Здравейте, тъй като съм много объркана вече и нямам към кого да се обърна ще съм благодарна да изкажете мнение по моят въпрос. Първо да кажа няколко думи за мен - аз съм на 26, дете на разведени родители и нямам близка връзка с нито един от тях. Не знам дали от това, че не ми е обръщано много внимание и не съм била много възпитаване се стигна до това ми положение в момента... Пиша тук, защото вече съм ужасно тъжна само заради едно нещо - при всичките ми връзки до сега се случва едно и също - в началото съм много влюбена и постепенно губя всякакви чувства . Може би много бързо се разочаровам или си имам вътрешен проблем не знам. Сега съм с едно момче от една година, който е изклччително добър и мил и му имам пълно доверие, сигурна съм че такава връзка е здрава и правилна, а не токсична. Но чувствата ми напълно се изпариха отново и аз не знам какво да правя и няма към кого да се обърна за съвет, от една страна ме е страх вече на 26 да оставам сама, но пък от друга е мн щото егоистично да се омъжа за него само заради страха и да се надявам да се върнат някакви чувства. Само да вметна , че имам някакви подозрения , че той е стерилен, но това като цяло няма отражение върху чувствата ми. Благодаря и се извинявам, ако темата ми не е за тук за първи път публикувам нещо!
- Публикувана: 12 март 2020, 08:17 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2020, 12:51 ч.
Чувствата ми се изпариха
Здравей, вероятно попадаш все на мъже, които много бързо ти валидизират чувства и отношение и на теб бързо ти става скучно. Напълно възможно е и изобщо да не си била истински влюбена, но по-скоро залагам на първото.
Имаш нужда от тръпка и предизвикателство, от някой, който ще те кара да се чувстваш несигурна, за да имаш по-трайни и интензивни чувства. Не мисля, обаче, че ако си намериш такъв "майстор" ще си особено щастлива.
Имаш нужда от тръпка и предизвикателство, от някой, който ще те кара да се чувстваш несигурна, за да имаш по-трайни и интензивни чувства. Не мисля, обаче, че ако си намериш такъв "майстор" ще си особено щастлива.
Явно свестните не те привличат, имаш нужда от бед бойс. Да страдаш, да гониш. Ще ти дойде акъла в главата.
Guest99, я си живей живота. 
Твоите наборки какво правят ти е бедна фантазията. Много години имаш още преди да почнеш да се "притесняваш" да не останеш сама, едва ли не, сменяй гаждетата, като нещо не ти отърва. Наслаждавай се на миговете, моментите, срещите, жествете, емоциите, чувствата, развивай се като личност, калявай психика, подреждай си приоритетите в главицата, обичай се. Учи, работи. По последните две как седи въпросът?
Иначе си много объркана, което от гледище на годините ти, е ок, не че си много малка, но си зеленичка още. Много ти е рано за семейство и обвързване, освен ако не го искаш със сигурност на 100% и не си намерила правилния човек, но като те чета, не си. Дай си поне още 3-5 години, имаш време. Като поузрееш и емоционално, ще можеш и ти да се чувстваш по-добре във връзка, да я разбираш, както и на "избранника" ти ще му е по-добре.
Това да не е била истински влюбена - възможно е.
Това за валидизирането на чувствата е много относително и е до хора. Не говоря за крайности на 2-ра, 5-та среща да се обясняваме в любов, но яснота в отношения и чувства, трябва да има.
Аз пък не обичам "несигурност". Точно обратното.
Има го този момент, може би при по-младите жени 20-27, но си е и до усещане, до човек. Някои просто без драми и все нещо да се случва, не могат. Кой каквото търси, си го намира в повечето случаи, или ако не - има "ах-ох", ако своевременно не се е освободил от задълбочаване на отношенията.
Твоите наборки какво правят ти е бедна фантазията. Много години имаш още преди да почнеш да се "притесняваш" да не останеш сама, едва ли не, сменяй гаждетата, като нещо не ти отърва. Наслаждавай се на миговете, моментите, срещите, жествете, емоциите, чувствата, развивай се като личност, калявай психика, подреждай си приоритетите в главицата, обичай се. Учи, работи. По последните две как седи въпросът?Иначе си много объркана, което от гледище на годините ти, е ок, не че си много малка, но си зеленичка още. Много ти е рано за семейство и обвързване, освен ако не го искаш със сигурност на 100% и не си намерила правилния човек, но като те чета, не си. Дай си поне още 3-5 години, имаш време. Като поузрееш и емоционално, ще можеш и ти да се чувстваш по-добре във връзка, да я разбираш, както и на "избранника" ти ще му е по-добре.
