Здравейте, не зная как да започна. В живота си съм имала две дълги връзки. Първата беше истинска ( от към чувства, искреност и пр. ) раздлеихме се заради неговото лошо пиянство и лесна избухливост. Беше по - лесно, може би, защото се бяхме изчерпали ( бяхме заедно 8 години) и защото бях 100% сигурна, че без значение от чувствата си не искам да създам семейство при тези обстоятелства. Малко след това ГО срещнах. Влюбих се много силно, той има страхотна харизма, прекрасно чувство за хумор и много добри качества, но е много лош партньор. В началото всички ме предупреждаваха, че не е имал сериозна връзка, което не е случайно ( на 36 години е). Първите две години бяхме двойка за пример, около нас винаги имаше много приятели и смях. Не можехме даже да се скараме, започвахме да се смеем, спомням си как той казваше, че като остареем и ни видят да се заливаме от смях хората ще казват: виж ги тези пак са се скарали. След това, той си смени работата и започна моят кошмар. Първата половин година, докато се сплотяваше с новия колектив, всяка вечер получавах съобщение: ще позакъснея. Сприятели се с един колега, който има 4 деца и е отегчен от семейните отношения. Започнаха всяка вечер да ходят по барове. Моят бивш приятел много привлича жените, като говори с тях почти винаги изглежда, че флиртува. Не е без значение за днешните жени и това, че е стабилен финансово. В този период, зная, че му пишеха различни момичета. Първо то се усещаше, започна да си спира звука на телефона като се прибира, гледаше го само, когато не съм до него. Ако случайно, искам да видя нещо, снимка или нешо друго - не ми го даваше, а ми показваше, каквото питам. Случайно прочетох едно съобщение, една сутрин, колко липсвал на една негова бивша приятелка и впоследствие разбрах, че си "повдиагт егото" през цялата ни връзка. Разбира се той беше изтрил всичко. После още няколко пъти ме излъга, че не си писали. След едно парти, на което страхотният му колега беше плащал на голи момичета да танцуват в скута му и всички тези чатчета, непребирания не издържах и си тръгнах. Бяхме разделени 5 месеца. През този период аз ходих на психолог, вдигнах се ментално. Когато той ме видя отново както преди- силна, уверена и със самочувствие, отново ме поиска и пак се събрахме. През 5-те месеца на нашата раздяла, през цялото време той единствено ходеше на работа и играеше една компютърна игра. От както започна тази работа, все едно се влюби в нея. Напълно ме пренебрегваше. Спомням си колко се ядосвах, че не ми чете съобщенията и че въобще не се интересува къде съм, как съм ( казвам, къде съм, защото често ми се налага да пътувампо работа в провинцията). Правихме опити за дете - не се получаваше. Направихме се изследвания и разбрахме, че има проблем при него. Тогава той седна на комп'търа и започна да играе. Месеци наред, единственото, коеото правеше е да играе. Вечер си ляга в 3-4, прибира се и веднага сяда на комп'търа. Случваше се да играе по 20 часа. Секс правихме много рядко и колкото и да ме е срам да си призная, то направо си го просех. Проблемът ми е, че не получваха нищо от него - доверието беше счупено, не можехме да направим и най- елементарно нещо като да си говорим или да глеаамде филм.Той имаше желание само да играе. Ако в този период, случайно сме отишли някъде, например до магазина, то това се случаше със скандал. Казах му, че ако не променим начина си на живот ще си тръгна, колкото и да ме боли. Преживях много заради него, изтърпях много пренебрежение и бях готова на много. Преди три дена се изнесох отново. От тогава не ме е търсил, но и аз така го помолих, защото имам опит от първия път. Той не ме търси, за да се видим, а само да провери в какво настроение съм и дали още има шанс. Обикновено ми се обаждаше, за да ми каже, че иска да се видим ама в събота, че сега има много работа. Като сме говорилил той осъзнава как се държи и казва, че аз препирам нещата. Говорили сме за дете, но не и за брак. Сега ме боли физически от раздялата ни. Много ми е мъчно.
