И, какво правиш с този дебил, не мога да разбера?!
- Публикувана: 3 ян. 2020, 18:03 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2020, 13:03 ч.
Деца от предишни връзки и аз без дете. Какво да правя ?
Здравейте дами,
имам следните терзания и искам да чуя странични мнения.
Казусът е следният, приятелят ми има 2 деца (от 2 различни жени) преди мен. Аз деца нямам. Той с първото си дете няма никакъв контакт, тъй като са се разделили още докато е било на няколко месеца. С дъщеря си, която в момента е на 14 се виждат веднъж-два пъти годишно (тя живее с майка си в Испания). Плаща издръжка и на двете си деца. Както се досещате, тук идва проблемът, аз съм почти на 29, заедно сме от 3 години и развитие няма. Ходим на почивки двамата, всичко е наред, но за наши деца не се говори. Притиснах го веднъж и каза: не, ситуацията не е такава, че да имам 2 деца и да не искам повече, някой ден ще си имаме...някой ден, добре, ама той е на 40.
Познавам дъщеря му, беше ни на гости 2 седмици. Преди да се запознаем бях се настроила доста положително, представях си как ще се разберем. Да, ама не. Тя иска нещо, той казва 'не' и тя започва да плаче, да се сърди, да прекрачва граници на добро поведение и хоп става на нейното. Докато беше при нас си говореше с майка си само на терасата на спалнята, за да не чуваме какво си говорят. Накрая нещата ескалираха до там, че когато си заминаваше дори не искаше да ми каже 'довиждане' и трябваше приятеля ми да я накара да каже 'чао'. Пререкания не сме имали конкретни.
От този момент се настроих страшно към това момиче, не съм казала или показала на приятеля си, но вътрешно ми е много зле. Искам деца, но не желая те да са свързани по някакъв начин с нея, а ще са. По празниците имахме план да сме с моето семейство и изведнъж 2 седмици преди Коледа той каза: дъщеря ми ще кара празниците при майка ми, отивам и аз там. Изкарахме Коледа при нашите и след няколко дни той замина при майка си. Стана ми кофти, признавам си. Виждам я като причината аз да нямама истинско семейство с него. Чуват се почти всяка вечер по телефона, говорят по повече от половин час, аз стоя в другата стая. Нямам претенции финансови, двамата работим, но бюджетът е някак разделен. Апартаментът си е негов, аз живея при него, давам му пари за сметки, за поддръжка, дори за храна. Някак така исках да му покажа, че разбирам, че има разходи за децата и аз съм готова да помагам поне в общото домакинство, за да му е по-леко на него, но това започна да ни отдалечава. Станахме като съквартиранти откъм финансова гледна точка.
Отделно, той за себе си все гледа да не е нещо кой знае колко скъпо и изведнъж сега като беше при майка си и детето си и ми праща снимки : виж, тя иска да си купи нещо си на Найк и тати купува, обувки също някви много скъпи беше взел. Не казвам да не й купува, той си вади парите, за каквото иска за тва ще ги харчи, но не ми се струва, че едно 14 годишно дете трябва да има най-скъпото. А и не е за парите конкретно, но се замислям, а ако ние имаме дете ??? Какво става тогава? Нейната майка не работи, съответно каквото иска тя, трябва той да го купува. Дебело подчертавам, не парите са проблем, а прекаленото глезене и как като щракне тя с пръсти и той хоп прави каквото му се каже. И нашите са ми угаждали, но са поставяли някакви граници, той такива не поставя.
И накрая, аз имам много патриархално семейство. На майка ми споделих, че той има дъщеря само, на баща ми и брат ми нищо не съм казала по темата. Знам, че ще кажете...да не си на 15, но наистина ме е страх как да им кажа и как ще го приемат. Аз съм доста стресирана и още стрес заради тази ситуация не искам.
Преди мен той е имал 5-годишна връзка с едно момиче, с което само са живели заедно и това ме притеснява още повече, че може би той иска да си живее само с някой, без да създава истинско семейство и аз да съм следващата такава.
ПС: с него се обичаме, разбираме се, той е мил и грижове, интелигентен човек е, забавен, но напоследък виждам все повече странични пречки.
Някой,ако е имал подобна ситуация и даде съвет как да постъпя ще съм много благодарна
имам следните терзания и искам да чуя странични мнения.
