Раздяла с половинката си и съд

  • 5 322
  • 31
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2
Не е била човека за теб.
Ако е искала да замине е могла, а щом след това толкова не е издръжала е показателно.
Не е виновен този, който е бил с нея, а тя.
За всеки влак си има пътници, но важното да си на правилния перон
И откъде накъде трябва да замине с него? Че той утре от Англия може да реши да иде в Мексико и какво, тя ще върви като кученце с него?
Аз съм на принципа, че тук има достатъчно работа, особено за мъже. Не знам колко мързелив и некадърен трябва да си, че да не можеш да си намериш работа тук. За мен нещата са прости, имал е избор - парите, или приятелката му. Избрал е парите ( то пък големите пари) и е заминал. По-ясно от това здраве му кажи. Едва ли е ставало дума за 2-3 месеца раздяла, за толкова време в нова държава може да постигнеш единствено това да не се губиш като отиваш на работа, не и да се стабилизираш финансово.
Преди години имах един такъв хубостник. Първо замина за 6 месеца, върна се и след месец замина за още 3, след месец каза, че пак отива за 3 месеца. Казах му ако отново замине да ме брои бегала. Замина в крайна сметка, но продължи да ми звъни все едно всичко е наред. Казах му, че не съм се шегувала като сме говорили преди да тръгне и всичко е приключило. Обвини ме, че явно съм си търсела причина да го зарежа. Joy После си намерих друг приятел, а този разправяше, че съм му изневерила. Joy
Колко наивен, пък и нахален трябва да си, че да очакваш някой да си паузира живота в чакане на завръщането ти?

Ами то много неща могат да се случат и станат.  Тук може да има много работа, но зависи колко е платена, но това е съвсем различна тема.
Когато хората гледат в една посока, и година да се наложи, не би трябвало да е проблем за връзката.

# 31
  • София
  • Мнения: 24 839
Здравейте , обръщам се към вас ,защото няма ,къде другаде да споделя.
В общи линии , аз съм в англия ,заминах (с един приятел ,който днес си замина )докато още имах приятелка в българия.
Живяхме 2 години и половина , докато преди 2 седмици не ми се обади да ми каже  че ми е изневерила и ме оставя.
Не мога да спра да мисля за нея и за онзи.всички ми казват да забравя , обаче не мога.
Тя ми се обади и се разплака , докато казваше че е направила грешка която няма да простя.
Аз много я обичах и тя ми беше голяма подкрепа в  живота , аз споделих всичко с нея и тя ми беше всичко .  Много я обичам,  но я загубих.
 Аз ли съм виновен ? Аз ли постъпих грешно ? Аз ли ,защото я изоставих и я обремених с това да бъде сама за известно време.тя не пожела да замине с мен.колкото и да бяхме зле финансово.
Тя е сервитьорка и колегите са й семейство и подкрепа , предполагам не й е толкова тежко , но само предполагам.

Сега останах сам. И ме е страх .
Да си в чужбина сам е доста трудно, емоционално.
Сега се замислих какво ще стане ако остана напълно сам , без семейство , без деца и без някой на който да разчиташ , това много ме плаши.
Направих голяма глупост , заплашвах ги нея , онзи и ресторанта в който работят с убийство с чупене на прозорци просто защото бях ядосан и че допуснах това да се случи.
Тя е пратила съобщение с предупреждение за съд , заплахи до 6 години затвор.
Само с споделя , тя е осиновена и няма баща а само майка. Няма наследство няма финансова възможност нито тя нито майка й.може би й е писнало от мен. Благодаря
Ха, да застанеш  като мъж първо!
Заминал си без да ти пука, че тя не иска, нали?
Уж за доброто на двамата, ама без да се съобразиш с нея.
Това е било изоставяне от твоя страна, затова не реви, че тя те била оставила.
От какво точно те е страх сега- от това, че може да те окошарят за заплаха за убийство, докато си заплашвал истерично?
Идеална услуга ти е направила- хем те е освободила от ангажименти, хем ти дава основание да останеш на Албиона без опасност да те екстрадират, ако те осъдят, щото вече не живееш в ЕС.

Общи условия

Активация на акаунт