Аз пък обичам етикети, но правилно поставени. Защото в единия случай може да е манипулация (ти си драма куин), за да се спре дискусията. Но ако са налични някои маркери и се повтарят, дори след като е обърнато внимание, то с право може да се лепне етикет.
- Публикувана: 13 ян. 2020, 20:54 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2020, 10:46 ч.
Какво значи истинска любов и добро партньорство?
Веднъж и аз да се съглася с теб.... Ама за всяко нещо си има първи път. 
Със сигурност обаче има и за какво да те критикувам: ползването на думата "токсичен" в масата твои постове НЕ ПОМАГА със сигурност. Освен, че говори и за човек, който НЕ приема хората такива, каквито са....
Със сигурност обаче има и за какво да те критикувам: ползването на думата "токсичен" в масата твои постове НЕ ПОМАГА със сигурност. Освен, че говори и за човек, който НЕ приема хората такива, каквито са....
Ами опитвам се да го обясня картинно и това е доста добра дума. Да, някои хора тровят живота, развалят ти деня, дори да не го искат. Не го и осъзнават, за себе си са много добрички и праведни. Автоматизирали са някои похвати на пасивната агресия и като си около тях, се чудиш ти ли полудяваш или наистина има нещо нередно.
А и с възрастта имам все по-малко търпение към такова вкарване на прът в колелетата. Повечето хора трябва да са се научили как да правят нещата хубави и приятни. Ако не са, то ги развалят полу-нарочно. И понеже с годините съм разбрала, че дори фините настроения и капризи са важни и трябва да се уважават, то всякакво тъпкане, темерутщина, мъжкарско дистанциране - са токсични, от тях повяхва женската душа.
Та хубаво е жените да се научат да избягват мъже, от които се повяхва, защото гарантират след това цял живот съжаление, депресия и неопределено усещане, че нещата не са както трябва.
И разбира се, че не всеки следва да се приема, особено да си го пуснеш в живота. С времето се учиш кои хора трябва да се отрежат от живота - да, приемаш, че са токсични и че няма да ги търпиш, такива са си, но не ги искаш. Но да ги търпиш такива, каквито са - няма такова изискване.
А и с възрастта имам все по-малко търпение към такова вкарване на прът в колелетата. Повечето хора трябва да са се научили как да правят нещата хубави и приятни. Ако не са, то ги развалят полу-нарочно. И понеже с годините съм разбрала, че дори фините настроения и капризи са важни и трябва да се уважават, то всякакво тъпкане, темерутщина, мъжкарско дистанциране - са токсични, от тях повяхва женската душа.
Та хубаво е жените да се научат да избягват мъже, от които се повяхва, защото гарантират след това цял живот съжаление, депресия и неопределено усещане, че нещата не са както трябва.
И разбира се, че не всеки следва да се приема, особено да си го пуснеш в живота. С времето се учиш кои хора трябва да се отрежат от живота - да, приемаш, че са токсични и че няма да ги търпиш, такива са си, но не ги искаш. Но да ги търпиш такива, каквито са - няма такова изискване.
Сирена, когато имаш "токсични" хора около теб, просто приемаш фактите, изхвърляш ги от живота си и продължаваш напред, а не ходиш да се оплакваш по форумите какви били тия и ония, както правят масата хора тук. Както казах, аз лично НЕ се вързвам на историите на хора, които се държат надменно и подигравателно с други хора или ги наричат с епитети, подобни на тези от предния ми пост.
Ами не всички хора имат тая способност. Освен това може да нямат опит. Повечето хора са социализирани да търпят околните, дори да не ни харесва. Способността да отхвърляш, така като гледам, идва чак към 28-30. А някои успяват така да замажат нещата, че откъсването става трудна, не тривиална задача. Плюс това трябва да си свериш часовника ти ли си лудата или той има нещо не наред.
Особено за жените е по-трудно така да отхвърлят, именно защото сме социализирани да приемаме и търпим хората, както и социалната санкция, ако много "режем". И да не забравяме, че токсичният невинаги е такъв и често се прикрива достатъчно, така че хем да ти е гадно, хем да не се усетиш достатъчно - абе чофка малко подпрагово, манипулира. После от дистанция наистина се вижда, че е бил доста солиден мухъл.
