Като гръм от ясно небе

По тая логика от това, че е над нещата трябваше авторката и тук да не пуска тема.

На хората не им пука кой е крив и кой е прав, но обичат да гледат сеир. Справедливост няма, животът си продължава, да въвлича нови хора в тази история заради едното Его и някакво въображаемо потупване по рамото и лайкове няма смисъл. Че той мъжът е продължил вече, ухажва други, авторката да гледа себе си... Мотото на кралското семейство е "Не се оплаквай, не се обяснявай", та и тук малко така... Нищо трагично не се е случило.

Напълно съм съгласна с написаното по-горе. Това, в което моят опит е малко по-различен е, че лъжци, измамници, психопати, престъпници разчитат точно на това:
1. Да ги съжаляваш и разбираш, защото те са все онеправдани; и

2. Като те захвърлят (терминът за това е discard на анг) да си толкова смачкан психически от гнусотиите им, че да решиш да поемеш по по-висшия път и да си замълчиш.

Така те на другото място, на другата работа, в другия град, с другата жена ще могат да си започнат с триковетр на чисто като новоизлюпен жертвен агнец, на който трябва да се помага и който трябва да се съжалява и разбира.

И с всяка следваща потърпевша, която си замълчи на такива като този им се вдига Егото и следващия път отиват по-далече в отклонението си.

Да си помисли авторката дали иска да е поредният инейблър на такова поведение.

Съгласна, аз и поради тези причини реших да пиша тук - за да могат повече хора да прочетат и да го имат предвид.
Идеята за ФБ линч не ми допада, макар в първите дни след бомбата да я обмислях. Но впоследствие чисто и просто за себе си установих, че ровичкане, мислене, стратегии и прочее ме натоварват излишно, дърпат ме назад и ми замърсяват аурата 😃

Не мога да спася целия свят, но поне направих нещо, макар и малко, със споделянето в този форум.

Желая от сърце на всички да намерят пътя към техния човек!

Съжалявам за това, което се е случило на авторката, но има хора, които винаги прехвърлят вината за случващото им се в живота на някой друг, сякаш така проблемът им ще изчезне.
 Тя казва, че и преди си е бил с чепат характер, сега такова сериозна заболяване вместо да го смири, усулва негативните черти в характера му.
На авторката й пожелавам да продължи смело напред със своя живот и да се радва, че този човек вече не е в живота й.

Авторке, не се унижавай да му пишеш повече или да обясняваш, каквото и да било. Важното е, че ти не си носител на вируса.
Наистина е огромен шок да те зарежат от днес за утре при това във месинджър. Не разбрах колко време сте били заедно /малко по диагонал изчетох, де/, имате ли някакви общи вещи и какво се случва с тях?
Приятелите ви говорят ли нещо по въпроса за вас/него?

Аз мисля, че се е бутнал на акъл и болестта, която са му открили не му е единствения проблем. Струва ми се, че ти е направил услуга като си е тръгнал. И моля те, намери си по-млад мъж другия път. Нямаш 50, а се вкарваш в излишни неприятности, болести и пр. Не че има гаранция, но шансът е по-малък.

Акълът трябва да си върви с гаранцията.
Ще вземе да те послуша, пък представяш ли си да се спомине -  млад, здрав и прав.
Та, как ги преценяваш шансовете, особено на чужд гъз?

Благодаря ти!
И, да - човекът беше с доста труден характер - от най-дребно нещо успяваше да спретне грандиозен скандал.
Аз съм търпелива, но има ситуации, които преливат чашата. Спомням си за една такава - когато си търсех
зимни боти, отидох, харесах си, купих си. Е такова чудо ми се изсипа на главата, нямам думи - как съм могла,
трябвало него да изчакам, той мъж ли бил, и тн. Какво да чакам бре, да не съм някоя кифла-държанка!
Почувствах се отвратително...И като го поставих на място с предложение щом толкова държи, да ме заведе
в най-близкия магазин и да ми купи той, веднага даде на заден - сега не бил готов с парите...
Имаше и други червени лампички за тези почти две години, но много лошо впечатление ми направи, когато
старата ми котка, с напреднал рак на млечните жлези, и аз притеснена, не мога място да си намеря, той направо ме посъветва да я заведа да я приспят. Когато почина котчицата, бях изключително разстроена. От негова страна нямаше съчувствие, а само този бисер - "е какво толкова, това е само една котка, ние нали сме живи".

