Здравейте, не мислех че ще ми се наложи да пиша тук, но когато човек е в безизходица прави странни работи. На кратко след 10 години връзка жената до мен реши, че няма повече чувства към мен... В връзката сме имали и възходи и падения като във всяка една връзка. Преди 7-8 години бяхме разделени по нейно желание но след няколко месеца ме потърси и след кратък период възобновихме отношения... до сега.
Имахме и мн хубави моменти и като се върна назад мисля, че допусках много грешки като не и обръщах внимание. Но основния проблем се оказа това, че родителите ми не я приеха и не ги виждахме заедно и това, че не и предложих брак. Предлагах....но не като по филмите. А имахме планове....правихме и инвитро ( и то само преди няколко месеца), което се оказа неуспешно, дори подготвяхме второ. Паралелно планувахме посещение по празниците при роднините и в чужбина. Аз не исках да ходя защото финансите не бяха в цветущо положение и предпочитах да замине сама а аз да остана да работя и да оствя отпуска и пари за следващото инвитро. Да...не беше доволна, но в един момент сама каза, че ако искам може да не ходя и аз избрах този вариант....
Последните две седмици изстудя ужасно много...и в един телефонен разговор просто ми каза, че вече не ме обича и няма никакви чувства и най вероятно ще замине после в чужбина да работи защото тук нищо не я задържа.
Без скандали и с кратки разговори изчаках да се прибере, като се надявах че ще разбера проблема и нещата ше се оправят.... да ама не. Всичко изглежда така както го беше описала. Говорихме много, но тя казва че вече чувства няма и нищо не може да направи. А живеем в един апартамент....лежим и спим на едно легло, но до там....като съквартиранти. Опитвам се всички грешки да поправя...всичко което е било проблем и тя ест го вижда.....но промяна няма и стигаме до реплики за даване на време изадушаваме....а аз единствения изход, който виждам е да се изнеса...доста трудно се приема факта, че се мъчиш да възродиш чувства и не се получава. А не мога да взема решение да се махна за да не я загубя.... не мисля че и като седя при нея има ефект....защото отказва да излиза с мен и да прекарва време с мен....
та....всякакъв съвет ще е добре дошъл
Имахме и мн хубави моменти и като се върна назад мисля, че допусках много грешки като не и обръщах внимание. Но основния проблем се оказа това, че родителите ми не я приеха и не ги виждахме заедно и това, че не и предложих брак. Предлагах....но не като по филмите. А имахме планове....правихме и инвитро ( и то само преди няколко месеца), което се оказа неуспешно, дори подготвяхме второ. Паралелно планувахме посещение по празниците при роднините и в чужбина. Аз не исках да ходя защото финансите не бяха в цветущо положение и предпочитах да замине сама а аз да остана да работя и да оствя отпуска и пари за следващото инвитро. Да...не беше доволна, но в един момент сама каза, че ако искам може да не ходя и аз избрах този вариант....
Последните две седмици изстудя ужасно много...и в един телефонен разговор просто ми каза, че вече не ме обича и няма никакви чувства и най вероятно ще замине после в чужбина да работи защото тук нищо не я задържа.
Без скандали и с кратки разговори изчаках да се прибере, като се надявах че ще разбера проблема и нещата ше се оправят.... да ама не. Всичко изглежда така както го беше описала. Говорихме много, но тя казва че вече чувства няма и нищо не може да направи. А живеем в един апартамент....лежим и спим на едно легло, но до там....като съквартиранти. Опитвам се всички грешки да поправя...всичко което е било проблем и тя ест го вижда.....но промяна няма и стигаме до реплики за даване на време изадушаваме....а аз единствения изход, който виждам е да се изнеса...доста трудно се приема факта, че се мъчиш да възродиш чувства и не се получава. А не мога да взема решение да се махна за да не я загубя.... не мисля че и като седя при нея има ефект....защото отказва да излиза с мен и да прекарва време с мен....
та....всякакъв съвет ще е добре дошъл
) , и т.н.;
