Та даже ми предлага тайно да се виждаме. Не искал сензации, не искал да разлайва кучетата. Искал време да бил сигурен. А аз къде съм в тази картинка.
Много бях разколебана, исках семейство. Знам, че с него не става. Казах му всичко право в очите какво искам, какво очаквам, че не бих си взела мъж с дете. Ерген съм го взела.
И че не искам никой да ме крие. Аз ще му раждам, дете ще му отгледам, накрая с подвита опашка и ще ме крие. Не съм съгласна. Като му казах право какво си мисля, полудя. Започна да ме обижда, че съм психично болна и луда. Че заради мен бил на това положение. Че аз съм ги направила всички неща, той да стигне до тук. На следващия ден пак звънни по мил от бебе. Пак му казвам, пак заплахи. После започва да ми досажда постоянно за детето. На мен ми е ясно, търси мен чрез детето.
Как да простя предателството, сама родих, сама гледах дете. Сега съм се закрепила, подредила съм си живота малко от малко. Нямам друг, страх ме е. Но и това ще стане един ден.
Преди 2 дена ходихме у тях с детето. Той на това чака, да ида да му сготвя. Готвя иначе детето няма какво да яде, а на него не му пука. Тръгнахме си тъкмо наготвих. Както си играеха, детето нещо се разсърди в играта и му каза, че няма да го иска. Дете на 3г. Той избухна жестоко, такива крясъци върху него. Заплахи и думи, който дете на 3 дори няма да разбере. Детето се сви и започна да реве. А той още повече откачи. Тръгнахме си и даже без да яде. Казах му , че повече няма да ходиме. Ще питате защо ходя ? Защото ще вземе малкия сам и тогава става страшно!