Казусът е следният, приятелят ми има 2 деца (от 2 различни жени) преди мен. Аз деца нямам. Той с първото си дете няма никакъв контакт, тъй като са се разделили още докато е било на няколко месеца. С дъщеря си, която в момента е на 14 се виждат веднъж-два пъти годишно (тя живее с майка си в Испания). Плаща издръжка и на двете си деца. Както се досещате, тук идва проблемът, аз съм почти на 29, заедно сме от 3 години и развитие няма. Ходим на почивки двамата, всичко е наред, но за наши деца не се говори. Притиснах го веднъж и каза: не, ситуацията не е такава, че да имам 2 деца и да не искам повече, някой ден ще си имаме...някой ден, добре, ама той е на 40.
Познавам дъщеря му, беше ни на гости 2 седмици. Преди да се запознаем бях се настроила доста положително, представях си как ще се разберем. Да, ама не. Тя иска нещо, той казва 'не' и тя започва да плаче, да се сърди, да прекрачва граници на добро поведение и хоп става на нейното. Докато беше при нас си говореше с майка си само на терасата на спалнята, за да не чуваме какво си говорят. Накрая нещата ескалираха до там, че когато си заминаваше дори не искаше да ми каже 'довиждане' и трябваше приятеля ми да я накара да каже 'чао'. Пререкания не сме имали конкретни.
От този момент се настроих страшно към това момиче, не съм казала или показала на приятеля си, но вътрешно ми е много зле. Искам деца, но не желая те да са свързани по някакъв начин с нея, а ще са. По празниците имахме план да сме с моето семейство и изведнъж 2 седмици преди Коледа той каза: дъщеря ми ще кара празниците при майка ми, отивам и аз там. Изкарахме Коледа при нашите и след няколко дни той замина при майка си. Стана ми кофти, признавам си. Виждам я като причината аз да нямама истинско семейство с него. Чуват се почти всяка вечер по телефона, говорят по повече от половин час, аз стоя в другата стая. Нямам претенции финансови, двамата работим, но бюджетът е някак разделен. Апартаментът си е негов, аз живея при него, давам му пари за сметки, за поддръжка, дори за храна. Някак така исках да му покажа, че разбирам, че има разходи за децата и аз съм готова да помагам поне в общото домакинство, за да му е по-леко на него, но това започна да ни отдалечава. Станахме като съквартиранти откъм финансова гледна точка.
Отделно, той за себе си все гледа да не е нещо кой знае колко скъпо и изведнъж сега като беше при майка си и детето си и ми праща снимки : виж, тя иска да си купи нещо си на Найк и тати купува, обувки също някви много скъпи беше взел. Не казвам да не й купува, той си вади парите, за каквото иска за тва ще ги харчи, но не ми се струва, че едно 14 годишно дете трябва да има най-скъпото. А и не е за парите конкретно, но се замислям, а ако ние имаме дете ??? Какво става тогава? Нейната майка не работи, съответно каквото иска тя, трябва той да го купува. Дебело подчертавам, не парите са проблем, а прекаленото глезене и как като щракне тя с пръсти и той хоп прави каквото му се каже. И нашите са ми угаждали, но са поставяли някакви граници, той такива не поставя.
И накрая, аз имам много патриархално семейство. На майка ми споделих, че той има дъщеря само, на баща ми и брат ми нищо не съм казала по темата. Знам, че ще кажете...да не си на 15, но наистина ме е страх как да им кажа и как ще го приемат. Аз съм доста стресирана и още стрес заради тази ситуация не искам.
Преди мен той е имал 5-годишна връзка с едно момиче, с което само са живели заедно и това ме притеснява още повече, че може би той иска да си живее само с някой, без да създава истинско семейство и аз да съм следващата такава.
ПС: с него се обичаме, разбираме се, той е мил и грижове, интелигентен човек е, забавен, но напоследък виждам все повече странични пречки.
Някой,ако е имал подобна ситуация и даде съвет как да постъпя ще съм много благодарна
Виждаш какво е, остава и едно общо да направите, та съвсем да луднеш.
този човек е преживял 2 семейства, 2 деца с всичките трепети, вълнения, скатавки и каквото се сетиш......
Ти сега тръгваш по пътя и защо да е с някой, който оттам се връща и нищо от твоите емоции не може да изпита?
Той никога вече няма да знае къде му е семейството, щото всяко дете ще е част от него, като го придърпва към семейството на майка си.
Впрочем, с голямата откога станаха толкова близки, та всяка вечер си гукат демонстративно?