Особено за жените е по-трудно така да отхвърлят, именно защото сме социализирани да приемаме и търпим хората, както и социалната санкция, ако много "режем". И да не забравяме, че токсичният невинаги е такъв и често се прикрива достатъчно, така че хем да ти е гадно, хем да не се усетиш достатъчно - абе чофка малко подпрагово, манипулира. После от дистанция наистина се вижда, че е бил доста солиден мухъл.
За мен огромната маса от хората, всъщност не разбират живота в дълбочина. Самия факт че "истинската любов" и "добро партньорство" се вземат за близки неща, направи синоними е показателен.
Не може в живота да има "любов" и "партньорство" с един човек по едно и също време. Тези думи са антоними. Няма любов която да очаква нещо в замяна, както няма и безвъзмезно партньорство. Или едното е, или другото, никога двете заедно.
Хората искат да бъдат обгрижвани, и да изпитват сексуално привличане, на това те викат любов. Ами не е любов.
Не може в живота да има "любов" и "партньорство" с един човек по едно и също време. Тези думи са антоними. Няма любов която да очаква нещо в замяна, както няма и безвъзмезно партньорство. Или едното е, или другото, никога двете заедно.
Хората искат да бъдат обгрижвани, и да изпитват сексуално привличане, на това те викат любов. Ами не е любов.
Ами не всички хора имат тая способност. Освен това може да нямат опит. Повечето хора са социализирани да търпят околните, дори да не ни харесва. Способността да отхвърляш, така като гледам, идва чак към 28-30. А някои успяват така да замажат нещата, че откъсването става трудна, не тривиална задача. Плюс това трябва да си свериш часовника ти ли си лудата или той има нещо не наред.
Особено за жените е по-трудно така да отхвърлят, именно защото сме социализирани да приемаме и търпим хората, както и социалната санкция, ако много "режем". И да не забравяме, че токсичният невинаги е такъв и често се прикрива достатъчно, така че хем да ти е гадно, хем да не се усетиш достатъчно - абе чофка малко подпрагово, манипулира. После от дистанция наистина се вижда, че е бил доста солиден мухъл.
Особено за жените е по-трудно така да отхвърлят, именно защото сме социализирани да приемаме и търпим хората, както и социалната санкция, ако много "режем". И да не забравяме, че токсичният невинаги е такъв и често се прикрива достатъчно, така че хем да ти е гадно, хем да не се усетиш достатъчно - абе чофка малко подпрагово, манипулира. После от дистанция наистина се вижда, че е бил доста солиден мухъл.
Тайничка, право в десятката.
Сирена, това
е несериозно. "Социална санкция" или както там всеки си я разбира, се предполага, че се нагала от някакъв "социален коректив", а такъв не знам да има от минимум 35+ години. Още повече, че днес е "модерно" да "учиш" човек, че хората са преди всичко заменими и че не е толкова важно да поемаш отговорност за последиците от решенията, които взимаш или, по-лошо, да избираш за какво да поемаш отговорност и за какво не...
Сори, ама не се вързвам на това.
Доброто партньорство се постига когато ДВАМАТА (повтарям: ДВАМАТА) не си правят подсечки един на друг. Само дето в твоите постове (не само в тази тема) обикновено не виждам никъде да се споменава две страни. Виждам само женската да се споменава, сякаш мъжката НЕ съществува.
Сирена, това
Ами не всички хора имат тая способност. Освен това може да нямат опит. Повечето хора са социализирани да търпят околните, дори да не ни харесва. Способността да отхвърляш, така като гледам, идва чак към 28-30. А някои успяват така да замажат нещата, че откъсването става трудна, не тривиална задача. Плюс това трябва да си свериш часовника ти ли си лудата или той има нещо не наред.
Особено за жените е по-трудно така да отхвърлят, именно защото сме социализирани да приемаме и търпим хората, както и социалната санкция, ако много "режем". И да не забравяме, че токсичният невинаги е такъв и често се прикрива достатъчно, така че хем да ти е гадно, хем да не се усетиш достатъчно - абе чофка малко подпрагово, манипулира. После от дистанция наистина се вижда, че е бил доста солиден мухъл.
Особено за жените е по-трудно така да отхвърлят, именно защото сме социализирани да приемаме и търпим хората, както и социалната санкция, ако много "режем". И да не забравяме, че токсичният невинаги е такъв и често се прикрива достатъчно, така че хем да ти е гадно, хем да не се усетиш достатъчно - абе чофка малко подпрагово, манипулира. После от дистанция наистина се вижда, че е бил доста солиден мухъл.
Сори, ама не се вързвам на това.
