Личен опит от свалки

  • 21 951
  • 205
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 29 667
Не е точно личен опит, а на приятелка, която отива на уредена среща със сина на приятелка на майка ѝ.
Момчето се оказва учЕн, работещ в БАН и само това му е в главата. Цяла вечер говорил за неща, които тя не разбира и страшно се отекчила. Сладурът бил много учуден, че не иска пак да се видят.  Whistling

# 76
  • Мнения: X
Последният нелеп случай беше с един господин от форум по интереси, в който участвам. Човекът забелязал, че често отговарям след него или коментирам негови постове, в резултат от което беше напълно убеден, че ми е превзел сърцето и се почнаха едни ЛС-та...
Иначе сме се виждали на форумски срещи, не е само виртуално. Сега на срещата преди края на годината се чудех къде да се скрия, че той се и понапи, та взеха да ми подмятат дружките Joy

Последна редакция: ср, 15 яну 2020, 00:38 от Анонимен

# 77
  • Мнения: 11 571
Като спомена уредена среща, Соул.
Пътувам с влак и в купето имаше една жена от някакво село. Явно им се бяха свършили момите, голямо хвалене си хвали сина, адреса си даде да им отида на гости, женичката си търсеше снаха. Това преди 17- има години.

# 78
  • Мнения: 1 502
Не е точно личен опит, а на приятелка, която отива на уредена среща със сина на приятелка на майка ѝ.
Момчето се оказва учЕн, работещ в БАН и само това му е в главата. Цяла вечер говорил за неща, които тя не разбира и страшно се отекчила. Сладурът бил много учуден, че не иска пак да се видят.  Whistling

Имах същия опит с един пластичен хирург. Сядаме на кафе и той погълнат от неговите си интереси ми тупва снимка на някакъв сложен медицински случай, ужасна гледка ( това ми е най-неприятното за гледане, но кой ме пита ) и ми обяснява какво са направили. Изтръпнах и едва продължих да го слушам, а той така и не разбра защо на мен ми е неприятно от такива гледки и разкази.

# 79
  • Мнения: 1 168
Когато бях на около 12 години, всяка сутрин пред вратата на апартамента ни намирах по една роза. Случаят е от май-юни, а в онези далечни години в пространството между двете платна на някои булеварди засаждаха рози.
Случваше се понякога баща ми да излезе преди мен и цветята предизвикваха любопитството му. Трябва да призная, че и аз бях доста учудена и любопитна да разбера кой оставя розите. Майка ми с присъщото си чувство за хумор го беше нарекла "тайния ухажор". Тогава живеехме на втория етаж в блок и една вечер чух входната врата на блока да се отваря. Залепнах на шпионката и видят кой е "тайния ухажор". Оказа се момче от моя клас. В интерес на истината, на 12 години чувство като  любов съм изпитвала само и единствено към роднините си. Сега като се замисля, въпросното момче сигурно се упражняваше във флиртуване. Така и не направи нищо повече, нито пък аз показах по някакъв начин, че знам кой е.
Историята приключи с настъпването на есента и окастрянето на розите на близкия булевард.

Наскоро ми беше разказана любопитна история. Мъж и жена, на втора-трета среща. Тя любезно го попитала, дали има 600 лв. за да си сложи хиалурон някъде си. Той й отговорил, че ще й даде 600 лв, но по-добре тези пари да ги похарчи, като се запише на някакъв курс, например език, готварство.....следваща среща не е имало.

# 80
  • Мнения: 3 733
Аз имах на младини обратния вариант, поканих един мъж на кафе в обедната почивка ( след дълги онлайн разговори поне да се запознаем ) .Пихме кафе , говорихме кой какво работи, разведени бяхме с деца и т.н.После той тръгна към тоалетната , а уж бързахме да ставаме , дойде сервитьорката , докато го нямаше и аз платих кафетата. Човека се върна и ми се разкрещя, как и аз като жена му сме парадирали с това,че вземаме голяма заплата( не сме говорили за заплати и  пари, просто жена му и аз сме с една професия, но заплащането е в големи граници), още там му казах изобщо да не ми се обажда повече. Може и аз да съм постъпила лошо, но това викане беше..

# 81
  • Мнения: 464
Преди години работих в магазин.Един ден в магазина влиза мъж и от вратата започва да говори много бързо и припряно:
-Моля ти се,моля те,моля те,дай ми една вафла,че съм диабетик и ми е паднала кръвната захар.Пари не ти искам ,вафла ми дай.
Личеше си му,че нищо му няма и аз му отказах.И изведнъж,той сменя темата:
-Скъпа,а кога ще пием кафе?
-Аз кафе не пия!- отвръщам му
-И защо?
-Защото имам високо кръвно
Той се разсмя и си тръгна.
Това беше най-шантаво,забавната случка,която ми се е случвала

# 82
  • Мнения: X
Понеже темата малко излезе от идеята си, нека ви разкажа една историйка.

Аз, прясно омъжена в чужбина, тогава българите там бяхме 20 човека.

Имах си един приятел, българче, управител на магазин, и всеки път, като минавах от там, се отбивах за по някоя приказка.

Един път, при него беше и друг българин, запознахме се, обменихме телефони, аз си мисля, че оня новия е приятел с моя приятел.

Един ден, звъни ми тоя новия и вика, искаш ли да се видим?

И аз викам, да, няма проблем, но ако може да дойдеш в къщи, че не мога да излизам точно сега.

И идва той.

Аз сервирам кафе на верандата.

И той пита: - Ама защо тук?
И, аз така Rolling Eyes
- Защо не, викам?