Бас ловя, не е било така докато не сте се запознали и прекарали заедно известно време с нея.
Затова- събирай багажа и затваряй вратата отвън без да се обръщаш, докато още имаш време. Докато биологичният часовник не ти е зацъкал в ухото, принуждавайки те да правиш ненужни и вредни компромиси.
Не ми харесва отношението ти към това дете. Да, то може би е невъзпитано и може би не те харесва, но имаш ирационални чувства към него, които не са ок. То не ти е виновно за връзката с мъжа ти. На него вероятно му липсва родителски капацитет и за това тя се тръшка, а той й купува скъпи неща. За детето вероятно е трудно да свикне с теб, така че му дай време. Нито то е длъжно да те харесва, нито ти си длъжна да се държиш като майка с него или да си му приятелка. Остави го, ще свикне.
Също факта, че ревнувяш, от това, че човека говори с дъщеря си по 30 минути, не говори добре. Не си порастнала за такава връзка още, остави го. За теб мъж с деца не е подходящ явно. Да не говорим, че този конкретно не е читав. Защо искаш да имаш деца от мъж, който вече има две деца от две различни жени и не се грижи за едното? Ами той не е добър баща, вероятно не е бил и добър съпруг. За какво ти е?
Също факта, че ревнувяш, от това, че човека говори с дъщеря си по 30 минути, не говори добре. Не си порастнала за такава връзка още, остави го. За теб мъж с деца не е подходящ явно. Да не говорим, че този конкретно не е читав. Защо искаш да имаш деца от мъж, който вече има две деца от две различни жени и не се грижи за едното? Ами той не е добър баща, вероятно не е бил и добър съпруг. За какво ти е?
Хващате се с разни чичковци с челяд и после се чудите какво да правите. Не казваш какви са причините да има толкова провалени връзки, не може и в него да няма някакви кусури, но при всички положения едва ли му се рискува да има семейство отново и още едно дете. И съответно риск от още един провал. Така че, както сама се усещаш вероятно иска да има връзка, но без някакво развитие каквото ти желаеш. Може да изгубиш още няколко годинки в чакане, можеш да го натиснеш още сега с риск от прекратяване на връзката ви, а при евентуален успех ще трябва да се съобразяваш с дъщеря му, както и с другото му дете вероятно на по-късен етап.
Здравейте дами,
имам следните терзания и искам да чуя странични мнения.
Казусът е следният, приятелят ми има 2 деца (от 2 различни жени) преди мен. Аз деца нямам. Той с първото си дете няма никакъв контакт, тъй като са се разделили още докато е било на няколко месеца. С дъщеря си, която в момента е на 14 се виждат веднъж-два пъти годишно (тя живее с майка си в Испания). Плаща издръжка и на двете си деца. Както се досещате, тук идва проблемът, аз съм почти на 29, заедно сме от 3 години и развитие няма. Ходим на почивки двамата, всичко е наред, но за наши деца не се говори. Притиснах го веднъж и каза: не, ситуацията не е такава, че да имам 2 деца и да не искам повече, някой ден ще си имаме...някой ден, добре, ама той е на 40.
Познавам дъщеря му, беше ни на гости 2 седмици. Преди да се запознаем бях се настроила доста положително, представях си как ще се разберем. Да, ама не. Тя иска нещо, той казва 'не' и тя започва да плаче, да се сърди, да прекрачва граници на добро поведение и хоп става на нейното. Докато беше при нас си говореше с майка си само на терасата на спалнята, за да не чуваме какво си говорят. Накрая нещата ескалираха до там, че когато си заминаваше дори не искаше да ми каже 'довиждане' и трябваше приятеля ми да я накара да каже 'чао'. Пререкания не сме имали конкретни.
От този момент се настроих страшно към това момиче, не съм казала или показала на приятеля си, но вътрешно ми е много зле. Искам деца, но не желая те да са свързани по някакъв начин с нея, а ще са. По празниците имахме план да сме с моето семейство и изведнъж 2 седмици преди Коледа той каза: дъщеря ми ще кара празниците при майка ми, отивам и аз там. Изкарахме Коледа при нашите и след няколко дни той замина при майка си. Стана ми кофти, признавам си. Виждам я като причината аз да нямама истинско семейство с него. Чуват се почти всяка вечер по телефона, говорят по повече от половин час, аз стоя в другата стая. Нямам претенции финансови, двамата работим, но бюджетът е някак разделен. Апартаментът си е негов, аз живея при него, давам му пари за сметки, за поддръжка, дори за храна. Някак така исках да му покажа, че разбирам, че има разходи за децата и аз съм готова да помагам поне в общото домакинство, за да му е по-леко на него, но това започна да ни отдалечава. Станахме като съквартиранти откъм финансова гледна точка.
