Не мога да разбера какъв е този “ужас”. Че някой е направил жест? И то най-елемнтарният... от мъж към жена.
- Публикувана: 26 ян. 2020, 22:17 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2020, 21:52 ч.
Да я видя ли на работното място?
Навремето в работата в един и същ ден /8-ми март/ получих букет и от бившия ми съпруг, и от сегашния, с който тогава още бяхме гаджета 
Ами стана ми приятно и от двата букета, въпреки тежкия развод и разправиите. Благодарих на БНД за жеста, който беше първия такъв, въпреки 12 години заедно. Определено мисля, че на повечето жени би им бил приятен подобен жест, особено, ако са от мъж, с когото са излизали и са прекарали добре
Ами стана ми приятно и от двата букета, въпреки тежкия развод и разправиите. Благодарих на БНД за жеста, който беше първия такъв, въпреки 12 години заедно. Определено мисля, че на повечето жени би им бил приятен подобен жест, особено, ако са от мъж, с когото са излизали и са прекарали добре 
За 8-ми март е съвсем друга работата.
Излизането и прекарването (доброто) са много субективни понятия. А ние знаем мнението само на едната страна.
Драма няма, нито някой отрича хубавините на жеста. Просто има хора, които влагат прекалено много в дребните жестове; и разчитат знаци там където ги няма.
Авторът се стресна май. Може вече да е подарен прословутият букет и да са излизали пак (че дори и да живеят заедно, а ние си спорим тук:)
Излизането и прекарването (доброто) са много субективни понятия. А ние знаем мнението само на едната страна.
Драма няма, нито някой отрича хубавините на жеста. Просто има хора, които влагат прекалено много в дребните жестове; и разчитат знаци там където ги няма.
Авторът се стресна май. Може вече да е подарен прословутият букет и да са излизали пак (че дори и да живеят заедно, а ние си спорим тук:)
Не е ужас:) Но не от всички мъже е еднакво приятно да получаваш подаръци.
Има такива, за които просто знаеш - този букет през гъза ще ти излезе (да ме простят нежните души).
Разбираш ли? Ти трябва да го разкараш, но приемаш цветята. Е, как да стане?
Има такива, за които просто знаеш - този букет през гъза ще ти излезе (да ме простят нежните души).
Разбираш ли? Ти трябва да го разкараш, но приемаш цветята. Е, как да стане?
Това модерно мислене крайно проститутско ми идва. Кой каквото почерпи/даде и трябва да плащам. В натура, вероятно. А стига вече!
Не мога да разбера какъв е този “ужас”. Че някой е направил жест? И то най-елемнтарният... от мъж към жена.
Не мога да разбера какъв е този “ужас”. Че някой е направил жест? И то най-елемнтарният... от мъж към жена.
Точно така.
Леле, за какво проститутско мислене и за какъв ужас говорите?
Къде пак забихте, хора?
Нищо не сте разбрали (или аз не обяснявам както трябва).
А и какво "модерно" мислене? Лично аз, дадох пример (само един) от моя опит, отпреди 20 години. Нито тогава, нито сега съм се чувствала длъжна да се отплащам (в натура пък, съвсем) за дребни или не, жестове.
Ако видя, че натам могат да отидат нещата, естествено че няма да приема нищо от този човек.
Не ставаше дума за това!
Къде пак забихте, хора?
Нищо не сте разбрали (или аз не обяснявам както трябва).
А и какво "модерно" мислене? Лично аз, дадох пример (само един) от моя опит, отпреди 20 години. Нито тогава, нито сега съм се чувствала длъжна да се отплащам (в натура пък, съвсем) за дребни или не, жестове.
Ако видя, че натам могат да отидат нещата, естествено че няма да приема нищо от този човек.
Не ставаше дума за това!
Не мога да разбера какъв е този “ужас”. Че някой е направил жест? И то най-елемнтарният... от мъж към жена.
Мъжете да кажат, но според мен се нараняват прекалено от някоя жена, която ги е отхвърлила барабар с цветята. Първото ми гадже не подаряваше цветя, защото някаква не го харесвала и изхвърлила цветята в кофата. Третото ми гадже, когато скъсах с него, заключи, че повече няма да прави никакви жестове на жени, защото не ги оценявали. Като има такива тъпи мъже, които не мога да отделят жестовете от истинската причина да не ги харесваш, се получават ... Какво? ... Задници!
Причината може да са клепналите му уши или неприятният дъх. Това няма нищо общо, че комплексирани женички реагират като задници на мил жест, вместо да се направят на възпитани и недоразбрали и да благодарят. И в лицето на следващия получават какво? Задник.