Ми, всички съседи щели да ни видят. И къде и кога сме щели да си лягаме:scream:Tired FaceLaughing

Бях в потрес. Изгоних го веднага.

Мани, ми се бях снимала за едно списание, намерил го и месеци след това ми звънеше и преследваше.

# 83
  • Мнения: 4 167
Сетих се за нещо друго и отново със същата ми приятелка (със счупения навремето крак).
Млади момичета сме, заедно на дискотека. По едно време един много едър, мускулест и застрашително изглеждащ мъж я набеляза и започна много агресивно да я сваля. Тя се притесни, времената бяха такива, че тя ме помоли да се прибираме веднага. На мен не ми се тръгваше и реших да говоря с него да я остави на мира и пр. Отидох, подхванах разговор - онзи ме слуша много внимателно, при което след две минути ми заяви - ''Яяя, ма ти си била много готина, бе! Я елате и двете тука (хвана ни здраво за ръцете и ни замъкна във фоайето на заведението), ние вече разтреперани като лист, се чудим какво става! В това време той ни доближи до лелята пред тоалетните (които събираха стотинки) и с много горд тон разпореди ''Васке, тия двете цяла вечер безплатно да ходят! Аз плащам!'' SmileSmileSmile

И после нямало щедри мъже!

# 84
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 296
Искрено се посмях 😅
Готина история. Вие възползвахте ли се от почерпката 😄

# 85
  • Мнения: 4 167
Е, как?! От малки сме меркантилни и се възползваме от мъжете! Sweat Smile

# 86
  • София
  • Мнения: 35 187
Аз съм писала при Муньовците, но един ми подари буркан с домашна лютеница, от скъпоценната партида на майка му. Всичко това с намилане, че са само 12 буркана доза, няма и не съществува друг такъв елексир. А, аз една 17 годишна, мигам и не знам да благодаря ли, да се смея ли.
Когато му казах на другия ден, че е изядена му увисна ченето. Ама как, целия буркан наведнъж? Той мислел, че ще я пазя?! Раздърди се дълбоко и последва разрив. Grinning

# 87
  • В един копнеж!
  • Мнения: 2 407
Чета и стигам до личен извод, че при мен здраво е играло ситото.
Всичко е толкова лесно.
Излизам с конкретния човек. Първата среща е инициирана от него. Имах готовност за плащане, но ясно ми се заяви, че настоява той да плати. Втората среща аз платих с напомнянката, че той е платил миналия път, сега бих искала аз.
Дори не сме стигали до коментар "ама защо ти, ала-бала, пробутаване на пари, бутане на портмонета по чантите, размяна на монети и т.н. Това пък е толкова грозно.
Купувал ми е разни неща, изненади, без повод. Връщам жеста, но обикновенно не на следващият ден, защото става преднамерено и за да не излезе" ето и на теб, не искам да съм ти длъжница".
Личен опит от свалка... Като бях ученичка в гимназията, един циганин ме хареса. По-голям бая от мен. Причакваше ме пред училищния портал. Изживях истински ужас. Криех се и на отиване, и на връщане от училище.  Добре, че имах съученици в моята посока на прибиране. Веднъж ме издебна, веднага ми отправи покана за кафе. Щял да ме чака еди къде си в еди колко си, веднага след като свърша училище. Вледених се... Не знам до колко е чакал. Това беше! Изчезна така както се бе появил.

# 88
  • Мнения: 54
Следя и Ви чета к искам да попитам мъжете които смятат че се “минават” със сметката на първата среща ..: Та ,кажете ми мили кавалери -Нормално ли е според вас следната ситуация:
Излизам на 1 среща с младеж който плаща сметка от 8 лв ( сервитьора искаше да приключва) .Решаваме да останем в същото заведение и всеки си поръчва пица и чай/вода което прави новата сметка равна както първата ( нарочно съм подробна ) . Докато човека е навън да говори решавам да платя защото ще ставаме и го правя (24 лв )сметката) . Връща се той и ме пита , казвам че съм я оправила к той ми казва : Е Що ? И аз:- Еми нали ти плати предната и той това чакаше у каза Добре...
Не знам защо ( явно щото е кавалер) реши да ме закара до нас като се разбрахме да пием кафе на сл ден . Човека вместо кафе ме заведе в някъв парк на пейка но беше студено и дадох зор да ставаме и да влезем в някое кафе или да си ходим. Отидохме в една сладкарница и сметката беше няма и 5 лв. Аз нямах дребни монети и оставих 5 лв ( очаквах да плати той ) но о да имах монети нямаше да изкарам , поне не на 1,2 среща! Той вади портмонето и ми подава 2 лв ба монети !!! Хора хвана ме срам и не ги взех ! Да си прехвърляме монети като тийнове...
Повече не излязох д него и честно казано това ме смути доста! Мина ме с пица и 2,3 чая ама си изби така горивото че ме кара до нас 3 пъти

# 89
  • Мнения: 1 168
Когато бях на 22 години (т.е. преди много, много време) пред работното ми място се появи едно момченце на 17 г. с желание да се запознаем. На следващата вечер отново беше пред офиса. Този път с оферта за кафе. Отказах му. Младежът се прикачи към мен и в движение ми заобяснява, как много ме харесвал, как много искал да станем гаджета. Бях в шок! Обясних му, че това е недопустимо, най-малкото защото е непълнолетен. Младежът продължи да настоява и за капак ми каза следната фраза "аз не съм кой да е, баща ми има бензиностанции".

Общи условия

Активация на акаунт