Връзка с чужденец

Май темата стана колко съм голямата работа, че мъжът ми е чужденец. Аз живея в чужбина и мъжът ми е българин. Доволна съм. Мисля си, че трудно бих взела чужденец за мъж, освен ако не е от Балканския полуостров.

На мен като цяло винаги ми е било трудно да различа негативните черти на българките от тези на жената като цяло. Затова българките понякога си го отнасят хранилката може би леко незаслужено

Но на мен лично българките са ми леко простовати и повърхностни. Няма с какво да ме впечатлят (сигурно и аз тях). Имам коренно различни впечатления за повечето чужденки, които срещам. Различават се ценностите, възпитанието, отношението. Също така ми харесва да опознавам различни култури, език и нрави.

О, да, това с "няма ли българин за тебе" съм го чувала от няколко места, даже от личната ми лекарка, която просто трябваше да предупредя, че ще си изкарваме медицински заради брака. Много са ми смешни така. Всяка жена, която е интелигентна и държи на себе си е естествено да си потърси човек като нея, да се допълват и да се развиват заедно. Чувала съм го дори от хора, които ме познават или поне така си мислех, за да не подлагат под въпрос решението ми. Не, че има значение.
Аз не отричам, че има и български мъже на ниво, разбира се, че има. Хубави, интелигентни, усмихнати, работливи. Но да не мислите, че и те не са заети? Което е абсолютно разбираемо и нормално.
Това са си комплексарски изказвания.

Не е станала това темата, а някои хора опитват да я изкривят в тази насока. В крайна сметка, вярвам, че кого си избрал за партньор има общо с житейски шанс и любов, разбира се. При тази глобализация, нормално да зачестяват смесените бракове.
Вярвам, че на 99% от хората им е определяща личността, а не националността на съпруга/та.
И в заключение - ако животът ме беше събрал с българин, щях точно толкова да го обичам и него, колкото и сегашния си човек.

Ели-мели, всичко е възможно, въпреки, че ме съмнява. Факт е, че никой не е посмял да ми го каже директно . И да, тук, българите са кът.
Фраудана, и двамата ми дядовци бяха страхотни хора. Различни като характер и физика, но интелигентни, мили и достойни. И двамата - българи.
Братане, вече съм го казвала по друг повод - не е важно от коя държава си, а от кой социален слой. Смени средата.

Когато се появят чувства между двама, когато усетят, че им е добре заедно, че имат общи разбирания за живота, че не могат един без друг, че искат да продължат двамата, тогава най-малкият им дерт ще е дали тя/той са чужденка/чужденец. Други неща свързват хората без значение какви са и откъде са.

Ето и bratan:
Е няма такова едно нещо българките. Самата форма за мн.ч. го подсказва. Българка от българка е различна, с чужденките/ците е същото. Както има някоя простовата и повърхностна, така има и друга на обратната страна.
Това вече е съвсем друго и не е свързано с обобщенията за българките. Първо не познаваш всички българки, за да обобщаваш "българките простовати и повърхностни", просто си имал "късмет" с такива да общуваш, нито пък всички чужденки за които пак обобщено имаш коренно различни впечатления.
Но с Teodora Yolcheva съм съгласна.

Абсолютно. Ако моя човек,такъв,какъвто е беше българин,щях да си го обичам и уважавам точно по същия начин. Просто съдбата ме срещна с това,което винаги съм търсела в някой,в образа на човек,от друга националност. Няма по-по-най държава,манталитет,възприятия. Това което едни харесват,за други е нещо,от което бягат.Винаги съм си мислила,че ще си срещна моя човек в България. Никога целенасочено не съм се насочвала към конкретна националност. Когато срещнах ММ,нямах никаква представа каква е историята му и от къде идва.

Моята среда е добра, Philomena. Цедката ми е ситна, работя и общувам в ежедневието си с интелигентни млади българки.
Тук във форума също смея да твърдя има доста потребителки със споменатите характеристики.

labrex, Нормално е ти да имаш свои наблюдения, общо взето 10-те ти изречения могат да се формулират с няколко думи - има хора и хора. Разбира се, че не всички са такива, но голяма и забележима част са, затова мнението ми е това, защото аз така го усещам и виждам. Не виждам защо когато някой наклони везните и веднага бива сочен като необективен.

За да те убедя, че във италианките говорят италиански, трябва ли ти да познаваш всяка една италианка? Не, трябва ти да поживееш няколко месец в някой италиански град, да слушаш и да наблюдаваш. Ами да, може и 1% италианките, съпруги-чужденки може и да не говорят италиански, ама ще е странно да твърдиш, че както някои итаианки говорят италиански, а други - не.

