Аз бях всичко. А сега съм само урок

Като всички мъже го е страх да не остане тотално "на сухо". Все трябва да има някоя жена, на която поне й пука за него. Ако се появи нова, ще спре да ти се обажда.

Според мен, ако е имало чувства от негова страна, те няма как да изчезнат изведнъж.
Предложил ти е приятелство, за да си остави време да помисли. Нещо като врата към теб.
На мнение съм, че приятелство между двама души, особено когато е имало такива силни емоции и любов, няма как да бъде чисто и истинско.
Като приключвам дадена връзка, я приключвам - без да оставям вратички.
Уважение и поздрави по празници - да. Срещи и кафета -  категорично не. Границата е важна. Но всеки човек е различен.
Той просто има нужда от време да се помисли.  Хем иска да е с теб, хем го е страх
 Ами, дай му време и пространство за размисъл,  но също така, не позволявяй, да те разиграва. 👍

Авторке, спри да му говориш за събиране, нов шанс и връзка, и заговори, че искаш да правите секс. Уточни само, че без други хора в картинката. Вероятно след известно време плавно ще премине от просто секс във връзка, ако имате чувства. Ако нямате, на някой ще му писне и край.

Аз не поддържам отношения с нито един мой бивш приятел, а не съм се разделила със скандали и злоба, а по цивилизован начин.
Той също не поддържа отношения по никакъв начин с друга бивша приятелка.

Бас, държа че ще поиска да  се съберете. 😉
Просто му дай нужното време да преосмисли нещата. Ти също и се успокой вече.
Ако, обаче не предприеме действия към теб, просто затвори тази страница от живота си.

Възможно е да се е уморил емоционално от сцените ти на ревност.
И за мен "Това няма как да стане на този етап" звучи така - "ако ще е пак същото, както преди - не искам. Ако може да не е така - го искам".

Въпросът е, ти може и да го осъзнаваш, но можеш ли да си сигурна, че пак няма да постъпваш така? Хората са различни. Мен, например, никакви разкази за бивши не могат да ме направят ревнива. Знам всичко за бившите на мъжа ми, с подробности, той също знае за моите бивши - точно от тази гледна точка си разказвахме всичко, за да опознаем личните си граници, кое в едни взаимоотношения е приемливо и кое - не. Имаме тема, на която сме имали много спорове и аз много се разстройвах, защото темата е важна за мен. След като се разплаках веднъж, се договорихме никога вече да не спорим на тази тема, защото аз очевидно се разстройвам. После свикнах с това, че на тази тема ще сме на противоположни гледни точки, и в това няма нищо лошо. Но ако някой ми вдига панаири за минали неща, които не мога да променя и играе театри - няма да издържа дълго. Не го казвам, за да те обидя, а за да прецениш за себе си дали точно тази твоя черта - ревността, ще можеш да я омекотиш. Ако той не ти разказва за бивши, ще правиш ли панаири за други, с които мислиш, че изневерява?

Мен пък ме вбесява това, че когато на ММ "шимпанзето му отвътре" вземе връх, той също не ме чува. Побеснявам и съм му го казвала - чувствам се игнорирана, сякаш не съществувам. Но говорим по тези въпроси и преодоляваме нещата едно по едно. Според мен ключът е в комуникацията. Всеки да си каже от какво се дразни и да се направи така, че тези неща да се омекотят, докато стигнат в приемлив вид. Ако няма приемлив вид - кой откъдето.

Мила, благодаря за мнението ти.
Всъщност, той се изрази точно както ти-че емоционално се е изтощил от напрежението, което съм създавала с ревността си. Че иска спокойствие, предвид проблемите, които има напоследък.
На първата среща, след като възобновихме контакт каза, че за две-три срещи няма как да прецени дали съм се променила, въпреки че вижда някаква промяна..
После думите му бяха:"Чудя се с какво толкова те провокирах".
По принцип е много емоционален, но в момента си е наложил някакви прегради.

Може би съм изтълкувала грешно разказите му, не мога да преценя. Към момента съзнавам, че беше незряло и глупаво от моя страна и не бих го повторила.

