Връзка с чужденец

Имате ли наблюдения ако някой от смесен брак е завършил средно в едната държава и после университет в друга дали остава там където е бил гимназия или  другият случай

Имаме наблюдения. Зависи къде човекът има по-добро качество на живот, къде живеят родителите му, къде са повечето от близките му. Може и да иде в трета държава. Аз не останах нито в държавите, от които са бабите и дядовците ми, нито в тази, в която завърших гимназия, нито в тези в които учех в Унито.

Приятелят ми е германец и сме заедно от 3 години. Говорим си на немски, живеем в Германия.

Има културни различия, има различия в начина на мислене, понякога се случва да има и бариера заради езика - може би нещото, което ни пречи най-много.
Може би най-много ми тежи, че не се разбира с родителите ми - с изключение единствено на майка ми, която говори английски, но все пак мисля, че комуникацията им е повърхностна.

Различия имаме и в това, че съм по-темпераментна, по-емоционална (българите сме си такива), докато той е обран и доста умерен, забавлява се по коренно различен начин от нас. Но пък ми е споделял, че именно тази моя емоционалност и експресивност са му се сторили много интересни, когато сме се запознали. Не е лесно, но се обичаме, а и въпреки че са трудности, културните различия обогатяват и двама ни.

Сега като каза емоционална и се присетих, че моят приятел често ми казва, че съм твърдоглава балканка 😂😂😂 
Определено не е лесно съжителството с чужденец, но пък обогатява. При нас най-трудно е с яденето. Просто имаме различни хранителни навици. И майка ми като ме пита “Ама той А. Не обича ли мусака” 😂😂😂 Е как да обича, като не знае какво е 😀 не иска и да пробва, дори и да правя нещо българско 😀

Е защо да не иска? Това е един вид уважение към културата, аз така го разбирам. Може да не му хареса, но да прояви любопитство 'дет се вика от къде идваш...па макар и да имаме манджи от турската и гръцката кухня.

Ами защото не иска. Нямам намерение да карам някой на сила да яде нашите манджи. Нито пък аз бих искала да ям нещо само за едното уважение, дори и да не ми харесва.
Той не обича свинско. Аз пък не обичам агнешко и телешко. Тоест мога да готвя само пилешко за двамата. В крайна сметка не мисля, че някой би правил компромис с храната си непрекъснато. Все пак не сме си на гости, а живеем заедно.

Българската кухня има много повече от свинско и пилешко, където може да се усетят традиционни вкусове. Но както и да е, всеки си има свои ценности и разбиранията, естествено.
И да обясня, че не съм имала предвид непрекъснато, нито съм използвала синоним на тази дума. Ти сама каза, че той не иска да пробва и затова не е наясно с българската храна. Да пробваш не значи "да ядеш непрекъснато", но няма да изпадам в подробности, не сме в кулинарна тема.

Да, въпросът е, че се е случвало да правя нещо и да пробва само късче или изобщо да не иска. Така сама си ям ястието, а аз съм от типа хора, които не обичат да ядат нещо повече от 1-2 пъти. Така на мен ми се обезмисля готвенето на мусака да речем, ако ще си я ям само аз и трябва да направя за 1-2 порции.
Иначе не съм добра кулинарка и не умея да готвя пълната гама от разнообразието на бълг.кухня. А и има хора, които не обичат да пробват нови неща. Друг въпрос е, че живеем и в трета страна. Тоест нямам достъп до български продукти.
Въпросът беше, че при нас това е различие. На този етап не ни пречи. Просто е нещо ново за мен.

Всичките ми чужбински мъже си умираха за мусаката ни, май отначало най ги беше шубе от таратора.
Но аз не се засягам ако нещо им се стори отвратително, даже още по-добре, повече за мен.

Ами сегашния?

На него за съжаление и тараторът му се услади много

Здравейте!
Аз съм женена за холандец. Заедно сме от 8г., но сме женени от 8м.. Обожавам това, че идваме от 2 различни свята и имаме различни мирогледи, които се събират в средата. Единственото, което малко ми тежи, е че аз обичам българските традиции, а на него са му чужди. За него не са важни, а за мен са. Надявам се да намерим и в това средата.

Ами, трудно си е, според мен е част от човешката природа да си пазим своето и да възприемаме останалото за чуждо, не-наше. Мисля, че за да има приемственост и от двете страни е важна волята и това как бива представен светът на другия. Със сигурност едва ли ние ще харесаме всичко и те (мъжете ни) също. Моят е много отворен към българската култура, но пак има неща, които никога няма да възприеме, както и аз едва ли за английската. Според мен е по-важно другият партньор да не омаловажава културата на другия. Ако не я разбира - ок, но не и да я отрича.

space_cook1e, за кои традиции говориш?

За Великденските, когато боядисваме яйца и печем козунаци и агне. За Коледните, когато на Бъдни вечер се събираме със семейството си и правим постни гозби. За Именни дни, най-вече тях, тъй като в неговата култура нямат такива.
Сега като се замисля, май от мен си зависи дали тези неща ще останат в семейството.

За именните дни и на моя му е даже смешно, че ги имаме. Наистина от нас, българките, си зависи дали ще запазим традициите в семейството. Тази година го накарах да боядисваме яйцата заедно и добре се включи, беше му забавно. Козунаците му бяха много вкусни. Но си личи, че не влага никаква мисъл в традициите, просто ги прави за забавление, което разбира се е нормално. За мен е важно, както казах, да няма негативно отношение към тях и да проявява уважение, ако искам да присъстват вкъщи. Мисля, че ние наистина имаме много ритуали и традиции, а другите държави не чак толкова. Но най-важно ми е, когато имаме деца да мога да вкарам в живота ни както българските, така и неговите обичаи и празници. Искам да има баланс до колкото може. Иначе няма да се чувствам добре, все едно една част от мен я няма. Както и с езика - не мога да възприема децата ми да ми казват mother, mom. Искам да си чуя "мамо".

Спомням си тук бях питала едни дами по този въпрос и доста от тях ми отговориха, че с времето им се били преподредили приоритетите и не им е важно дали децата им знаят български и дали познават традициите. Нямали време да се занимават. Не го разбирам това, но хората сме различни.

Тъй, че наистина от нас си зависи дали ще успеем да запазим традициите и да възприемем чуждите.

Важно е и ако не живеете в България поне да ходите по-често. Природата също може да помогне за възприятията и разбирането. Малка хитринка е например да разказваш интересни легенди от фолклора, свързани с някоя местност (например). И така малко по малко да се наслагва докато стигнеш до големите празници. Защото иначе е все едно да му пуснеш народна песен и да кажеш хайде да играем хоро. Просто, за да оцени голямото, трябва да се запознае с други детайли, които да му помогнат да разберете по-добре нашата народопсихология.