Просто не си позволявам да обобщавам, както се казва да говоря на ангро. Да, има хора и хора и, понеже няма как да ги познавам всичките, не обобщавам. И аз познавам доста българи, както и доста чужденци от бившите соц.страни, така и от западните, от работа с тях, от пътувания и живеене сред такива. За нито едни не бих си позволила да кажа, че са простовати и повърхностни, пък другите - умни и не знам си какви. Просто защото навсякъде има и от едните, и от другите. И звучи нелепо българките са такива, пък италианките - онакива.
Може и да ми се е приспало, но това цитираното не го схванах нещо:

Нищо общо не намирам между ливанците и западноевропейците, съжалявам. Имам богата база за сравнение и в квартала имаме доста ливанци. Ако имаш предвид това, че в Ливан жена може да се ходи полугола и намазана все едно търси клиенти в много квартали, че имат нощни заведения, свободно се порка и има свинско, то това го има и на доста места извън запада - цяла Америка, северна и южна, голяма част от Азия и Африка, Австралия и на Балканите.

Семейното им право е религиозното право на всяка една общност. Та те доскоро нямаха граждански брак. Законите им са доста средновековни по отношение брак, брачни отношения, родителски права (детето може да остане при майката само докато не се ожени повторно), осиновяване (само на християни от християни е възможно). Хайфа Уехбе - известна ливанска певица и бивша мис Ливан е принудена да изостави дъщеря си след развода и вече пораснала, дъщеря и не иска да чуе за нея. Хайфа има пари да плати на адвокати, има в Ливан роднини, имоти, слава, но.....    законът не е на нейна страна.

Не случайно на запад викат на района среден Изток, а в България близък. Доста са близки като манталитет. Близки, близки, но все пак източни.

Единствената отчасти съпоставима със запада държава в района е Израел, но въпреки светските закони и там семейното право се базира на религиозното.

Учех с ливанци. 50% примамиха простовати английски девойчета, набързо се изжениха за тях, взеха си документи, започнаха да плащат значително по-ниски такси в унито като резиденти, завършиха си, мотаейки ги, разведоха се и си доведоха приятелките от Ливан. Никой от тях не остана със западната съпруга. Жените които се ожениха за осигурени местни мъже са си с тях.

Граждански брак все още нямат. Вече много двойки не сключват църковен брак в Ливан. Но дори и тези, които го правят сключват граждански в Кипър или европейски държави. При сключване на граждански брак в България,съгласно международното частно право в повечето случай ще е приложимо българското право и компетентен ще е български съд. Ако деца,родени от брака живеят в България, съд и право са винаги по обичайно местопребиваване на детето. Хайфа Уахбе е случай от преди 15+ години и е мюсюлманка - shia muslim.

Това за българския съд и българското право е на теория. На практика, ако ливански гражданин успее да отведе детето в Ливан мачът е свирен и българския съд нищо не може да направи. Е, може да излезе с някакво решение, но то, извън България и европейската общност е лист хартия и нищо повече. Ливан не е в юрисдикцията на българския съдия.

Международното право в Ливан не важи. Ливан не е част от Хагската конвенция. Не знам има ли някакъв договор за взаимно признаване на решения от областта на семейното право между България и Ливан, но ми се струва, че по-скоро не. Целият Близък изток, включая Израел кара по старата османска система, където брачните и отношенията с децата и родителските права се решават от религиозния съд на религиозната секта, към която принадлежи бащата, а те в Ливан са към двайсетина.

Правата на съпруга и бащата са огромни в Ливан дори когато бащата е християнин. Ливанец може да спре съпруга с чуждо гражданство да напусне Ливан ако реши. Това и в Тунис и Мароко го няма. Детето - детето в Ливан е ливанец/ливанка когато бащата е ливанец. Дори и да има чуждо гражданство, на територията на Ливан човек, който има ливанско гражданство е само и единствено ливанец. Същото е и в България, между другото.

На мене ми е смешно като чета за двойно гражданство. Двойно гражданство няма. Има две гражданства, три, но двойно и тройно няма. Двойката, като чифт, предполага заедност и хармония, а такава не се предполага при двете гражданства. Ако имаше двойно гражданство щеше да има ливано-български и англо-френски паспорти, а такива няма и няма и да има. Всяко гражданство си върви със собствените права и задължения и ако човек го притежава трябва да се съобразява и да знае, че едното гражданство не го защитава в другата държава, чийто гражданин е.