Отделно, той за себе си все гледа да не е нещо кой знае колко скъпо и изведнъж сега като беше при майка си и детето си и ми праща снимки : виж, тя иска да си купи нещо си на Найк и тати купува, обувки също някви много скъпи беше взел. Не казвам да не й купува, той си вади парите, за каквото иска за тва ще ги харчи, но не ми се струва, че едно 14 годишно дете трябва да има най-скъпото. А и не е за парите конкретно, но се замислям, а ако ние имаме дете ??? Какво става тогава? Нейната майка не работи, съответно каквото иска тя, трябва той да го купува. Дебело подчертавам, не парите са проблем, а прекаленото глезене и как като щракне тя с пръсти и той хоп прави каквото му се каже. И нашите са ми угаждали, но са поставяли някакви граници, той такива не поставя.
И накрая, аз имам много патриархално семейство. На майка ми споделих, че той има дъщеря само, на баща ми и брат ми нищо не съм казала по темата. Знам, че ще кажете...да не си на 15, но наистина ме е страх как да им кажа и как ще го приемат. Аз съм доста стресирана и още стрес заради тази ситуация не искам.
Преди мен той е имал 5-годишна връзка с едно момиче, с което само са живели заедно и това ме притеснява още повече, че може би той иска да си живее само с някой, без да създава истинско семейство и аз да съм следващата такава.
ПС: с него се обичаме, разбираме се, той е мил и грижове, интелигентен човек е, забавен, но напоследък виждам все повече странични пречки.
Някой,ако е имал подобна ситуация и даде съвет как да постъпя ще съм много благодарна
имам следните терзания и искам да чуя странични мнения.
Казусът е следният, приятелят ми има 2 деца (от 2 различни жени) преди мен. Аз деца нямам. Той с първото си дете няма никакъв контакт, тъй като са се разделили още докато е било на няколко месеца. С дъщеря си, която в момента е на 14 се виждат веднъж-два пъти годишно (тя живее с майка си в Испания). Плаща издръжка и на двете си деца. Както се досещате, тук идва проблемът, аз съм почти на 29, заедно сме от 3 години и развитие няма. Ходим на почивки двамата, всичко е наред, но за наши деца не се говори. Притиснах го веднъж и каза: не, ситуацията не е такава, че да имам 2 деца и да не искам повече, някой ден ще си имаме...някой ден, добре, ама той е на 40.
Познавам дъщеря му, беше ни на гости 2 седмици. Преди да се запознаем бях се настроила доста положително, представях си как ще се разберем. Да, ама не. Тя иска нещо, той казва 'не' и тя започва да плаче, да се сърди, да прекрачва граници на добро поведение и хоп става на нейното. Докато беше при нас си говореше с майка си само на терасата на спалнята, за да не чуваме какво си говорят. Накрая нещата ескалираха до там, че когато си заминаваше дори не искаше да ми каже 'довиждане' и трябваше приятеля ми да я накара да каже 'чао'. Пререкания не сме имали конкретни.
От този момент се настроих страшно към това момиче, не съм казала или показала на приятеля си, но вътрешно ми е много зле. Искам деца, но не желая те да са свързани по някакъв начин с нея, а ще са. По празниците имахме план да сме с моето семейство и изведнъж 2 седмици преди Коледа той каза: дъщеря ми ще кара празниците при майка ми, отивам и аз там. Изкарахме Коледа при нашите и след няколко дни той замина при майка си. Стана ми кофти, признавам си. Виждам я като причината аз да нямама истинско семейство с него. Чуват се почти всяка вечер по телефона, говорят по повече от половин час, аз стоя в другата стая. Нямам претенции финансови, двамата работим, но бюджетът е някак разделен. Апартаментът си е негов, аз живея при него, давам му пари за сметки, за поддръжка, дори за храна. Някак така исках да му покажа, че разбирам, че има разходи за децата и аз съм готова да помагам поне в общото домакинство, за да му е по-леко на него, но това започна да ни отдалечава. Станахме като съквартиранти откъм финансова гледна точка.
