Връзка с чужденец

Това да си търсиш партньор от определени националности е вече прекалено.

Стотици западнячки, женени за българи познавам, основно англичанки и французойки, доста германки, няколко австрийки.

Мъжете от поколението на дядо ми често са се женели за западнячки като дойдат да учат на запад и са си ги завеждали в България. Баба ми имаше няколко такива приятелки в Стара Загора. Едната беше французойка, живя целия си живот от 20 годишна в България, остана там с единствената им дъщеря и внучката след смъртта на българина, бавно позабрави френски и там си умря. Винаги съм се чудела защо дъщеря и не е отишла във Франция, но тя беше станала медицинска сестра, беше се оженила за българин през 60те, работеше в онкодиспансера, където за кратко работи и майка ми - отвратни място с обезобразени, умиращи хора и даже не отиде да работи в чужбина. След 10 ноември им реституирана доста имоти и не зная какво стана с тях, но и преди това можеха да заминат напълно легално за Франция и да си се връщат когато искат. И тя, но и дъщеря и и внучката свиреха на пиано, имаха огромно кралско пиано у тях, бяха изключително възпитани и вежливи хора и имаха най-голямата домашна библиотека, която някога съм виждала. Веднъж французойката ми каза, че забравила как се казва ренде на френски, но не иска да гледа в речника, а да си спомни. Помислих, че е изкуфяла. Преди няколко години французин ме попита как е ренде на български и .............. не можах да се сетя. На французойката тогава казах да се сети как е стържа сирене (râper) и от там ренде (râpe). Почнах да мисля, стържа сирене, пиля си краката, стъргало, пила и ....... рендосвам и ренде не ми дойдоха на ума. Казах му стъргало за моркови и лимонена кора и намерил.

Другите две бяха немкини. Баба и дядо си говореха на немски с тях, а аз не зная немски и не разбирах за какво си говорят. И двете бяха останали вдовици и се върнаха в Германия след обединението и получиха немски пенсии.

В София познавах 2 французойки. Едната ми беше учителка по френски и беше женена за българин и живееха с детето и кучето в Моадост, другата беше библиотекарка във френския културен център и имаше 2 деца на моя възраст в нашето училище. И двете имаха френски заплати, по културна линия. Веднъж учителката ми обясняваше на учителката по математика - грозна, зле облечена, дърта, белокоса дропла с точно 3 ката дрехи, че си купува обувките само като си иде лятото във Франция и затова трудно намира ботуши.

Дядо имаше приятел, женен за швейцарка, ама като видяла прасета и кокошки да тичат по улиците в Сливен и си отишла. Седяха женени, той ходеше при нея и детето, да види внуците, но той не щеше да иде там, а тя не щеше да стъпи в България. Имаше и други.

През соца не бяха много и повечето такива бракове завършваха с развод. Майка имаше колеги, женени за германки и австрийки, датчанки. Живееха си там. Професор Чирков беше женен за германка или австрийка и я доведе, но на него му плащаха във валута.

Познавах доста спасители, сервитьорчета, работили в хотели като студенти, които се бяха оженили за скандинавки и англичанки. Повечето се разведоха, някои пак се ожениха за западни, други не се ожениха изобщо. Тези мъже са красиви и атлетични и като се опаричиха предпочетоха да си ходят без да се женят. Двама или трима взеха българки.

От училите с мене един се ожени за корейка и заминаха за Щатите, няколко за англичанки, един за американка и още един замина в Нова Зеландия женен за жена от там.

По-старите също искаха да се оженят за Западна, ако не за друго, за да си оправят документите, но тях никоя не ги искаше. Впечатленията са ми, че мъж от втория и третия свят западните хич не го искат като мине 40г, след 35г също е трудно.

Тук познавам 100 или 200 българи, женени за местна или родена тук. Основно са дошли млади да учат и са останали. Някои са колеги на мъжа ми, в IT индустрията и са се вързали с дете, но ако не беше детето биха заминали другаде.

Младите, родени след 85г българи, които са отрастнали в нормално семейство и не са преживяли шока на прехода, знаят езици, отворени са към света са си като тукашните мъже и нямат проблем в общуване с тукашни жени. Родените 1940-1980г са повечето отвратни - взискателни, ревниви, несигурни в себе си, все някой им е крив и все нещо ужасно е станало. Като манталитет ми мязат точно на араби, като арабите имат повече хубави черти като гостоприемство, вежливост, помощ с пазаруване и пвършене на мъжката работа у дома. Има изключения, но не са много.

