Личен опит от свалки

Преди доста време, като работех в голяма компания, знаете как е, всякакви отдели, логистики, нива мениджмънт и тн, та наложи се по работа да прекарам 2-3 дена с едно момче, което работеше в склада, много мило и добро същество, хем невинно, хем доста красив.
Колегите му го бъзикаха за Елмаз и аз го намерих там, направих си фалшив профил и си писахме към месец. Не съм имала никакви намерения, просто ей така, интересно ми беше. Лъжех, че съм продавачка, а той ми разказваше деня си в подробности, какво правела майка му, кучето, братя, сестри, някакви комини се бяха подпалили, как пътувал до работа, такива, прости неща, които няма от къде да разбера, колко различно живеят хората и колко са щастливи с простичък,  неусложнен от амбиции живот.
Накрая се извиних, че трябва да трия профила и приключих. Не съм му казвала коя съм, но не беше и нужно.

В 11 клас се запознах с едно момче в дискотека. Симпатичен ми се стори, покани ме на среща, последва и втора. На втората среща аз отидох до тоалетна. Като се върнах - забавих се не повече от 5 минути- той ме посрещна сериозен с думите "Сра, а???". Трета среща нямаше.

Вицовете не са ли в друга тема?
Имайте малко уважение към хората. Вицовете не са се появили преди седмица.

Аз знам, че е виц, но това не променя факта, че ми го казаха на втора среща. Човекът беше решил да си го разиграе на живо.

Ами, поне се е представил на втората среща още, какво представлява.
Веднъж си бях харесала едно момче. Обща приятелка го пита какво мисли за мен. Той се изцепил " Оо, Анонимис ли? Тя е страшен пич!". Романтичните ми мераци се изпариха след това негово определение за мен.

whoowhoo, моята ситуация е подобна на твоята, но без излишния въпрос  
В 8ми клас, зайче в гимназията, бях си харесал едно девойче - черноооко тийн дребосъче с малко задниче -  но ме беше срам да се запознаем.

Един конкретен ден реших, че днес е Денят, видях я коридора, но докато ида до нея и тя се шмугна в тоалетните.
Чакам ли чакам пред женската тоалетна, тя излиза и от вратата я почнах кой съм и що съм. В един момент ме лъхна от силна миризма амоняк и прясно изакано ако от тоалетната, от която леко ми се насълзиха очите. Запазих самообладание и боен дух и довършихме запознанството.

На следващия ден я черпих баунти за 0.69ст. и кола за левче в голямото междучасие
 
Нищо не стана след това, но преди няколко години я сталкнах във фейсбук и петнайсет години по-късно  красавицата се беше превърнала в комбайн.

С това баунти си поставил началото.

Както съм гнуслива, изтръпвам, четейки Ви...

Мда, един от болезнените сблъсъци с реалността и порастването - осъзнаването, че и красавиците акат (за комбайните е ясно:)
Жестокото разбиване на момчешките илюзии, като с нож изрязва във впечатлителното детско съзнание подробности около случката.
При теб, това са: "лев и шестдесет и девет, за Баунти и кола" - с големи неонови букви;)

Един веднъж се опита да мине с лаф от "Столичани в повече". Аз ТВ не гледам от 15 години сигурно и това му беше края в опита за свалка. Иначе, може и да не е бил лошо момче...

От малък си е стиснат!

Напротив, едно време за учениците това са били джобните за деня.

Цената на продуктите беше сарказъм към коментарите за кап. Кук по-горе 😃
Тайничке, плс...🤫

Нямам идея колко е струвало и какво отношение е имало към джобните ми тогава. Важното е, че съм почерпил от сърце.

Благодарете за тази история на tralala, защото нямаше да се сетя ако не беше той. Случайно я научих в една група за тренировки,  жената беше споделила съкратен вариант на случая и доста рових да открия коментара, но не го намерих и като и отворих профила и кво да видя, последната публикация е точно тази история, която много хора са искали да чуят отново. Тази е от епичните


История на една рускиня срещнала своят мъж в България

"По случай 7 години брак (o май гад!) малка история как така се получи, че нито растояние нито още 100 прегради не ни спряха.
Ако очакваш някаква vanilla story няма да я има, ще казвам само хардкор истина.

Значи, представи си комбинация: вечно пияна рускиня и не чак толкова пиян българин, пари и свобода. Какво се получава? Правилно - деца, но нека да не изпреварваме събътията.

Значи, мисля си аз, и то когато акъл нямаш досто трудно се получава, как да кажа на е този българин че го харесвам.
Отивам при друг българин, естествено, да питам hey dude how do you say in bulgarian: i like you.
Тогава още не знаех че този пич е нашия бъдещ кум и има брутално чувство за хумор и никаква съвест.
Той ми отговаря: repeat after me: кефиш ма куре.

И сега, като малко дете при логопед повтарям буквичка по буквичка кефиш ма хуре, уре куре… общо заето въртях този “кур" (думата имам впредвид) за да мога да кажа без акцент.
Чак сама сега се смея колко малко акъл имах.

Казах му мерси, гъврътнах още една водка (бутилка естествено) за смелост и отивам аз, да се признавам…
Представи си картина:
Нали знаеш този момент в начало на отношенията, когато всичко е супер романтично, луна и звезди, държете се за ръце, дълбок поглед в очите, той бавно се доближава до мен и тук изцепвам: кефиш ма куре!
И си миглям с миглите, очаквам пръдължението на “доближаванието"
Вместо това очите му стават като на хипопотам и почва да се смее, чак дъха му спира.
Аз - цици на пред дупе на зад, няма смисл вече:
i sad it wrong didnt i? isnt it how you say i like you in bulgarian?
След море слъзи от смях:
Ти това ли искаше да кажеш?
Ами да - и вече си правя тъжна муцунка, не ми се получи изненада.
Усмихна се той: добре го каза, точно както трябва.
И та де, продължихме с “доближаването”

-Ами всъщност кажи ми кой ти го каза
-Ами този пич, който живее от горе, що? какво казах всъшност?
и …. тръгнах да бия моя първия учител по български.

От там на татък нашите отношения никога не са били лесни, или равни, винаги са били интересни, и никога скучни.
И мораль на историята: не искай съвети от приятели без съвест… В същност не, питай и им следвай, вършете глупостите заедно, и след години ще имате едно отделно “чекмендженце” пълно с истории “how i met your mother”

След почти 10 години както се познаваме се още кефиш ма куре Ivan *****"

Та това направо си е комплимент. Няма как да ти го кажат в ж.р., но съм чувала такова определение с най-добри чувства. А дори има филм с това заглавие
Или имаш предвид, че не те възприема като потенциална любима, а само като "пич"?