Отделно, той за себе си все гледа да не е нещо кой знае колко скъпо и изведнъж сега като беше при майка си и детето си и ми праща снимки : виж, тя иска да си купи нещо си на Найк и тати купува, обувки също някви много скъпи беше взел. Не казвам да не й купува, той си вади парите, за каквото иска за тва ще ги харчи, но не ми се струва, че едно 14 годишно дете трябва да има най-скъпото. А и не е за парите конкретно, но се замислям, а ако ние имаме дете ??? Какво става тогава? Нейната майка не работи, съответно каквото иска тя, трябва той да го купува. Дебело подчертавам, не парите са проблем, а прекаленото глезене и как като щракне тя с пръсти и той хоп прави каквото му се каже. И нашите са ми угаждали, но са поставяли някакви граници, той такива не поставя.
И накрая, аз имам много патриархално семейство. На майка ми споделих, че той има дъщеря само, на баща ми и брат ми нищо не съм казала по темата. Знам, че ще кажете...да не си на 15, но наистина ме е страх как да им кажа и как ще го приемат. Аз съм доста стресирана и още стрес заради тази ситуация не искам.
Преди мен той е имал 5-годишна връзка с едно момиче, с което само са живели заедно и това ме притеснява още повече, че може би той иска да си живее само с някой, без да създава истинско семейство и аз да съм следващата такава.
ПС: с него се обичаме, разбираме се, той е мил и грижове, интелигентен човек е, забавен, но напоследък виждам все повече странични пречки.
Някой,ако е имал подобна ситуация и даде съвет как да постъпя ще съм много благодарна
Виждаш какво е, остава и едно общо да направите, та съвсем да луднеш.
този човек е преживял 2 семейства, 2 деца с всичките трепети, вълнения, скатавки и каквото се сетиш......
Ти сега тръгваш по пътя и защо да е с някой, който оттам се връща и нищо от твоите емоции не може да изпита?
Той никога вече няма да знае къде му е семейството, щото всяко дете ще е част от него, като го придърпва към семейството на майка си.
Впрочем, с голямата откога станаха толкова близки, та всяка вечер си гукат демонстративно?
Бас ловя, не е било така докато не сте се запознали и прекарали заедно известно време с нея.
Затова- събирай багажа и затваряй вратата отвън без да се обръщаш, докато още имаш време. Докато биологичният часовник не ти е зацъкал в ухото, принуждавайки те да правиш ненужни и вредни компромиси.
2 деца от 2 жени. Явно искаш да си третата самотна майка в тази картинка.
Не ти ли светва лампата?
Не ти ли светва лампата?
Първо попитайте себе си- Какво правите с този мъж? Какво очаквате? Какво може да ви даде?
Според мен сте на различна фаза в живота и с всеки изминал ден заедно си губите времето, не Вие на него, а той на Вас. Замислете се, че сте в детеродна възраст, а този човек няма нито биологична, нито социална необходимост за други деца, а в същото време едва ли е мечтаният родител.
Със сигурност ще срещнете интелигентни връстници без деца и ангажименти покрай тях....Понякога най-доброто решение е човек да си тръгне.
Според мен сте на различна фаза в живота и с всеки изминал ден заедно си губите времето, не Вие на него, а той на Вас. Замислете се, че сте в детеродна възраст, а този човек няма нито биологична, нито социална необходимост за други деца, а в същото време едва ли е мечтаният родител.
Със сигурност ще срещнете интелигентни връстници без деца и ангажименти покрай тях....Понякога най-доброто решение е човек да си тръгне.
Прочетох първият пост два пъти. Писах и изтрих. Пак ще напиша.
Не ви виждам като семейство с господина по хиляди причини. Основната е, че сте на различни етапи от живота си. Твърде различни, за да се напаснете в дългосрочен план. Та, аз лично не бих губила времето и на двамата да си играете на “friends with benefits”.
Като жена на 45 и майка на двама тинейджъри бих ти казала следното. Егоизмът, завистта и ревността ти прозират от всяка буква, не дори и дума. Ако мъжът има поне интелигентността на амеба, ще го е усетил като нож в гърба си и без да повдигаш темата.
