Според мен всичко зависи от възрастта. Синът ми беше в 6-ти клас когато баща му си тръгна и се наложи да бъда и майка и баща. Докато влезе в гимназията, бях повече родител, в смисъл повече строгост. После се стараех да бъда повече приятел. Когато са в пубертета, не мисля че тинейджърите могат да бъдат контролирани със строгост. Помня от моите тинейджърски години, че колкото повече искат да ми наложат нещо, толкова повече на контра бях. И то при положение, че бях много послушна и съвестна. Та затова, когато сина беше гимназия, най-важно беше да може да сподели свободно с мен. Прекалената строгост поражда страх, а прикритият и несподелен от детето проблем може да се окаже по-страшно от споделената беля. А няма как да коригираш грешно поведение или да помогнеш, ако не знаеш за това...
- Публикувана: 28 ян. 2020, 10:28 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2020, 18:43 ч.
Могат ли майките да бъдат приятелки на децата си?
Скрит текст:
Точно същото мисля и даже сме писали едновеременно Не разбирам защо думите се тълкуват буквално и всичко се гледа под лупа.
Разбира се, че никой от нас няма предвид да замени другите приятели на детето си.
Да си приятел с детето си не означава да му позволяваш всичко, нито пък да му споделяш ти на него всичко за своите си лични работи.
Да си приятел с детето си означава да сте в такива отношения, че то да ти споделя. Разбира се, няма да ти сподели всичко - има си неща, които не се споделят с родител. Но е много по-добре то да ти има доверие и да ти споделя колкото е възможно за себе си, за кръга от приятели, за заниманията си извън къщи.
И особено в пубертета е много по-добре да го играеш приятел, отколкото детето да се страхува от теб и да тръгне да прави глупости.
Аз пък мисля обратното - тези, които са прекалено строги към децата си и само изискват без да дават, се страхуват да поемат цялостната страна на родителството. Защото всъщност е по-лесно да си лошия и строгия, отколкото да съумяваш да бъдеш приятел във всяка една ситуация.
Разбира се, че никой от нас няма предвид да замени другите приятели на детето си.
Да си приятел с детето си не означава да му позволяваш всичко, нито пък да му споделяш ти на него всичко за своите си лични работи.
Да си приятел с детето си означава да сте в такива отношения, че то да ти споделя. Разбира се, няма да ти сподели всичко - има си неща, които не се споделят с родител. Но е много по-добре то да ти има доверие и да ти споделя колкото е възможно за себе си, за кръга от приятели, за заниманията си извън къщи.
И особено в пубертета е много по-добре да го играеш приятел, отколкото детето да се страхува от теб и да тръгне да прави глупости.
Аз пък мисля обратното - тези, които са прекалено строги към децата си и само изискват без да дават, се страхуват да поемат цялостната страна на родителството. Защото всъщност е по-лесно да си лошия и строгия, отколкото да съумяваш да бъдеш приятел във всяка една ситуация.
Ако не споделя всичко така, както го споделя на най-добрата си приятелка, то какво приятелство е това? Нито родителят, нито детето споделят така, както споделят на приятелите си, затова приятелство между родител и дете е нещо като "нито рак, нито риба" - нито един от двамата не е съвсем искрен, а и не ми се вижда много честно, защото по дефиниция родителят е по-опитен, отговорен и по закон и по морал носи отговорност за детето си и има много лостове, с които да му влияе. Няма приятелство между неравни, а дете и родител не са равни нито по възраст, нито по опит, нито по знания, ако щеш и по ресурси (защото родителят дава джобните и ходи на родителска среща поне до момента, в който младият човек не започне да работи и стане пълнолетен).
Има тиранични родители, които са строги и основно заповядват, без да дават и така на свой ред бягат от отговорност, те са еднакво незаинтересовани и егоистични, колкото и всичко-разрешаващите родители.
Има тиранични родители, които са строги и основно заповядват, без да дават и така на свой ред бягат от отговорност, те са еднакво незаинтересовани и егоистични, колкото и всичко-разрешаващите родители.
Когато малкият ми син беше на 13-14 г., не помня по какъв повод му казах" нали сме приятели ". Неговият отговор беше " Искам да си ми майка, аз приятели си имам". Сега, вече на 30+ г. разговаряме на всякакви теми като възрастни хора и винаги сме се разбирали много добре.
Как си го тълкуваш ти този израз?
За мен това е просто едно изречение, казано наопаки нарочно, заради това, че е тийнейджър. Какво според теб е имал предвид, че иска да си му майка? Иска да си по-строга с него? Не иска да ти споделя?
...затова приятелство между родител и дете е нещо като "нито рак, нито риба" - нито един от двамата не е съвсем искрен,
Добре, може това приятелство да е малко по-особено приятелство и по-различно от приятелството между хора без роднинска връзка. Кой е казал, че е съвсем същото?! И защо смяташ, че това приятелство не е искрено?