Аз съм съгласна с теб. Но колко са така добре възпитаните и без комплекси? И второ, трябва ли мъжът от своя страна да се комплексира, че не става, след като комплексирана женичка го отхвърли невъзпитано?
Въпросът ти е риторичен. Колко мъже, отхвърлени като "ужас" от първата си възлюбена познаваш, които да не са с комплекс за цял живот на тая тема?
Проститутско е не да се държиш възпитано с човек, който те е почерпил или подарил цвете, а да си мислиш, че това те задължава да си дигнеш краката.
Проститутско е не да се държиш възпитано с човек, който те е почерпил или подарил цвете, а да си мислиш, че това те задължава да си дигнеш краката.
Въпросът ти е риторичен. Колко мъже, отхвърлени като "ужас" от първата си възлюбена познаваш, които да не са с комплекс за цял живот на тая тема?
Проститутско е не да се държиш възпитано с човек, който те е почерпил или подарил цвете, а да си мислиш, че това те задължава да си дигнеш краката.
Проститутско е не да се държиш възпитано с човек, който те е почерпил или подарил цвете, а да си мислиш, че това те задължава да си дигнеш краката.
По тая логика всички трябва да сме комплексирани да предаваме на всеки следващ злобата си. Отхвърлените дали от първи, втори, трети СМЕ много.
На въпроса ти - не зная.
Сори, мацки, ама ако някой разсъждава, че понеже него, доброто момче, не са го оценили, повече няма да прави той добро и жестове! - този мъж изобщо не си струва. Ако заместите мъж с жена, изречението пак остава вярно.
Всички сме били наранявани под една или друга форма, всеки си носи багажа. Отхвърляне от някого боли много, но това все пак е мнението просто на един човек - ни повече, ни по-малко. Нито е крайна присъда за стойността ти като човек, нито като партньор. Няма смисъл да се сърдиш на света и да наказваш всички останали заради оценката на една единствена личност.
Нещо не схващам титаничния спор радват ли ни букетите или не. Всеки жест, дори най-хубаво и невинно звучащия, може да е неуместен и ненужен в зависимост от отношенията ти с другия човек и тайминга.
Всички сме били наранявани под една или друга форма, всеки си носи багажа. Отхвърляне от някого боли много, но това все пак е мнението просто на един човек - ни повече, ни по-малко. Нито е крайна присъда за стойността ти като човек, нито като партньор. Няма смисъл да се сърдиш на света и да наказваш всички останали заради оценката на една единствена личност.
Нещо не схващам титаничния спор радват ли ни букетите или не. Всеки жест, дори най-хубаво и невинно звучащия, може да е неуместен и ненужен в зависимост от отношенията ти с другия човек и тайминга.
Първо, ако може да се въздържаме от генерални заключения и определения за непознати хора, от рода на "комплексирани женички", "невъзпитани", "с проститутско мислене и държание на задници".
И всичко, въз основа на няколко изречения (и те - криворазбрани).
Аз не се обиждам, ама някой може и да се засегне;)
Второ, аз, например, не съм казала, че не мога и не съм приемала възпитано букети и жестове. Без да се чувствам длъжна.
Ставаше дума за това, дали авторът е удачно да се изтърси в работата на девойката. Не, как да го приеме тя. Макар че, тя може да го приеме по няколко начина, както се разбра.
(И щом стана дума, не се ужасявам от цветя и подаръци. Бащата на детето ми никога не е спирал да го прави. Дори и сега, на всички празници. Така че, не го приемам като нещо свръхестествено.
Нещо повече - не букет, нова кола мога да приема без да се държа като задник:) И го направих, защото моята се беше счупила (нищо че бяхме разделени вече, когато ми я купи). И да е очаквал нещо, аз приех подаръка "без комплекси, без да се чувствам длъжна и много, ама много възпитано")
И всичко, въз основа на няколко изречения (и те - криворазбрани).
Аз не се обиждам, ама някой може и да се засегне;)
Второ, аз, например, не съм казала, че не мога и не съм приемала възпитано букети и жестове. Без да се чувствам длъжна.
Ставаше дума за това, дали авторът е удачно да се изтърси в работата на девойката. Не, как да го приеме тя. Макар че, тя може да го приеме по няколко начина, както се разбра.
(И щом стана дума, не се ужасявам от цветя и подаръци. Бащата на детето ми никога не е спирал да го прави. Дори и сега, на всички празници. Така че, не го приемам като нещо свръхестествено.
Нещо повече - не букет, нова кола мога да приема без да се държа като задник:) И го направих, защото моята се беше счупила (нищо че бяхме разделени вече, когато ми я купи). И да е очаквал нещо, аз приех подаръка "без комплекси, без да се чувствам длъжна и много, ама много възпитано")