Не ми се навлиза в подробности за парите, маратонките и прочие. Фактът, че не можеш да понесеш 30 Мин разговор между двамата е повече от показателен. За протокола ние също не живеем в България и когато говоря с майка ми предпочитам да съм сама. Не защото имам тайни, дрънкам глупости или нищя клюки. Просто се чувствам по-добре, сякаш сме си само двете, говорим си “наживо” и мога да отделя цялото си време и внимание само на нея. И да, виждаме се един-два пъти годишно. Няма как д го разбереш, ако дори те е страх да кажеш ба баща си и брат си с какъв човек живееш.
Абе, тъжна работа ...
Не ви виждам като семейство с господина по хиляди причини. Основната е, че сте на различни етапи от живота си. Твърде различни, за да се напаснете в дългосрочен план. Та, аз лично не бих губила времето и на двамата да си играете на “friends with benefits”.
Като жена на 45 и майка на двама тинейджъри бих ти казала следното. Егоизмът, завистта и ревността ти прозират от всяка буква, не дори и дума. Ако мъжът има поне интелигентността на амеба, ще го е усетил като нож в гърба си и без да повдигаш темата.
Не ми се навлиза в подробности за парите, маратонките и прочие. Фактът, че не можеш да понесеш 30 Мин разговор между двамата е повече от показателен. За протокола ние също не живеем в България и когато говоря с майка ми предпочитам да съм сама. Не защото имам тайни, дрънкам глупости или нищя клюки. Просто се чувствам по-добре, сякаш сме си само двете, говорим си “наживо” и мога да отделя цялото си време и внимание само на нея. И да, виждаме се един-два пъти годишно. Няма как д го разбереш, ако дори те е страх да кажеш ба баща си и брат си с какъв човек живееш.
Абе, тъжна работа ...
Според мен любовта към децата не трябва да се сравнява с тази към жената, детето си е дете и е страшно грозно да коментирал какво и е купил. Ти сама си се поставила в ситуация да сте като съквартиранти, почни да изискваш някакви грижи за теб -дори елементарни финансови, в случая сметките. Не те виждам с този мъж, най-малкото , защото ди настроена негативно срещу детето му-или приемаш факта, че детето му винаги има нужда от него , или търси друг.
Много грозно отношение към момичето. Та, тя му е дъщеря, защо да не си говорят всеки ден. Постави се на нейно място, постави се на негово място. Голяма си егоистка. С целия този разказ, се опита да представиш детето в лоша светлина, а реално себе си изложи.
Пък още кати прочетох, че не се интересува от първото си дете... Не осъзнаваш ли, че не е много читав този човек.
Давай, насили го да му родиш трето, после ще те чакаме с нови теми във форума. Пък той ще си намери нова съквартирантка.
Пък още кати прочетох, че не се интересува от първото си дете... Не осъзнаваш ли, че не е много читав този човек.
Давай, насили го да му родиш трето, после ще те чакаме с нови теми във форума. Пък той ще си намери нова съквартирантка.
Сигурно си много отчаяна, за да се хванеш със стар мъж, с два брака и две деца зад гърба си. Щом не си способна да намериш по-добър, ще мълчиш и ще се примиряваш с това, което ти се предлага.
Напротив, най-сетне е прогледнала за реалността, затова пише тук.
Досега юнакът го е давал волен и доволен-с едното дете не поддържа връзка, другото вижда 1-2 пъти в годината не на свой терен, младо гадже в леглото и пей сърце!
Да, ама то почва да мрънка за дете все по-настоятелно и досаждащо, затова 14 годишния пубер е поканен на гости-да сложи нещата по местата им.
И го прави-държи се зле с "натрапницата", вижда че тати не взима страна и сега атаката продължава от разстояние.
Изведнъж се оказва, че имали били да си споделят толкова много неща всяка вечер, по куп време.
Авторката да вдига гълъбите и да остави тати да си се сближава с дъщеря си, пък току-виж и първото му дете намазало.
Досега юнакът го е давал волен и доволен-с едното дете не поддържа връзка, другото вижда 1-2 пъти в годината не на свой терен, младо гадже в леглото и пей сърце!
Да, ама то почва да мрънка за дете все по-настоятелно и досаждащо, затова 14 годишния пубер е поканен на гости-да сложи нещата по местата им.
И го прави-държи се зле с "натрапницата", вижда че тати не взима страна и сега атаката продължава от разстояние.
Изведнъж се оказва, че имали били да си споделят толкова много неща всяка вечер, по куп време.
Авторката да вдига гълъбите и да остави тати да си се сближава с дъщеря си, пък току-виж и първото му дете намазало.