Изобщо не съм се обяснявала, нямам и такива намерения, историята е приключена. Съжалявам само, че
не се доверих на вътрешния си глас, който след някои от тревожните сигнали ми подшепваше, че не съм
на прав път с този господин. Може би ако живеехме заедно, по-рано щях да се осъзная. То и тук имаше истерии -
искаше да се пренасям при него, да съм го представела на баща ми, на семейните ми приятели...А аз не харесвам
да ме учат как да живея, и така. Обеца на ухото ми остана, както казваше майка ми.
Общи вещи нямаме никакви, освен общо хоби и във връзка с него общ приятелски кръг. Първо разбрах, че
се оплаква как съм го зарязала, преди време тази версия стигна до мен в обогатен вариант - зарязала съм го
заради някакъв по-млад баровец с пари, и оттам насетне ми стана ясно, че човекът ми е направил безценна
услуга, приключвайки отношенията ни.
 Възможно е, на моменти съвсем определено се държеше като човек с някакви леки психически смущения,
но такива екстремни сценарии не беше имало.
Възрастта не ме е притеснявала никога, но явно при някои характери се оказва утежняващо обстоятелство.
И макар да не вярвам особено в зодиите, признавам, че мъж Телец е божие наказание.

Благодаря за интереса по темата ми, приятно и полезно е да чета обективни мнения.

Това с ботите, наистина е откачено да вдига скандал за това, че си си купила нещо за теб за ежедневна употреба и с твои пари, и по твой вкус. Явно е много контролиращ тип.

Парадоксално е как хем е ясно, хем учудващо когато очевидно интелигентна жена продължава да се мъчи с накърняващи достойнството ѝ отношения. Учудващо, защото нямаш нужда от отваряне на очите, видимо си в пълно съзнание за ситуацията си. А ясно, защото...ми чувства, какво да е друго. Те винаги заглушават логиката.
Иронията е, че в такива случаи съветите, колкото и да са добронамерени, са само чуждата логика на външния свят. И не действат. Например, ако въпросния мъж не беше изтрещял тотално, вероятно още щяхте да сте заедно, а историите като тази с котката да се натрупват. Дори примерно тук да ти бяха казали същите неща за него. Изобщо не е упрек, просто чувствителните хора са така, добри дотам, че да са вредни за себе си.
Хех, този...хайде няма да го обиждам, все пак ти е част от живота...с това се е застрелял там, където най-много го боли. В егото. Go figure. Възрастен човек, с комплекси на пубер.
Впрочем, сериозно мисля, че в момента живота му е агония, далеч не само заради болестта. Той страда по теб, липсваш му, а знае, че е свършено, ревнува те от неизвестното, представя си те с други. Което си е ад. Така че, нека само му пожелаем да намери някакъв свой вътрешен мир. А ти - по-добра и сродна душа.

Не са виновни само чувствата. Той този не е бил винаги така. Отначало е бил и чаровен и щедър и романтичен. После с времето си е показвал бездушието все повече и повече, защото е бил сигурен, че авторката ще направи всичко възможно да поправи връзката, да остане, да бъде добър партньор. С други думи - в кърпа му е вързана.

Ако авторката беше с нагласата: Във всеки един момент мога да си тъгна такива като бившият й приятел и дай се лепнат, няма за какво да се задържат и с какво да я манипулират.

Липсата на емпатия (ситуацията с котката) и желанието за контрол (какво облича, какво купува, как си харчи парите) са едни от сновните диагностични принципи на разстройства на личността от Клъстър Б - анти-социални (психо и социопатизъм), гранично разстройство, хистрионно разстройство и нарцисизъм.

Остана и да почнеш да го лекуваш, Елфичке, и те признавам.
Аз се интересувам защо авторката подходи така манипулативно, вадейки една по една кирливите ризи, започвайки от повърхността. Може би, за да получи предварително подкрепата, след което да стигне до личния си избор да живее с такъв човек.
 Авторке, не те броя потърпевша, можеше просто да го редиш пред приятелки, белким ти просветва в разговорите,  вместо да използваш непознати, за да го нахулят публично.

Разсмя ме. Що реши, че някой ще ти иска признанието   Ти си .. точно никоя в живота ми и на 100% от постващите във форума. Значи .. признанието ти ни вАжи.

Вероятно тогава скуката те подтиква току - да изпляскаш някоя психиатрична диагноза.
Ако е пък дълбок стремеж към познание - само диагнозата не е достатъчна, това исках да кажа
Тези дни четох за опит да се въведе в DMS 5 още едно разстройство на личността. Неуспешен, за радост. Мисля, че авторът на този шедьовър може и да е вдъхновен от бг мамски изследователи.