Ситуацията е следната: от година излизам със женен мъж. Естествено съм влюбена в него. Никога не е ставало въпрос той да се разделя с жена си (въпреки, че тайно исках той да избере мен). Най-правилното нещо е да се разделя с него, но уви не знам как. Срещаме се ежедневно почти (имаме общи работни проекти), пешем си, говорим по телефона, срещаме се. Тормозя се, че съм затворена за другите мъже. Преди него близо 2 години бях сама. Трудно се привързвам и изграждам отношения.
Той ми действа като магнит, пробвах веднъж да прекратя отношенията ни, но той беше толкова упорит. Ще кажете какво пък толкова, казваш край и готово. Но ми е много трудно. Приемам критики, съвети, дори предложения за книги по въпроса. В кратките срещи с него се чувствам добре, но после ми е пусто.
Малко и за мен все пак, имам дете, с баща му сме разделени. Работа, по никакъв начин не съм зависима финансово или както и да е от него. Може би само емоционално.