Хайфа Уехбе е от шиитско семейство, да. Ако мислиш, че християнството на годеника ти те защитава се лъжеш. При християните ситуацията е подобна ако не и по-зле. И там родителските права се дават на бащата при конфликт и майка чужденка.

Ливанците са известни като отвличащи децата си. Не е много трудно с малко пари. Карлос Госн успя да се скатае от Япония и да се върне в Ливан, едно дете ли няма да извадят?

Те са мазници и не показват, че възнамеряват да затворят детето там и да изгонят майката. Абсолютно всички жени са ми казвали, че нищо не са подозирали. Отиват на гости и той им скрива паспорта, телефона, затваря ги и като излязат да се оплакват по консулства и полиции децата вече не са в дома, в който са отседнали. Особено очудени са жените, женени за християни. Ливанецът се е изкарал западноевропеец, християнин, почти французин.

Семейна собственост там няма. Всичко е на името на този, който го купи. След развод жената си отива с дрехите и бижутата на гърба. Техните жени знаят този факт и си изискват щедра зестра, но много европейки карат на гола любов и християнство. Което е прекрасно докато не се случи охладняване. Чети за християнката, която си тръгнала с дъщерите без нищо:

https://www.hrw.org/news/2015/01/19/interview-women-unequal-under-lebanons-law

Съветвам те да се консултираш с адвокат по семейно ливанско право, ливанско, не само християнско. Има начини в предбрачен или брачен договор да се впишат клаузи, които намаляват значително риска от отвличане на дете. Бащата пак си получава родителските права, защото такива са законите им за деца над 8-9 години, но се задължава да настани майката в съседно жилище, да и плаща по 300$ дневно докато децата са непълнолетни, ей такива нещица, които не позволяват на средностатистическия ливанец да върши простотии. По мои наблюдения мъжете приемат докато са влюбени и още нямат дете.

Другото, което все забравям - научи езика писмено и говоримо! Ще се хареса на семейството, означава, че искаш да паснеш и да се интегрираш, ще разбираш какво си говорят. В Ливан се живее и без език, всички знаят английски и френски, но е в твой интерес да поназнайваш нещичко. Също изглежда добре в CV-то.

Не ми се сърди, че ти пиша неприятни неща, но мисля, че е добре и те да се предвидят! И аз съм женена за чужденец.

До преди да срещна ММ, не съм си и помисляла да имам нещо общо с чужденец. Нито съм имала намерение да ходя в чужбина. Нещата се получиха от само себе си, естествено и постепенно. Работихме заедно в Бг, опознахме се, харесахме се, живяхме заедно известно време и когато се видя, че ни е хубаво заедно, решихме да се оженим. Всичко е било съвсем  непринудено и с чисти намерения. 
Какво означава свършиха ли се българските мъже? То може да не са се свършили, ама като не си пасваме.... Имала съм достатъчно възможности в университета и после, като започнах работа, но то се усеща, когато има привличане и когато просто не става.
Да, има определени черти, които са характерни за отделните нации, но не са винаги определящи за една връзка. (Майка ми, например, продължава да се притеснява дали всичко е достатъчно чисто, когато идваме.)

Nevena, вярвам ти. Поради което не приветствам ама никакви връзки с араби, мъже от Близкия Изток и т.н. Опасностите ги има дори при развод с редови българин (!!) по отношение на децата, а какво остава да се разведеш с чужденец, толкова далечен като нрави и обичаи - ужас!

"Не без дъщеря ми" има и втора книга "От любов към дъщеря ми". Там са описани страшно много случаи как примерно млади 13-14 годишни момичета, отгледани изцяло във Франция като французойчета, бащата ги отвежда в Йемен или Алжир и биват омъжени насила за разни чичовци, гледат къща и добитък и подобни ужасии. Много е страшно. Просто ми се реве като си го помисля.

Затова като чета в темата момичетата, омъжени за англичани, австрийци, чехи и т.н - одобрявам и вярвам, че са си ОК. Но когато чета за връзки с араби и дори ливански християни и т.н. ми се изправя косата и никога няма да повярвам колко хубаво е това. Мнението ми е крайно, но поне е искрено. Знам, че никоя влюбена мома няма да обърне внимание на приказките ми, та не пречи да си го кажа.

Хайде да не навлизаме в параноя. Зад криминалната хроника, която е разтръбявана, но остава малък процент, има много щастливи бракове.

Да си правиш заключения от Интернет форум - не е ли... повърхностно?