75% от тези бракове завършват с развод по някое време. Около 50% от всички бракове завършват с развод.

Имам приятел, женен за австрийка. Младо момче е, на около 30-35г и са се запознали в Испания, където са учили по Еразъм. Той преподава тук, а тя гледа бебето засега. Готини са и двамата. Баба и имала любов със сърбин.

И на мен ми е странно. Имах състудентка, дето умираше по латиноси. Беше се хванала с един изпаднал наркоман, само щото е латино. Не знам какво му харасваше, беше и грозен даже. Ама като и говорел на испански и полудявала...
Друга пък припадаше по филипинци.
Хора всякакви!
П.с. тази с латиноса е адска красавица. Руса, със сини очи, висока. Стюардеса беше  в Дубай. Може да си хване, който красавец иска.

Всъщност, един роднина се ожени за немкиня, та даже и бизнес там има. Но не ги познавам да давам заключения. Щото от немкиня до немкиня има разлика също.

Не мога да си представя жена да припада по филипинци. Те са кръглолики и широколики, кривокраки и късокраки. По-грозни мъже не съм виждала никога. То техните жени не си ги искат и предпочитат бял. Рядко са богати.

Обожавам да излизам с латиноси. С тях се забавлявам и ми е леко и приятно дори и когато не са красиви. Харесвам латинос само ако е от средиземноморски или черен африкански тип или нещо между тях. Ако мяза на индианец, с права коса и трътлест не бих го харесала. Припадам по пуерториканци, но по чикано, като мексиканци или гватемалци хич не си падам.

В гимназията излизах да танцувам основно по техни партита и се чувствах невероятно - приятно изморена от танци, заредена положително от весели, млади хора. В Лондон също излизах основно с латиноси в началото. Харесва ми това, че са вежливи, услужливи, отнасят се с уважение към жени, мъже, гостоприемни и много влагат във външност.

Не съм имала връзка с чист латинец, но по доста аржентинци са ми текли лигите. Голямата ми ученическа любов беше с баща бразилец и майка аржентинка, с европейски вид. Отдавна не е сред живите, но още съм в контакт със семейството му. Прекрасни хора.

След латино парти рядко има пияни и заляни хора. Живо удоволствие е да ги поканите на купон - помагат с подготовка на храна, сервиране, местене на мебели, слагане на уредби, музика и на другия ден идват да питат с какво да помогнат за чистене и привеждане на мястото в предишния му вид. Dar um jeito казват бразилците - означава да помогнат. Оригиналното значение е привеждане във вид, реструктуриране.

За връзка такива мъже ми идват малко лепкави и ревниви, обаче за купон равни нямааааааааат.

Аз не харесвам латиноси. Имах само сексуални взаимоотношения с един от Еквадор, но той беше от "демоничния", лош тип.
Предпочитам и се разбирам по-добре  с по "безчувствени" нации, дори един от хората, с който съм си споделяла всичко (не сме били гаджета) е финландец. Явно е до характер.

Моят годеник е грък, имала съм и гадже българин, както и испанец.
Не съм ги търсила нарочно, просто по едно време живях в чужбина, а и в България си имах приятелски кръг от много националности.

В момента с ММ сме супер /да чукна на дърво/, живее в България, позаглади косъма /намери си хубава работа/, но много ме ядосва, че не иска да учи български и не може да се интегрира напълно.

Колкото пъти го врънкам да се преместим в Гърция, все отказва. Аз работя от вкъщи и обожавам да уча чужди езици и смятам, че там моята интеграция ще е по-успешна от неговата тук, но не ще и не ще човекът - заинатил се е като магаре на мост.

Това пък не го разбирам. Хем иска тук, хем не иска да учи български. Откровено ме дразнят такива хора. Ей, този Алфредо Торес, от'30 години е тук и още говори на ниво детската градина. Ако си мисли, че е по-атрактивен така... Показва несериозно отношение към държавата, в която си избрал да живееш. И аз имах един познат чужденец, дето живя 8 години в България, едвам го разбирах какво говори...

