Пристрастяване към интернет

Allwewant, в цялата тема само ти говориш за отнемане на деца, никой друг!

Защото авторката се притеснява, че някаква нервна баба им тропала щом чуела шум. И написа, че се страхува същата да не викне полиция или социалните.

Предполагам, че на авторката също ѝ се е насъбрал стрес от емигрирането и е изпуснала малкото дете. Пише, че в България то не е било чак така пристрастено да гледа в екраните. Опитвам се да видя цялата картинка, а не само конкретния проблем, че детето е пристрастено. Предполагам, че авторката има неоснователни страхове от отнемане на детето ѝ, от там страх то да не направи истерия и някой си да не викнел социалните. Да, но децата усещат когато родителите са нервни или страхливи или поради някаква др причина не искат да им правят забележки и да налагат правила. И се възползват да се качват върху главите на неуверените си родители, а не бива.

Е да, но ти повтаряш през пост за взимане на дете!

АВторката може да се притеснява да не оставят лошо впечатление у бабето.
А и не само за новоемигрирал е стрес да му звънне на вратата полиция.
При нас викат полиция за шумна музика -стрес си е и за немците 😒

Ето, тя даже сама си е отговорила на въпроса защо детето ѝ е още по-пристрастено към Интернет. Затова намилам да не се притеснява, че някой ще ѝ вземе детето, защото вдигало шум и правело истерии на почти 4 годинки.

Според мен тези нейни страхове и неувереност са главният ѝ проблем. От опит знам, че точно когато съм била страхлива и неуверена, дъщеря ми го е усещала и най-неприятните истерии баш тогава са се случвали. И не стига, че детските истерии и тръшкания са неприятни дори за човек в кондиция, какво остава за човек с отслабена психика поради развод, раздяла, емигриране и др стресови ситуации.

А и принципно не е ок да се чуват писъци и разправии, където и да е. Разбирам,  че за майката това е най-лесния начин да укроти детето, но в бъдеще това ще й изиграе много лоша шега . Щом сега не се оправят с него, какво ще е след 10 г....

Моята дъщеря също беше пристрастена към телефона и ако не и го дадях изпадаше в истерии. Един ден просто се ядосах на себе си, че съм допуснала това и започнах да го крия от нея и нито веднъж не и го дадох, колкото и да нервничеше. Вече минаха месеци, от както спрях да и го давам и изобщо не се сеща за него, дори и аз да си ровя нещо до нея. Пълна забрана от раз, дори и на баби, татковци и т.н..При нас истерията премина за 2-3 дни.

Намиране на занимание на детето - градина, училище, спорт или друго занимание извън дома.
И казвате, че нямате интернет, освен от еди колко си до еди колко си часа.

Авторке, била съм в твоята ситуация дотолкова доколкото синът ми е имал моменти, в които започва яростно да се тръшка за нещо. Аз обаче съм абсолютен гьон в това отношение и ако желае, може да се съдере от рев, но няма начин да получи исканото. Ако сме навън, гледам единствено да не притеснява околните (примерно слизаме от рейса или излизаме от магазина), но изобщо не ме интересува какво ще си помислят съседите и дали ще викнат полиция - нека викнат, ще се обяснявам, няма какво да крия. Ние също живеем в блок - от време на време, особено в банята, се чува някое ревящо дете. Ми нормално е, според мен. Децата реват, кучетата лаят, понякога съседите се карат...

В твоя случай бих постъпила радикално (ама аз така постъпвам по принцип) - бих прибрала всички телефони, таблети и прочие устройства. Детето ще се скъса от рев, но в един момент ще спре. Когато реве, не се хаби да му говориш и обясняваш, изобщо няма да те чуе. Изчакай да се успокои малко и му обясни, че ще ходите навън, ще играете заедно, ще четете книжки и прочие. Аргументът, че ще си развали очите, няма как да мине, тъй като детето не го разбира. Имай предвид, че през всеки две минути ще те пита за телефона. Казваш му 'не', то ще започне да се тръшка, пак ще му мине и пак ще му обясниш. И така около 100 хиляди пъти.

