ЕНДОМЕТРИОЗА - ТЕМА 15

На мен ми казаха, че мога да очаквам да има още прокървявания след първата инжекция, но след втората вече не би трябвало да има.

Имам питане. Принципно още като установих кистата си бях казала, че ако се стигне до лапаро това ще е в София (при Попов). Сега за пръв път ми се покачват стойностите на ca125- ще следим още един месец (което горе долу е в рамките на извънредното положение) и вече ще взема финално решение. Засега на 90% я виждат енодметриозна. Обаче гинекологът ми препоръчва да се оперирам при онкогинеколог. Съмнения в професионализма на Попов като оператор нямам, обаче ако недай си боже се окаже нещо по-съмнително (пусти страхове), все пак профилът му е репродуктивен хирург, дали имат начин на действие при такива случаи?  Честно казано нямам енергия вече да провеждам здравен туризъм в търсене на други специалисти. Опасявам се, че онкохирурзите не са как да кажа...щадящи (макар че то ако има повод, последното което ще си мисля е някакви други неща освен запазването на живота ми...),но все пак ако не е на всяка цена, искам да имам деца някога в бъдещето. И сега съм в колебание какво да правя, защото си бях начертала вече маршрута...

Моята гинеколожка навремето беше казала, че задължително при репродуктивен лекар трябва да е операцията по две причини. От една страна като ме отворят (не беше лапароскопска операция) ще отгледат хубаво органите на репродуктивната система, а от друга ще са много по-внимателни когато режат. Аз лично смятам, че жена която иска да стане майка след операцията задължително трябва да се оперира при репродуктивен специалист и при такъв да проведе последващо лечение на ендометриозата, ако й бъде назначено такова. Успех!

Мен ме оперира гинеколог, който има и специалност онкология. Знаеше предварително , че ще правим ин витро  и избра отворена операция пред лапаро, както ме беше посъветвал и репродуктивният.

И какви бяха аргументите на репродуктивния специалист в полза на отворената операция?

Здравейте!
Минавам набързо в темата, за да споделя моят опит.
Края на 2016 - закъснение в цикъла. Отидох на гинеколог, който видя 5-6 см киста на ляв яйчник. Прати ме при Попов, бил светило. Отидохме там, прегледа ме набързо, рече и отсече дермоидна киста. Извади една книжка и взе да ми показва картинки на женска полова система с един яйчник. Аз първоначално не разбрах какво иска да каже, бях се ошашкала. Попитах какво ще стане с яйчника, а той каза, че при такива кисти се реже изцяло. Той и в момента не функционирал, нямало смисъл от него, бил изяден напълно от кистата. Аз загубих ума и дума и си тръгнах със сълзи ...
Нещо обаче ме караше да не му се доверя- бърз преглед, малко груб, не щади това, че съм млада и тепърва ще забременявам, въобще не посочи вариант яйчника да се запази. Бях като ударена с мокър чорап след неговия преглед.
Имахме познат, който ни препоръча доц Димитров от МЦ Фемина. Отидох на преглед, обстойно ме огледа. Заключи, че кистата е 5-6 см, ендометриозна. Препоръча да се оперира лапароскопски. Яйчникът се запазва. Този човек ми вдъхна много доверие. Говореше с убеждение и не скалпираше още от първия преглед.
Реших все пак да чуя още едно мнение.  Отидохме в Репробиомед, докторът мисля, че беше Николов, също известен в тези среди. Прегледа ме набързо, рече и отсече - дермоидна киста. Яйчника едва ли ще се запази. То можело и без един. Щях да падна.
Тръгнах си от прегледа сломена. Как може специалисти от репродуктивни клиники да искат с лека ръка да режат така яйчници, без дори да дадат капка надежда за запазването им. Може би си търсят клиенти?!? Та то пред вратата чакат хиляди хора, от 1 човек ли ще спечелят??
В крайна сметка се реших на операция при доц. Димитров. Изглеждаше ми най-адекватен. Като цяло действах бързо, защото ме беше страх да не се спука и всякакви такива истории. Февруари месец 2017г я махнахме.

Сега съм горда майка на 6-месечен син.

Споделям всичко това, за да имате едно наум. Не казвам, че специалистите от репродуктивните клиники не са адекватни. Просто това не ознавача, че ще запазят всичко, което е читаво във вас.

Пазете се и реагирайте бързо!

Доста съм слушала Стаменов да говори как винаги се стреми да запази яйчника и много му се възхищавам точно заради това, въпреки че не съм негова пациентка. Целта му е не просто да отстрани проблема (кистата), а като цяло жената да е здрава след неговата намеса.
Представям си какъв ужас си изпитала! И си поредният пример, че човек трябва да провери няколко пъти на различни места преди да вземе окончателно решение.