Няма достатъчно силен стимул просто, според мен. В работата си говори на английски и на родния си език, с мен се разбира на английски, с приятелите ми също.

Убедена съм, че ако един ден имаме деца /дай Боже!/, ще преосмисли и ще почне да го учи.

P.S. Ходи и на курсове, но нищо не стана. Обмислям варианта да сядам всяка вечер с него и да учим.

Няма достатъчно силен стимул просто, според мен. В работата си говори на английски и на родния си език, с мен се разбира на английски, с приятелите ми също.

Убедена съм, че ако един ден имаме деца /дай Боже!/, ще преосмисли и ще почне да го учи.

P.S. Ходи и на курсове, но нищо не стана. Обмислям варианта да сядам всяка вечер с него и да учим.
[/quote]

И ММ общува с всички на английки/френски (по-рядко,само ако се наложи), но още в началото,когато решихме да останем тук ,прояви желание да научи езика,пък и се чувства по-добре,когато разбира какво се говори около него. Най-лесно запомня като му говоря аз,или чуе някъде нещо, и след това сам се интересува какво значи. Не си го представям да тръгне на уроци,но и според него е въпрос на уважение да научиш езика, на страната на която си избрал, разбира се не става въпрос да знаеш всички правила на българския език,но поне да се изразяваш и да разбираш.
Ако искаш на детенцето Ви един ден да говорите само на български, по-добре е да започне предварително да учи,а не да вървят паралелно с него.

Ние сме пълна мешаница с приятеля на дъщеря ми. Той има два родни езика и освен тях, говори още два прилично. С дъщеря ми си говорят на английски, с мен си говори на руски, а с ММ говори на руски, пък той му отговаря на български. С приятелите си говори на английски или на немски, според случая. Казва, че разбира 30 % български, не знам как го изчисли. Решили са когато имат деца, всеки да им говори на родния си език, а двамата заедно да му говорят на английски. Много смешни случки сме имали. Беше ходил на лекар и нещо се шегували, докторът го питал иска ли българска ракия, а той му казал не, уиски, и лекарят наистина извадил и сипал уиски. И нашият казал: "Обичам България!", но беше доста потресен, каза, че това в Германия никога не може да ти се случи, че лекарите там даже и алкохол нямали в кабинетите си. Имат приятелско семейство – канадка и българин, аз пък бях потресена да разбера, че момичето всяка година плаща за това, че живее в България, нещо от порядъка на 500 лв годишно.

Yogurina, мъжът ти няма да се промени никога. И моят уж учеше български, ама си остана на Добър ден, Честита Нова година, Как си?
 
А защо не иска да идете в Гърция? Странно е. Може да е от малък остров и там да скучае. Гръцкият климат ме кефи повече.

Имам позната, чийто мъж живя 10 години в София, с нея, но не научи никакъв български. Сега с английски и интернет не виждат смисъл. Синът им в момента учи в София, пета година студент и още не е научил български никак.

Аа, не, от Солун е, имат и имот на Халкидики, не е да е като да скучае.
Казва, че няма да може да си намери работа, рецесията, бла-бла...

Мен ме товари повече от него това, че не иска да научи език, гледам да му измислям разни неща тип DIY, да твори там като не иска да учи език, че почна много да се увлича по видеоигри и не ми харесва.

Говори му само на български. Семейства в чужбина от местен и българка, които говорят само на български - мъжът ще-не ще го проговаря, какво остава на място. Мъжът на моя роднина, живеещ с нея и родителите й, пък било то и на място в САЩ, за 10 г. вече говори доста добре, даже на варненски език
Имам весели спомени от едно заведение в Белгия - даже сервитьорката беше научила чат пат някакви неща на български, защото жената на собственика си шпрехала само на български.

Yogurina, за нежеланието на мъжът ти да учи български, си има точно определени думи-гордост и национализъм. Явно за гърците е унижение да се съобразяват с другите езици. Испанците са по същия начин-знае английски, но ще се прави, че не те разбира и ще ти говори на испански. Сблъсках се с подобен пример докато ни натоварваха камиона със стока. Италианците и те са по същия начин-не признават друг език, освен италиански. Ако положението го налага, ще говорят и на английски, но много рядко ще се случва.