- Публикувана: 23 фев. 2020, 20:25 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2020, 09:13 ч.
Поредната тема за раздялата
Аз не разбирам какъв е въпроса, но сякаш ми е продължение на темата от преди няколко дни, когато някой беше казал на другия, че ще го пребие и решението беше с родни и да си събере багажа и да се изнесе. Та изнесла се е. От три дни се е изнесла и сега се чуди защо не я търси... Алоооо? Като ти е харесвало положението да си си стояла на г..а! Такива цигански изпълнения, иди си, ела си...
Тръгна ли си, значи съм си тръгнала!
Тръгна ли си, значи съм си тръгнала!
Аз не разбирам какъв е въпроса, но сякаш ми е продължение на темата от преди няколко дни, когато някой беше казал на другия, че ще го пребие и решението беше с родни и да си събере багажа и да се изнесе. Та изнесла се е. От три дни се е изнесла и сега се чуди защо не я търси... Алоооо? Като ти е харесвало положението да си си стояла на г..а! Такива цигански изпълнения, иди си, ела си...
Тръгна ли си, значи съм си тръгнала!
Тръгна ли си, значи съм си тръгнала!
На колко години сте и от колко време сте заедно?
Колебания за какво? Да не си изгубила принца ли? Първо обикалял баровете с колега + еротични танци в скута, сега, променен - по цяла вечер на компа.
За кво ти е тоя, като цяло? Да не си сама ли? Осинови си куче.
За кво ти е тоя, като цяло? Да не си сама ли? Осинови си куче.
Освен това има репродуктивни проблеми. Разбирам да е някакъв страхотен човек, че да си затвориш очите и да се борите за дете някак си, а той е поредния идиот, че и безплоден, колкото и грубо да звучи... Ще ходите до магазина само след скандал??!? Пълен абсурд е това. Млада си, на 32, ще си намериш някой готин и добър мъж. Само недей да си казваш, че си стара и това ти е последния влак, щото яко ще затънеш.
Представяй си, че играе в другата стая и няма да ти липсва толкова.
В момента ти е гадно, но трябва да стиснеш зъби. Приятелки, излизания, спорт някакъв и след месец-два ще си като нова. Представи си се с новородено, недоспала, изнервена, с болки и течащи гърди и тоя принц е по баровете или на компа. Не се връщай!!
Разбирам защо си споделила историята, в такива моменти е нормално да искаш да си излееш болката. Вижда се и, че не търсиш съвет/мнения, а то няма и за какво.
За жалост в много случаи е така, хората се променят след време, а в началото всичко е било страхотно. Да трябвало е още след първата раздяла и тъкмо си живнала след срещите с психолог и да продължиш напред, но не е фатално. Радвай се, че нямаш брак и деца, че тогава каква мъка е. Дано имаш късмет за следващите връзки и горе главата, мисли и за хубавите неща, които ти престоят. Миналото е просто минало и всяко вглеждане е него, ще ти носи само болка и нищо не може да промениш.
Извлечи си поуките и гледай напред. Мисли от следната гледна точка за тази раздяла, не какво си изгубила, като хубави моменти в началото, а от какво си си отървала от към лоши неща и неприятни емоции. Ако ти е много тежко може пак да посетиш психолог.
За жалост в много случаи е така, хората се променят след време, а в началото всичко е било страхотно. Да трябвало е още след първата раздяла и тъкмо си живнала след срещите с психолог и да продължиш напред, но не е фатално. Радвай се, че нямаш брак и деца, че тогава каква мъка е. Дано имаш късмет за следващите връзки и горе главата, мисли и за хубавите неща, които ти престоят. Миналото е просто минало и всяко вглеждане е него, ще ти носи само болка и нищо не може да промениш.
Извлечи си поуките и гледай напред. Мисли от следната гледна точка за тази раздяла, не какво си изгубила, като хубави моменти в началото, а от какво си си отървала от към лоши неща и неприятни емоции. Ако ти е много тежко може пак да посетиш психолог.