Преди това там живеят двамата братя Яман.
А сега Яман, местните, и Акая, чуждите.
Но сега няма вече разлика между двата конака; всичко изглежда по един и същи начин.
Двете части са проникнати една в друга, има движение и общуване, независимо от конфликтите.
Според мен, така ни показват тази последна фаза на взаимодействие старо-ново.
В колата на път за фирмата Демир си спомни думите на Хюнкяр за децата. Пред табелата „Аднан Яман“ спря и се замисли. Правеше се, че не разбира какво иска да му каже Мюжгян и защитаваше Зюлейха, но гледката при връщането окончателно го отведе към решението, което съобщи на Хюнкяр: ще припишат всичко на Лейля. Той обясни това със срещата със смъртта и непредсказуемост на живота, но аз го виждам по-скоро разочарован от Зюлейха.
Зюлейха напразно се опитва да обясни една нещо чрез друго нещо. Да накърми едно гладно бебе, разбира се, е много хуманно. Но тук историята лежи върху друга история и затова никой не и вярва. И беше много излишно да обвинява в безчовечност тези, които обвини.
И тя се чуди какво да прави, мисли вечерта, но какво точно мисли, още не сме чули.
Бехидже с този наниз бижута е като кобра. Но в правилна посока мисли: ще се пролее кръв.
Обръщението на Фекели към малкия Керем Али, заснето с новата камера, не знам как ще прозвучи на фона на срещата с Хюнкяр.
Много е интересно дотук. Но вече ми се плаче, че няма да имаме превод.