Това с яслата е вярно, наистина на работа после се чувствах все едно си почивам. Пия си спокойно кафето сутрин, никой не ме дърпа, няма викове и крясъци около мен. А излизанията за обяд с колеги са все едно излизам всеки ден на заведение с приятели Нещо което почти не ми се случваше по време на майчинството или дори да ми се случи, все тичам след някое дете или храня някой в заведението. Има обаче нещо с яслата, което не става точно както си го представяме, така идеално и перфектно. Наистина първоначално доста боледуват децата. Първо е периода на адаптация, през който не си почиваме особено, а после започват да боледуват и тогава вече си мислех, че безсънните нощи по време на майчинството са нищо в сравнение с това, да ставам за да проверявам дали има температура или да давам чай или някакъв сироп, защото детето не може да спре да кашля през нощта например. И си мислех, че с мен няма да се случи, че не съм изолирала децата си и че общо взето ги гледам здравословно, но всъщност и това не ме подмина (то няма как, все някак трябва да изградят имунитет). И като мине едното разболяване си казваш - ето, беше билен/болна, сега поне 1-2 месеца би трябвало да не се разболява. Обаче детето ходи 4 дни и носът пак започва да тече и кашлицата пак започва. И ти звънят в 2 следобед да ти кажат да отидеш да си го вземеш, защото много кашля или защото има сополи, а всъщност преди по-малко от седмица сте излекували едни такива след двуседмично седене вкъщи, редовни инхалации, чайове и сиропи. И така, първата година не е толкова идеална, но все пак е разнообразна и има контакти с хора. След това вече става по-добре ... докато не решите, че искате още едно бебе