Mijjj, радвам се, че ти е харесала "Аутопсия" 😘 На мен също много ми хареса, когато я четох миналата година. Очаквах да я оцениш леко по-слабо от мен, защото съм забелязала, че си по-взискателна към кримките, които четеш. Или пък аз съм по-снизходителна 😁
Съгласна съм с вас, че старите трилъри, на фона вече на скандинавските, са наистина по-постни и им липсва дълбочината на последните, но аз пък, знаете ли, че в някои моменти изпитвам носталгия и се "затъжвам" точно за олд скуул кримките(ФБР, Профайлъри, американски ченгета и детективи, които са винаги добрите 😁 и тн.), та в тези случаи Патриша Корнуел и Майкъл Конъли, например, ми вършат идеална работа.
Паралелно с другите неща, чета и Така го правят датчаните, ала не съм много доволна. Стигнах до половината, където определено ми забуксува и направо не мога да се накарам да я дочета.
Започна увлекателно и първоначално отговаряше на очакванията ми, но по едно време, когато семейството на авторката вече е в Дания, ми дойде в повече начина, по който е избрала да поднесе фактите - то много статистика, много проценти, много нещо - сякаш съм отворила справочник.
Само си подхвърлят реплики с Легомен (да, първия път, когато нарече така съпруга си, беше оригинално, но вече се изприщвам, когато прочета: "Легомен каза това, Легомен направи онова, Легомен ми отвърна така"!). Та само си подхвърлят реплики помежду си и с датчаните, които срещат, с разни статистики и факти:
"- Светлините на колелото също трябва да имат 120 мигания в минута!"
"-.... и в Дания има значително по-малко вегетарианци - общо около 3-5% от населението, в сравнение с Великобритания, където цифрата е 10%"
И така нататък, и така нататък... След като книгата е всъщност художествена литература, очаквах поне, знам ли, някак по- не-статистически поднасяне на информацията, защото сега определено ми е скучно.
Е, ще я избутам, де, но не е моята книга, а и авторка, може би.
Съгласна съм с вас, че старите трилъри, на фона вече на скандинавските, са наистина по-постни и им липсва дълбочината на последните, но аз пък, знаете ли, че в някои моменти изпитвам носталгия и се "затъжвам" точно за олд скуул кримките(ФБР, Профайлъри, американски ченгета и детективи, които са винаги добрите 😁 и тн.), та в тези случаи Патриша Корнуел и Майкъл Конъли, например, ми вършат идеална работа.
Паралелно с другите неща, чета и Така го правят датчаните, ала не съм много доволна. Стигнах до половината, където определено ми забуксува и направо не мога да се накарам да я дочета.
Започна увлекателно и първоначално отговаряше на очакванията ми, но по едно време, когато семейството на авторката вече е в Дания, ми дойде в повече начина, по който е избрала да поднесе фактите - то много статистика, много проценти, много нещо - сякаш съм отворила справочник.
Само си подхвърлят реплики с Легомен (да, първия път, когато нарече така съпруга си, беше оригинално, но вече се изприщвам, когато прочета: "Легомен каза това, Легомен направи онова, Легомен ми отвърна така"!). Та само си подхвърлят реплики помежду си и с датчаните, които срещат, с разни статистики и факти:
"- Светлините на колелото също трябва да имат 120 мигания в минута!"
"-.... и в Дания има значително по-малко вегетарианци - общо около 3-5% от населението, в сравнение с Великобритания, където цифрата е 10%"
И така нататък, и така нататък... След като книгата е всъщност художествена литература, очаквах поне, знам ли, някак по- не-статистически поднасяне на информацията, защото сега определено ми е скучно.
Е, ще я избутам, де, но не е моята книга, а и авторка, може би.
. Друго си е да се потопиш надълбоко в романа 
. 
на български. Давай народе!
