Здравейте,
Имах едно чудене относно отношенията с моите съквартирантки, но няма как да минем без малко предистория.
Имах голямото щастие да съм настанена в общежитие с две стаи и дори да съм в тази, която е самостоятелна. Още от самото начало видях обаче, че това не е плюс, защото докато те двете са заедно постоянно аз оставах леко изолирана, а фактът, че съм леко интровертна също не помагаше особено. Наистина трудно завързвам контакти и не се сближавам с хората, но се опитвам всяка вечер да си говоря поне малко с тях преди всички да замлъкнем неловко. Те си паснаха много добре, сближиха се и на мен не ми пречи, все пак съм си интровертна, но един ден чух как се говореше за мен докато мислеха, че ме няма.
Всъщност те си бяха напълно в правото да се ядосат, но в яда си стигнаха до грешни изводи и сякаш си създадоха мнение за мен, което аз не бих искала да имат. В цялата си непохватност, дърпайки пердето в тяхната стая, съборих саксия и явно не съм изчистила добре след себе си. Оттам започна и объркване как аз по принцип си влизам в тяхната стая и правя каквото искам, а аз наистина се старая да поддържам добри отношения с всички и като цяло не съм такава. Случвало се е да използвам общи контакти и разклонители и явно нещо съм разместила, но не и техни лични неща.
Въпросът ми е, те не знаят, че си бях в стаята и все още се държат добре с мен и доколкото ги познавам няма да има дразги и заяждания, защото са свестни, но това продължава да ме гложди отвътре и не искам да има каквито е да е неразбирателства особено при положение, че не станах много близка с тях, а всъщност са доста сладки момичета и искам да избегна лоши чувства.
Ако някой е прочел цялата история и има някакъв съвет ще съм благодарна да го сподели.
Имах едно чудене относно отношенията с моите съквартирантки, но няма как да минем без малко предистория.
Имах голямото щастие да съм настанена в общежитие с две стаи и дори да съм в тази, която е самостоятелна. Още от самото начало видях обаче, че това не е плюс, защото докато те двете са заедно постоянно аз оставах леко изолирана, а фактът, че съм леко интровертна също не помагаше особено. Наистина трудно завързвам контакти и не се сближавам с хората, но се опитвам всяка вечер да си говоря поне малко с тях преди всички да замлъкнем неловко. Те си паснаха много добре, сближиха се и на мен не ми пречи, все пак съм си интровертна, но един ден чух как се говореше за мен докато мислеха, че ме няма.
Всъщност те си бяха напълно в правото да се ядосат, но в яда си стигнаха до грешни изводи и сякаш си създадоха мнение за мен, което аз не бих искала да имат. В цялата си непохватност, дърпайки пердето в тяхната стая, съборих саксия и явно не съм изчистила добре след себе си. Оттам започна и объркване как аз по принцип си влизам в тяхната стая и правя каквото искам, а аз наистина се старая да поддържам добри отношения с всички и като цяло не съм такава. Случвало се е да използвам общи контакти и разклонители и явно нещо съм разместила, но не и техни лични неща.
Въпросът ми е, те не знаят, че си бях в стаята и все още се държат добре с мен и доколкото ги познавам няма да има дразги и заяждания, защото са свестни, но това продължава да ме гложди отвътре и не искам да има каквито е да е неразбирателства особено при положение, че не станах много близка с тях, а всъщност са доста сладки момичета и искам да избегна лоши чувства.
Ако някой е прочел цялата история и има някакъв съвет ще съм благодарна да го сподели.
