Здравейте.
Споменавано е тук-там по различните теми, но реших да го оформя в нова, тъй като аз самата се чудя кое е нормално и кое не след инвитро.
Трансферът ми беше на 20.10.2019. Неуспешен опит.
От тогава насам при мен се оформиха много трайни смущения, за които се притеснявам дали изобщо ще свършат.
Вторият цикъл дойде след близо 70 дни.
Не беше обилен, но това, което ми се случва след него, е леко притеснително.
Непрекъснато плача, чувствам се изключително зле и не намирам никакъв смисъл в нищо – т.е. развивам някаква картина на депресия. Изпитвам ужасна умора и предпочитам да си стоя самичка, отколкото да съм с хора. Също гледам да не поемам много отговорности, тъй като не зная в какво състояние съм и дали ще мога да ги изпълня. Не мога да толерирам чуждите грешки и в някакъв момент направо избухвам, защитавайки се от близките си.
Аз съм с Хашимото и се чудя дали жлезата не се е разбутала съвсем, макар че не усещам да е точно от нея. Мисля, че мога да разпознавам симптомите ѝ.
Дали и вие сте усетили подобни смущения и колко дълго след инвитро продължиха?
При мен всичко се сгромоляса, макар и да не съм страдала чак толкова много емоционално от неуспешния опит. Възможно е обаче всичко да се е преместило по тялото, където се разиграва истинското чувство от този неуспех...
Моля, пишете.
Благодаря ви.
Споменавано е тук-там по различните теми, но реших да го оформя в нова, тъй като аз самата се чудя кое е нормално и кое не след инвитро.
Трансферът ми беше на 20.10.2019. Неуспешен опит.
От тогава насам при мен се оформиха много трайни смущения, за които се притеснявам дали изобщо ще свършат.
Вторият цикъл дойде след близо 70 дни.
Не беше обилен, но това, което ми се случва след него, е леко притеснително.
Непрекъснато плача, чувствам се изключително зле и не намирам никакъв смисъл в нищо – т.е. развивам някаква картина на депресия. Изпитвам ужасна умора и предпочитам да си стоя самичка, отколкото да съм с хора. Също гледам да не поемам много отговорности, тъй като не зная в какво състояние съм и дали ще мога да ги изпълня. Не мога да толерирам чуждите грешки и в някакъв момент направо избухвам, защитавайки се от близките си.
Аз съм с Хашимото и се чудя дали жлезата не се е разбутала съвсем, макар че не усещам да е точно от нея. Мисля, че мога да разпознавам симптомите ѝ.
Дали и вие сте усетили подобни смущения и колко дълго след инвитро продължиха?
При мен всичко се сгромоляса, макар и да не съм страдала чак толкова много емоционално от неуспешния опит. Възможно е обаче всичко да се е преместило по тялото, където се разиграва истинското чувство от този неуспех...
Моля, пишете.
Благодаря ви.