Аз смятам, че съм била и продължавам да съм напълно искрена в намерението си да бъда именно приятел на детето си. Взела съм това решение още преди да имам деца. Родителите ми ме възпитаха в такива отношения и за мен това беше най-ценното, на което ме научиха - да уважавам децата си. Това не означава, че са ми позволявали да правя каквото си искам. Напротив - имах дори повече ограничения от другите деца. Но тези ограничения ми бяха поставяни с обяснение защо е така и съм разбирала още тогава, че така е правилно. Докато има родители, които ограничават "защото те така казват" и това е единственото обяснение, което дават на децата си.
Спорим за глупости. За мен родител-приятел е доста тежка роля, но я изпълнявам с цялата си любов и в добрите, и в лошите моменти.
При строгите родители забелязвам един игнор, един отказ да видят поне една страна от живота на детето си. И понякога тази страна може да стане много тъмна.
При строгите родители забелязвам един игнор, един отказ да видят поне една страна от живота на детето си. И понякога тази страна може да стане много тъмна.
Не мисля, че е необходимо. Това е модерна изгъзица.
Родителят е родител. Неслучайно думата е различна. Не е "приятел", не е "враг", думата е "родител". Да си родител е сложна и многообразна роля, включваща много аспекти.
Но приятел не мисля, че трябва да бъде. То може, но не смятам, че е редно.
Родителят е родител. Неслучайно думата е различна. Не е "приятел", не е "враг", думата е "родител". Да си родител е сложна и многообразна роля, включваща много аспекти.
Но приятел не мисля, че трябва да бъде. То може, но не смятам, че е редно.
Няма приятелство между неравни, а дете и родител не са равни нито по възраст, нито по опит, нито по знания, ако щеш и по ресурси (защото родителят дава джобните и ходи на родителска среща поне до момента, в който младият човек не започне да работи и стане пълнолетен).
Скрит текст:
Да, не знам защо се гони някакво равенство. Хората са равни единствено по това, че имат равни права. Натам вече всички е индивидуално. Сред приятели си имам и по-хубави от мен, и по-богати, и по-умни и т.н. Не мога да сложа равенство дори м/у две приятелки, колкото и да са ми близки. Не съм с еи замисляла даже да слагам равенство м/у приятелите си.
Имам приятелки, които са с по 20 години по-големи от мен. Толкова е и разликата с майка ми, не смятам, че приятелите задължително трябва да са ни връстници.
И родителите не са супермени, всичко се случва - и финансови проблеми, и болести, и всякакви нещастия, при които не са в състояние сами да осигурят сигурност и закрила. Това не значи, че не дават сигурност и закрила на децата си. Защото те не се изчерпват с финансова издържка и физическа закрила, а да мога да разичтам, че ще реагират адекватно и ще потърсят помощ, ако се наложи, примерно. Не да избяга и да ме остави в беда.
П.П. Именно защото на 2-3-5 и т.н. години още се учат какво е приятелство, примерът на родителя-приятел е важен коректив за това какъв е истинския приятел.
Не се сърди човече, каква закрила и сигурност може да получи едно дете в 1 клас или детската градина, от приятел? Тепърва се учат какво значи истинско приятелство. Тепърва разбират, че не всички, които те смятат за приятели, изпитват същото към тях. Няма как да има равенство на приятелство с родител и връстник, особено пък за всяка възраст.
И родителите не са супермени, всичко се случва - и финансови проблеми, и болести, и всякакви нещастия, при които не са в състояние сами да осигурят сигурност и закрила. Това не значи, че не дават сигурност и закрила на децата си. Защото те не се изчерпват с финансова издържка и физическа закрила, а да мога да разичтам, че ще реагират адекватно и ще потърсят помощ, ако се наложи, примерно. Не да избяга и да ме остави в беда.
П.П. Именно защото на 2-3-5 и т.н. години още се учат какво е приятелство, примерът на родителя-приятел е важен коректив за това какъв е истинския приятел.
Масовото мнение /дори на специалисти в областта на родителството/, че родителят не може да бъде приятел, защото така пада отговорността и авторитета му като такъв т.е. написаното за йерархичността, което аз лично не подкрепям.
Моите деца още са твърде мънички. Но с майка ми сме в приятелски отношения откакто се помня. Харесва ми. Неведнъж съм казвала, че тя е най-добрата ми приятелка. Още от дете можех да й споделям всичко, без да се притеснявам Пт реакцията й. Винаги приемаше всичко нормално, не ми се караше, просто ми даваше съвети. И днес е така. В коментар прочетох, че такива деца след време не можели да изградят нормални съпружески взаимоотношения. Напротив. В страхотни отношения съм и със съпруга ми. Ще се държа с децата ми по същия Начин. Не виждам по-добър вариянт.
Аз също съм в страхотни семейни отношения,не ми е попречило.
Говорим за приятелство, а за да обясним приятелството не е нужно да противопоставяме строги родители, които ограничават "защото така решават".
