В общи линии , аз съм в англия ,заминах (с един приятел ,който днес си замина )докато още имах приятелка в българия.
Живяхме 2 години и половина , докато преди 2 седмици не ми се обади да ми каже че ми е изневерила и ме оставя.
Не мога да спра да мисля за нея и за онзи.всички ми казват да забравя , обаче не мога.
Тя ми се обади и се разплака , докато казваше че е направила грешка която няма да простя.
Аз много я обичах и тя ми беше голяма подкрепа в живота , аз споделих всичко с нея и тя ми беше всичко . Много я обичам, но я загубих.
Аз ли съм виновен ? Аз ли постъпих грешно ? Аз ли ,защото я изоставих и я обремених с това да бъде сама за известно време.тя не пожела да замине с мен.колкото и да бяхме зле финансово.
Тя е сервитьорка и колегите са й семейство и подкрепа , предполагам не й е толкова тежко , но само предполагам.
Сега останах сам. И ме е страх .
Да си в чужбина сам е доста трудно, емоционално.
Сега се замислих какво ще стане ако остана напълно сам , без семейство , без деца и без някой на който да разчиташ , това много ме плаши.
Направих голяма глупост , заплашвах ги нея , онзи и ресторанта в който работят с убийство с чупене на прозорци просто защото бях ядосан и че допуснах това да се случи.
Тя е пратила съобщение с предупреждение за съд , заплахи до 6 години затвор.
Само с споделя , тя е осиновена и няма баща а само майка. Няма наследство няма финансова възможност нито тя нито майка й.може би й е писнало от мен. Благодаря