Всъщност напливът към цитираните в тази, а и в други свързани теми авторитетни и изтъкнати специалисти е именно да се работи фино и да се запазят колкото се може яйчниците. Иначе всеки съвременен хирург може би е минал специализация в лапароскопските интервенции и може да извърши една операция. Не случайно кръстосваме София, Плевен и т.н в търсене на най- професионалната, прецизна и нетравмираща ръка. И така като прочета негативен отзив и личните колебанията, в допълнение с лекарските,  съвсем отчайват. Ясно, че няма лекари на 100 % безгрешни и изрядни, както са и различни медицинските случаи, но все пак ние се лутаме в търсене на най- доброто решение и резултати и даваме не малко пари, нерви и енергия за консултации. Май всичко е до късмет понякога...

Ако въпросът е към мен, при мен махаха миомни възли и тогава откриха ендометриозата.

На мен Попов ми каза, че принципно щом има киста, значи вече яйчника не работи нормално. Има логика. Може би това е искал да ти обясни.
Моята киста е 3см и каза, че ще се опита да запази яйчника. Може би повече ще разчитаме на другия..
Имам малко глупав въпрос.. Овулацията влияе ли се от ЕМ? Защото аз с лентички я тествах и показваха, че си имам овулация. Може ли някой да ми разясни.. Като цяло не си обяснявам как точно ЕМ пречи на забременяването. Нямаме нормална овулация, или яйцеклетките са с лошо качество, или дори да се оплодят, не се захващат? Досега никой лекар не ми е обяснил, може би защото още не съм оперирана и не е ясно точно какъв е проблема.

ПС: Има ли други с отложена операция сега? Много ми е гадно, че 2,3 месеца трябва да чакам и всичко се отлага после във времето... В някоя клиника чува ли се да възстановяват операциите вече?

Миналото лято, когато с мъжа ми бяхме при андролог и му споделих, че при мен има съмнения за ендометриоза и виждат киста на единия яйчник (впоследствие се оказа, че имам кисти и на двата яйчника, но тогава още не го знаех). Той ми каза, че дори единият яйчник да функционира правилно и да овулира, то еднометриозата пречи, защото отделя нещо (не запомних какво), което уврежда и здравата яйцеклетка и тя става негодна за оплождане. В този случай ни каза, че при нас вариантът би бил ин витро, ако се стигне до АР, а не инсеминация, защото при ин витрото ще се извади здравата яйцеклетка и ще се оплоди, без да има досег с ендометриозата и директно ще се върне вече оплодена. Не знам дали обясних добре, а и се извинявам, ако не е съвсем точна информацията, но това ми каза на мен лекарят.

При мен ендометриозните сраствания запушваха тръбите. Имам 2 цветни снимки през 6 месеца. На първата беше запушена дясната тръба, на втората - лявата. Говореха ми тогава за инсеминации, но малкото ми знания по темата не ме оставиха на мира и не се доверих. Постъпих правилно, смених лекаря, препоръчаха ми лапароскопия, за да се види кво става с тия тръби. Тогава откриха ЕМ, изгориха я и провериха тръбите, които вече пропускаха нормално. Кисти не съм имала и много се радвам, че се осмелих за лапарото, защото кой знае дали някой някога щеше да ми открие ендометриозата. А така я хванаха доста рано.

Пропуснах да добавя, че лекарката ми държеше след операцията да проследи овулацията и най-вече пукат ли се фоликулите, защото често ЕМ била придружена с ЛУФ синдром. Обясни ми, че лентичките за О няма как да докажат, че фоликулът е пука. 

Ох, излиза, че по доста начини пустата ЕМ пречи на мечтаното забременяване...

Да, и на мен ми казаха, че имам ЛУФ синдром, овулация нямах, а тестовете ми за О бяха положителни.

Момичета помагайте! Преди 3 месеца ме оперираха от ендометриозна киста - чрез лапароскопия. Наляли са ми венозен антибиотик, който засили проблем, който ми беше излезнал заедно с кистата. Като получих кистата, започнах да имам проблеми с червата -постоянно бълбукане, балончета, болки, газове, разстройство или запек. След венозния антибиотик нещата се влошиха в червата ми - и очевидно е някакво възпаление, което дойде в деня на появяването на кистата - която дойде с много болки. Моля ви, някой ако е преживал нещо подобно, да пише. Пробвала съм с пробиотици - това ми каза докторът - нищо не става. Сега с тази карантина - не мога и на гастро-ентеролог да отида. П.С. в резултат на това започнах да отслабвам и не мога да го спра....

Мен още не са ме оперирали, но усещам, че нещо не е наред с червата. Имам същите оплаквания като теб, плюс това, че като сядам ме промушва вертикална болка (от дебелото черво). Всъщност се надявах да установят какво е по време на лапарото. При теб не са ли огледали червата? На мен доктора ми каза, че всичко се виждало..
Последния път като почнаха много да къркорят и болят пих активен въглен и ми олекна. Не знам дали ми е помогнал, но се запасих, за да пия пак като имам проблем.