мисля, че тук се бърка приятелството с уважението към личността на другия. Що за приятел е човек, който сега е приятел, но утре ще използва цялата си родителска власт, за да забрани нещо, което смята за опасно или ненавременно? Това е все едно да си мислиш, че си приятел с шефа или с подчинения си - кеф ти сега си приятел, кеф ти после ставаш шеф. Шефът също много приятелски ти обяснява защо трябва да направиш това, което ти казва, дори да не си много хепи или пак приятелски да ти обясни, че няма да си тръгнеш по-рано от работа. После ти предлага да пиете по едно и да си споделяте. Кога сте приятели (равенство) и кога единият има властта да определя отношенията (йерархия)?( Кога какъв си - кога си приятел и кога си родител? Давам сравнение с шефа и подчинения, защото това са отношения, в които хората попадат най-често като възрастни и могат да бъдат разбрани. Много често в момента, в който се смесят ролите, започва една несигурност и на ред идва манипулацията.
Нана, равни означава отношенията да са доброволни и нито един от двамата да не е зависим от другия. При родител-дете неравенството е по подразбиране - детето е зависимо от родителя в повечето отношения, защото родителят е отгледал детето и го е възпитавал, той държи ресурсите, той взема решения относно детето. Детето няма това влияние чисто житейски и юридически. Затова отношенията са неравни.
мисля, че тук се бърка приятелството с уважението към личността на другия. Що за приятел е човек, който сега е приятел, но утре ще използва цялата си родителска власт, за да забрани нещо, което смята за опасно или ненавременно? Това е все едно да си мислиш, че си приятел с шефа или с подчинения си - кеф ти сега си приятел, кеф ти после ставаш шеф. Шефът също много приятелски ти обяснява защо трябва да направиш това, което ти казва, дори да не си много хепи или пак приятелски да ти обясни, че няма да си тръгнеш по-рано от работа. После ти предлага да пиете по едно и да си споделяте. Кога сте приятели (равенство) и кога единият има властта да определя отношенията (йерархия)?( Кога какъв си - кога си приятел и кога си родител? Давам сравнение с шефа и подчинения, защото това са отношения, в които хората попадат най-често като възрастни и могат да бъдат разбрани. Много често в момента, в който се смесят ролите, започва една несигурност и на ред идва манипулацията.
Нана, равни означава отношенията да са доброволни и нито един от двамата да не е зависим от другия. При родител-дете неравенството е по подразбиране - детето е зависимо от родителя в повечето отношения, защото родителят е отгледал детето и го е възпитавал, той държи ресурсите, той взема решения относно детето. Детето няма това влияние чисто житейски и юридически. Затова отношенията са неравни.
И с шефа сме приятели. То и той е човек, просто има работа за вършене, не е господ, да решава съдби. И с някои от подчинените сме приятели, на същия принцип. И на децата си обяснявам, че имаме работа да вършим, двете, и по-добре заедно да я свършим. Защото, в крайна сметка, целта е здраво и добре подготвено за живота 18годишно, а това е трудна задача. Понякога и аз не знам какво да я посъветвам, за приятели, за учене. Израстнах в трудно, объркано време, изгубих посоките в собствения си живот няколко пъти, децата го знаят. Не съм добър пример, не съм и особено добра майка, не успях да осигуря и читав баща. Обаче аз съм това, което имат на своя страна, безусловно. И синът ми и дъщеря ми навършиха 18, но уважават мнението ми, някои техни приятели също, наричат ме мамо,хе хе. Разбира се, че са ме питали и за новото гадже, и за допълнителни уроци, и за грим. Не тежи.
Няма приятелство между неравни, а особено това с приятелството между шеф и подчинен е най-големият мит. Когато в една диада единият има по-голяма власт от другия, при това официална власт, както е при шеф-подчинен, тогава приятелството не съществува. Т.нар. приятелство е инструмент за манипулация, но когато стане въпрос за избори, шефът без колебание упражнява властта си, пък нека да си е пил ракията с подчинения. Подчиненият също не остава приятел с шефа, ако в един момент това е против интересите му и си подава заявлението за напускане.
Нана, равни означава отношенията да са доброволни и нито един от двамата да не е зависим от другия. При родител-дете неравенството е по подразбиране - детето е зависимо от родителя в повечето отношения, защото родителят е отгледал детето и го е възпитавал, той държи ресурсите, той взема решения относно детето. Детето няма това влияние чисто житейски и юридически. Затова отношенията са неравни.
Именно, приятелството може да е сред равни, примерно когато децата станат възрастни хора, но пак има степен на йерархия, защото дори най-добрите приятелки дъщеря-майка са именно дъщеря и майка - дъщерята търси закрила и се бунтува срещу майка си, често едновременно, а майката бърше сълзите на дъщеря си и може да "й чете конско" пак едновременно. После ролите се обръщат - майките остаряват и дъщерите са тези, които закрилят.