Могат ли майките да бъдат приятелки на децата си?

  • 3 751
  • 121
  •   1
Отговори
# 90
  • София
  • Мнения: 19 322
Wooden Cuckoo Clocks, времената и разбиранията бяха такива. Хората не преекспонираха комфорта на децата, вкл. и на собствените.
Учеше се в кварталното у-ще и след 1 клас си ходехме сами. Сега... в реномираните у-ща идват отвсякъде и разбира се - родителите ги карат.

# 91
  • София
  • Мнения: 38 704
Моята дъщеря пък е доста самостоятелна вече. 9 клас е, сама си намери уроци по английски и математика, така че понякога не я виждам цял ден. Вечер и до 9.

# 92
  • София
  • Мнения: 6 010
Wooden Cuckoo Clocks, времената и разбиранията бяха такива. Хората не преекспонираха комфорта на децата, вкл. и на собствените.
Учеше се в кварталното у-ще и след 1 клас си ходехме сами. Сега... в реномираните у-ща идват отвсякъде и разбира се - родителите ги карат.
Абсолютно съм съгласна. Има обяснение. На 5 годишна възраст тръгнах на ДГ, ходех до там сама
Сама !  Grinning Абсолютно сама до там и обратно. И зимата в преспите. Да речем било е квартална детска градина на 5-6 преки от дома, но си имаше ходене де, не толкоз близо.
За училище да не говоря. Никога никой не ме е водил.
даже друго, помня, била съм 2- ри клас, 8-9 годишна, нашите на работа.
Прибирам се у дома на обяд, и си паля печка на дърва, щото е студено у дома, така се отоплявахме. Нямам никакъв спомен за инциденти. Не са ми казвали да е имало. Или у една съседка, баба, сядам и ги чакам да се приберат вечерта. Половината ден съм у дома си и се "оправям" за всичко сама , от 1ви клас.

# 93
  • Мнения: X
Едно е да дадеш свобода на детето си и да му покажеш, че му имаш доверие, друго е да се буташ да си му най-добър приятел и да ти споделя всичко. Аз съм възпитавана по първия начин и към децата си подходих така. Но никога не съм се бутала да съм им душеприказчик . И майка ми беше така. Когато растеш с усещането, че ти имат доверие, както каза някой по-горе, се замисляш много дали да направиш някоя простотия. А и ценностите, примерът в семейството е важен. Изобщо родителите имат толкова лостове за възпитание и въздействие, без да бъдат тирани. И без да  трябва да са най-добри приятели. Имам край себе си много лоши примери на такова криворазбрано приятелство. Тук все се пише за приятелство с дъщерите. Ами ако майката на момчета реши да им е най-добър приятел и ги насърчава да и споделят любовите си.
 Имаше и тогава педофили . Аз имах съседка , пострадала от такъв. И аз съм попадала на такъв в киното когато бях на 12. Да не говорим колко често ми се е случвало да виждам ехсибионисти - говорим за 70-те и 80-те , центъра на голям областен град.

Последна редакция: ср, 29 яну 2020, 18:31 от Анонимен

# 94
  • София
  • Мнения: 38 704
Аз не съм се бутала. Тя от малка си е приказлива.

# 95
  • Мнения: X
  Аз не пиша за теб . За много неща можеш да говориш с майка си, но пък да си споделяш всички тийнеджърски, младежки, любовни, а после става брачни трепети и проблеми , за мен са отровни взаимоотношения на незрялост и контрол. Точно неспособност да се прекъсне пъпната връв.

# 96
  • София
  • Мнения: 19 322
Или майката се бута да знае всичко, или от клюкарски напъни, или да се чувства в крак с младите.

# 97
  • Мнения: 30 802
В 21 век има доста добри начини да разбереш за културата и трендовете непряко, има си социални медии.

А иначе си има няколко простички правила за безопасно придвижване и бдителност. Да, градската среда хич не е безопасна, особено за момичета, но не е и тотален зомби апокалипсис.

# 98
  • Пловдив
  • Мнения: 1 569
Ама чакайте, приятел не значи да споделяш абсолютно всичко и да си душеприказчик. Аз имам само една такава приятелка. Но има други хора, които са ми приятели, с които ме свързват различни неща, на които мога да разчитам, близки сме, но не споделям всичко. Нима вие с всеки ваш приятел споделяте всичко?

# 99
  • София
  • Мнения: 19 322
В 21 век има доста добри начини да разбереш за културата и трендовете непряко, има си социални медии.
Зависи какви контакти имаш в социалните медии и в какви групи участваш.
Говоря за хора, които не четат особено извън абсолютно необходимото. ФБ е за пращане на картинки и лайкване + цитати на умни мисли на фона на красиви пейзажи

# 100
  • Мнения: X
Какво ми тежи на душата , съм споделяла  предимно с приятели. От тях съм очаквала по-адекватни и непредубедени съвети. Хубавото съм споделяла с майка си. Да я зарадвам . А има хора , които държат родителите си в течение на всички проблеми. Ами наблюденията ми са, че  съветите им обикновено са силно изкривени в духа на нашето гардже е най-хубаво и винаги е право.Разбира се има проблеми, които няма как да спестиш на родител, но за всяко нещо да бягаш при мама и тати , за мен е незряло . Когато споделяш с приятели , имаш възможност да получиш  гледна точка извън традиционните ти семейни разбирания, което ти разширява и хоризонтите.

# 101
  • Мнения: 30 802
Достатъчно, та да не ми се изправи косата от фейка със Синия Кит и Момо.

ФБ вече е най-вече за затворени групи и съдържанието зависи от потребителя. Обаче трендовете са в Тубата, Тик-Ток, може и Инстаграм донякъде. Има и други, но примерно не бих се запритеснила, че педофили дебнат в Brawl Stars. Знам и с кои деца играе синът ми в мрежа, той си казва за гилдиите и групите.

# 102
  • София
  • Мнения: 38 704
Моят син все още е слаб в писането и на български, и на английски, така че ме вика да помагам. Един път разговорът ми се стори странен, но не много.

# 103
  • Мнения: 3 186
Ама чакайте, приятел не значи да споделяш абсолютно всичко и да си душеприказчик. Аз имам само една такава приятелка. Но има други хора, които са ми приятели, с които ме свързват различни неща, на които мога да разчитам, близки сме, но не споделям всичко. Нима вие с всеки ваш приятел споделяте всичко?

На приятели и на майка ми мога всичко да споделя, дали всичко споделям - не.

Не всички хора имат нужда да споделят обаче. Аз бях от споделящите деца с такава необходимост. Не сте и вие били такива със сигурност. Типът дете трябва да определя родителското поведение на теория поне.

# 104
  • Мнения: 2 356
  Относно споделянето - то си е И до дете, И до родител. Аз не съм от споделящите хора по принцип, натоварва ме да говоря, но обичам да изслушвам. Старая се съветите, които давам да бъдат безпристрастни и не оцветени емоционално. Не съдя, не се паля, разсъждавам върху различните гледни точки на участниците, защото всеки гледа от своята камбанария. Детето ми не очаква да чуе, че е право, по-скоро очаква да се сетя за нещо, което й е убягнало. Същото правя и за приятелите си, и изобщо за всеки, който ми е гласувал доверие.
  Независимо дали си говорим за сложни отношения, вселенската несправедливост на учителите, пубертета или бъдещите й творчески планове, винаги много се радвам, че споделя.
  Но аз имам само едно дете, де, ако имах повече не знам как щях да им смогна.

Общи условия

Активация на акаунт