Синът ми например няма право да гледа телевизия през деня освен в случаите, в които трябва да прави инхалации и да седи половин час на едно място. И много добре знае това. Това обаче не му пречи в почивните дни да иска да гледа телевизия през деня. На въпроса ми 'Защо питаш, след като знаеш, че не може?' отговорът е 'Длъжен съм да опитам'.

Мисълта ми е, че ако поддадеш на молбите му, сълзите му или викането му, детето ще е наясно, че при теб всичко минава и ще продължи да те манипулира. Сега е за телефона, след година ще е за нещо друго. Трябва да е наясно, че държиш на думата си и изпълняваш обещанията (хубавите, както и лошите).

Успех и споко, нещата ще се оправят, но вземи мерки, че с годините нещата не стават по-лесни, поне моят опит е такъв!

Дойде ми една идея. Телевизора да "гръмне" и да си нямаме пари, за да си купим нов. Интернета струва пари. Ако иска интернет - да работи и да си го "купува". Как е?

Много тъпа ситуация с немците. Аз тука кви истерични викове хвърлям, а ти там да не можеш да му се накараш...

Моето е 5 годишно. Когато спрат интернета от "генералния сателит", заради генерална световна авария, най-много да нарече техниците "будалаци" и да почне да рови из кухнята каква беля да свърши. Но пък у дома прането е негова задача. Като няма какво да прави, почва да пере и да чисти или да готви кускус качен на плота.

Ще измислите нещо, няма начин, ама гледай да е нещо с логично обяснение, което логично не зависи от теб - трайна авария, трайна загуба на апаратите, които му доставят интернет. Например, като беше на 3 счупи 2 телефона. Минах на обикновен Нокиа. Половин година ми взимаше телефона да си пуска само радиото и камерата. Аз нямах пари за нов телефон. А, вкъщи по принцип нямаме телевизор, де.

Той си се забавлява и на телефона, не е само телевизора.
Трябва нетът да гръмне

Няма да гръмне, защото родителите си ползват активно.
Децата (а и не само те) те гледат какво правиш, а не слушат какво им говориш.

И аз викам ужасно. Понеже си го знам, се опитвам да се въздържам. Обаче понякога синковецът просто ме изкарва от кожата ми - дълбае, дълбае, ...Да не говорим, че ако му се разкрещя, той става агресивен и също започва да крещи, т.е. нищо не постигам, само още повече нагнетявам ситуацията. Ами досега не съм имала проблеми със съседите, а също живеем в чужбина.

Извинявам се предварително. И наистина не искам да обидя никого, но що за съвети са "Излъжете, че интернетът се е повредил" или др подобни. Те трябва да се научат да бъдат авторитет за сина си и той да се научи да ги слуша. Това е работата на родителя, не да лъготи. До кога ще минат с лъжи и хитринки? И какво послание му дават? Такова послание ли -" Ок е да висиш пред екрана, ние нямаме нищо против, но ето заради аварията няма Интернет. Иначе всичко ти е позволено." Те трябва ясно да заявят, че не са съгласни той да ползва електрониката толкова често, без страх от неговите истерии.

Родителите могат да ползват друг.
Иначе за съжаление не зависи само от примера на родителите. Ние например с мъжа ми четем, а детето не ще.

Май не си дочела цялата жалба. В Германия са - има постоянен страх от неговите истерии. Съседите им тропат при най-малкия шум. Не е възможно да се прилага авторитет, защото иначе някой немец ще подаде сигнал за насилие над малолетен и познай кой ще остане без дете заради социалните. Така че, не се хвърляй да даваш съвета за авторитета. Туй всички го знаем, въпросът е че не може да се приложи в конкретната ситуация и трябва да се търси друг начин.
Да гръмне кутията за интернета е най-удачното разрешение. Обаче няма как, ще се лишите цялото семейство, от интернета, в името на детето. Или пък ще го ползвате, когато детето спи. Ще не ще ще забрави за нета и детските тогава.
Родителския контрол се упражнява с пароли, настройки. Можете да настроите тв-то да се самоизключва след определено време. А, телефоните, просто ги прибирате и се лишавате и вие, докато детето е будно.