Доброто партньорство се постига когато ДВАМАТА (повтарям: ДВАМАТА) не си правят подсечки един на друг. Само дето в твоите постове (не само в тази тема) обикновено не виждам никъде да се споменава две страни. Виждам само женската да се споменава, сякаш мъжката НЕ съществува.
Защо е толкова трудно да разберете, че оплакването тук/на рамото на приятелка има точно 2 цели:
1.терапевтична
2.сверяване на часовника?
Най-елементарен пример - за добър мъж се счита този, който не те бие и не те обижда директно, накратко не проявява най, ама най-очебийните насилнически признаци, обаче не се чувстваш добре с него и се чудиш защо, бе, да му се не види, той е толкова свестен, пък аз...
Ама в хода на темата става ясно, примерно, че ЛР живее у свекърите и много й се иска да ходи по сутиен и гащи вечер, но не може. Или, отново примерно, се прибират всяка вечер от работа, той сяда на дивана, тя почва да готви нещо 'набързо'. Или, отново примерно, направила е мусака вчера по всички салтанати, обаче мъжа не казал, че му се ядели кюфтета и пържени картофи; или днес палачинки, ама той искал кроасани; и така през 2 дни се оказва, че той нещо друго искал всъщност. Пие ли, бие ли? Не. Читав ли е - ми, не. Ако не е бг-мама понякога, може да не разбереш, че всъщност ти си човекът с компромисите, а не мъжът ти.
За виждането на мъжете е ясно. Остави я тая, в цикъл е, недое*ана е.
1.терапевтична
2.сверяване на часовника?
Най-елементарен пример - за добър мъж се счита този, който не те бие и не те обижда директно, накратко не проявява най, ама най-очебийните насилнически признаци, обаче не се чувстваш добре с него и се чудиш защо, бе, да му се не види, той е толкова свестен, пък аз...
Ама в хода на темата става ясно, примерно, че ЛР живее у свекърите и много й се иска да ходи по сутиен и гащи вечер, но не може. Или, отново примерно, се прибират всяка вечер от работа, той сяда на дивана, тя почва да готви нещо 'набързо'. Или, отново примерно, направила е мусака вчера по всички салтанати, обаче мъжа не казал, че му се ядели кюфтета и пържени картофи; или днес палачинки, ама той искал кроасани; и така през 2 дни се оказва, че той нещо друго искал всъщност. Пие ли, бие ли? Не. Читав ли е - ми, не. Ако не е бг-мама понякога, може да не разбереш, че всъщност ти си човекът с компромисите, а не мъжът ти.
За виждането на мъжете е ясно. Остави я тая, в цикъл е, недое*ана е.
Галче, никой не е казал да ти се качва на главата. От теб зависи.
За мен огромната маса от хората, всъщност не разбират живота в дълбочина. Самия факт че "истинската любов" и "добро партньорство" се вземат за близки неща, направи синоними е показателен.
Не може в живота да има "любов" и "партньорство" с един човек по едно и също време. Тези думи са антоними. Няма любов която да очаква нещо в замяна, както няма и безвъзмезно партньорство. Или едното е, или другото, никога двете заедно.
Хората искат да бъдат обгрижвани, и да изпитват сексуално привличане, на това те викат любов. Ами не е любов.
Не може в живота да има "любов" и "партньорство" с един човек по едно и също време. Тези думи са антоними. Няма любов която да очаква нещо в замяна, както няма и безвъзмезно партньорство. Или едното е, или другото, никога двете заедно.
Хората искат да бъдат обгрижвани, и да изпитват сексуално привличане, на това те викат любов. Ами не е любов.
Може, може. Ама не може да се случва на хора с подобно мислене. Един ми е за мъж, друг - за приятел, трети ше го обичам така, както никой друг.
Гал, примерите ти са като из житие-битие на перманетно неудовлетворен от избора си човек. И все причините са другаде.
Не съм сигурна, че разбираш - с тези постове. Имаш типичното изказване на човек, който смята, че много разбира някой аспект на живота - толкова много, че не счита за нужно да конкретизира, никога не говори в конкретика, но пък редовно коментира, че някой друг не разбирал. Въобще, на всички им се изяснява, че ти много разбираш, а този и онзи не разбират, само обектът на разбирането не става ясен.
И аз съм спокойна. Неприемането на отвлечени глупости не е признак за безпокойство.
И аз съм спокойна. Неприемането на отвлечени глупости не е признак за безпокойство.