Ананас, пишеш сега глупости. Никой не е длъжен да си прекъсва разходките за децата ми. И никой не се сърди.
- Публикувана: 28 ян. 2020, 10:24 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2020, 09:15 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 118
Сърдито звучиш, заканваш се за последствия, които тя щяла да понесе, защото не пожелала сама да спи с децата. Иначе хубаво е бабите да помагат, но когато не искат или не могат, не ми се вижда справедливо да ги наказваме затова. А и като се настрои човек критично, все ще намери повод за последствия - телевизор им пуснала, не им купила кашкавал, четем ги тук, поводи за наказания се намират винаги.
Ами не е вярно. Не съм го взела толкова навътре. Нямам кой да наказвам. По-скоро ме дразнят някои техни изблици. Писала съм преди.
Когато не си с внуците си, те не те чувстват близък. Това са деца. Усещат всичко. Отношението най-вече. Дори да ги виждаш веднъж в месеца.
После няма защо да се сърдя на нас, че децата не искат да ходят при тях.
Уиш е права.
Когато не си с внуците си, те не те чувстват близък. Това са деца. Усещат всичко. Отношението най-вече. Дори да ги виждаш веднъж в месеца.
После няма защо да се сърдя на нас, че децата не искат да ходят при тях.
Уиш е права.
Аз с очите си виждам как родителите ми буквално живват и се подмладяват покрай детето. Гък не казват да им я заведа или да не го правя, оставят я тя да си каже кога иска да ходи и колко да стои, но много благотворно им се отразява. Свекърва ми също много й се радва, те много рядко се виждат, но са запазили близост с детето. Аз след тежък работен ден си мисля, че искам само да се просна на дивана с книжка, но като се качи отгоре ми дребната и ме гушне, ей богу, всичко ми минава и си казвам, че заради това се трепя. Затова са ми много странни хора, които гледат на децата като тежест или задължение, независимо дали са родители или баби/дядовци. Знам, че има и такива, но са ми непонятни. Като бяхме деца със сестра ми по цели лета сме изкарвали при бабите, имам чудесни спомени и смея да кажа, че и бабите са ни се радвали и са ни чакали с нетърпение.
Не са тежест, особено пък след 3 г 😊
Скрит текст:
това тийнейджърите не са като хората!!! Ааааа!
Уиш, започвам да мисля за жена за почистване. Не се глезя, честно. С голямото всичко беше ок. Това е нон стоп в ръцете ми откак излезе от болницата. Не ми дава да дишам. Мъжът ми днес е вече 12часа на работа, няма сготвено. Такова чудо в нас не е било и не съм вярвала, че може да бъде.