Боли ме, че може да не ми даде възможност да се увери.

На мен също ми изглежда като манипулатор. Пуска малки стрелички с вина и те попадат точно в целта. Знае слабото ѝ място, а именно вината за раздялата им - ТОЙ се е разделил с нея, "не издържал" поведението ѝ, но иначе я "обича", но засега не може да са заедно, защото тя е непоносима. Но виж някой ден, стига тя да се е променила... А после, ако той загледа встрани (което вероятно ще прави), тя не трябва да реагира, защото той не издържа на тези скандали.
Струва ми се, че е добър начин да ти затвори устата за неговите залитания. Всеки път ще трябва да мълчиш, иначе ще го изгубиш, а и нали сте говорили по този въпрос в началото и сте се разбрали. Малко като капанче ми прилича това условие.
Това е просто моето мнение.

Добре, де колко често са се случвали тези скандали?!
Тормозила ли си го, обиждала ли си го, забранявала ли си му да излиза, звъняла ли си му по телефона, да проверяваш, къде е и с кого е? Ограничавала ли си го да общува с други жени, била ли си прекалено импулсивна, контролираща и изискваща към него? Ревнувала ли си без причина? Като си говорила с него, че не ти е приятно да споделя подробности от интимното си минало, той съобрази  ли да не го прави или продължи? Защото ако не е, не е окей.
Това което описах е проблемна и болезнена ревност.  
 От написаното от теб, не вярвам да си такъв тип човек. И все пак, ти познаваш себе си най- добре, както и него. Отговори си на въпросите.

Не, не..
Чак до такива изстъпления не съм стигала.
Даже като се замисля за поводите за разправиите ни, до една са били за незначителни глупости, погледнато от сегашното ми положение.
Но той страдаше от факта, че му нямам пълно доверие.
А аз наистина понякога мислех, че е прекалено хубаво за да е истина и няма как някой да ме обича точно мен така безусловно..и наистина понякога търсех за какво да се хвана и да го провокирам.
Но импулсивна, признавам бях.

Ако ти си го провокирала е едно, ако той те е провокирал с твърде лични разкази за бивши,  е друго.
Струва ми се, че можете да поправите отношенията си. Тъй, като според мен и той има някаква вина. Не е станало нещо непоправимо.
Пожелавам ви да се съберете!

Може би ще бъда оплюта като лош пример, но и аз, и ММ сме с тежки характери. Всяка седмица имаме скандал. Той издържа няколко дни без мен. Аз веднъж на инат изкарах месец.
Някак не си представям, че мъж ще ме напусне, защото съм изревнувала. Вярно е, че аз рядко беснея от ревност, но половинката ми през ден бълнува любовник. На мен чак ми дожалява, чв го изживява така, защото не ме ограничава, но страда от ревността си.
Каква е тази любов, която няма да преживее няколко кавги? Доколкото разбирам, Авторката не е изперкала от ревност.

Според мен той те обича. Не разбирам, защо не се успокоиш и му нямаш доверие. Изчакай го, успокой се и вярвай във вас!
Доверие е думата, обратна на ревност. Затова и се е обидил.
Доверието е любов, а ти си му нямала доверие. Все едно е несериозник някакъв и не го уважаваш. Сякаш не си разбрала, че е скала. Че би направил всичко за теб.
Просто му се довери и остави ранимото си сърце в ръцете му.

Благодаря, момичета
Не, чак изперкала едва ли, но съм имала добри хитове през времето заедно.
Като се обърна назад виждам, че не съм постъпила добре.
Преди няколко дни се бяхме разбрали да взема нещо от него, докато е на работа.
Минах оттам буквално за пет минути.
После той ми писа:" Виждаш ли в каква лудница работя. Сега си представи, когато ми е било напечено какво ми е коствало да говорим докато съм на работа, за да се опитам да те успокоя.."
Знам, че не се сдържа да ме чукне по канчето, но пък може и да си го заслужавам.

Олее,ужас е да успокояваш ревниво гадже докато работиш.Имах такъв случай,ужасно тегаво,досадно и неудобно е.