Здравей, вероятно попадаш все на мъже, които много бързо ти валидизират чувства и отношение и на теб бързо ти става скучно. Напълно възможно е и изобщо да не си била истински влюбена, но по-скоро залагам на първото.
Имаш нужда от тръпка и предизвикателство, от някой, който ще те кара да се чувстваш несигурна, за да имаш по-трайни и интензивни чувства. Не мисля, обаче, че ако си намериш такъв "майстор" ще си особено щастлива.
Имаш нужда от тръпка и предизвикателство, от някой, който ще те кара да се чувстваш несигурна, за да имаш по-трайни и интензивни чувства. Не мисля, обаче, че ако си намериш такъв "майстор" ще си особено щастлива.
Това за валидизирането на чувствата е много относително и е до хора. Не говоря за крайности на 2-ра, 5-та среща да се обясняваме в любов, но яснота в отношения и чувства, трябва да има.
Аз пък не обичам "несигурност". Точно обратното.
Явно свестните не те привличат, имаш нужда от бед бойс. Да страдаш, да гониш. Ще ти дойде акъла в главата.
В началото е влюбване, което може да прерастне в любов, или да не прерастне. При тази конкретна връзка, какво стана? Как така вече нищо не чувстваш? Нали правите секс - не се ли вълнуваш, получава ли се добре? Не се ли радваш да видиш момъка? Скучно ли ти е във връзката, има ли неприятни и дразнещи неща? Какво очакваше, а не се получи? И да, това със стерилността - по какво съдиш, че е стерилен?
Не си я представям ситуацията, затова питам.
Не си я представям ситуацията, затова питам.
Здравей, вероятно попадаш все на мъже, които много бързо ти валидизират чувства и отношение и на теб бързо ти става скучно. Напълно възможно е и изобщо да не си била истински влюбена, но по-скоро залагам на първото.
Имаш нужда от тръпка и предизвикателство, от някой, който ще те кара да се чувстваш несигурна, за да имаш по-трайни и интензивни чувства. Не мисля, обаче, че ако си намериш такъв "майстор" ще си особено щастлива.
Имаш нужда от тръпка и предизвикателство, от някой, който ще те кара да се чувстваш несигурна, за да имаш по-трайни и интензивни чувства. Не мисля, обаче, че ако си намериш такъв "майстор" ще си особено щастлива.
Това за валидизирането на чувствата е много относително и е до хора. Не говоря за крайности на 2-ра, 5-та среща да се обясняваме в любов, но яснота в отношения и чувства, трябва да има.
Аз пък не обичам "несигурност". Точно обратното.
Яснота разбира се, че трябва да има във връзките, но има един тънък момент, когато единия партньор е твърде ''в кърпа вързан'' и за хора като нея доскучават. Поне така виждам нещата от написаното.
Нищо странно не виждам да е притеснена на 26, да не е на 16? Връзка от две-три години с нов партньор, после евентуално опити за бебе и хоп - станала е на 30. Докога да отлага едни сериозни отношения?
Има хора, които не могат да обичат нормално.
Има и такива, сигурна съм, които изобщо не могат да минат отвъд дълбоката влюбеност и да развият спокойна и дълбока обич.
Предисторията може и да има общо, не знам.
Авторке, в търсене си, но на какво? Ти какво искаш след 6-7 месеца от един мъж, как очакваш да се развият нещата?
Има и такива, сигурна съм, които изобщо не могат да минат отвъд дълбоката влюбеност и да развият спокойна и дълбока обич.
Предисторията може и да има общо, не знам.
Авторке, в търсене си, но на какво? Ти какво искаш след 6-7 месеца от един мъж, как очакваш да се развият нещата?
Благодаря за отговорите! Не искам да бъда с бед бой , както бяха писали по-горе, искам да бъда с добро момче, но наистина не усещам нищо към никого след определено време. Вече се чудя има ли наистина някаква любов по света или винаги се стига до това положение като моето. Относно стерилитета - осъмнах се, защото спермата му е абсолютно прозрачна без никакъв вкус и мирис и много течна като вода е. Прекарал е заушка като малък . Дано да греша, но той се обиди малко като споменах да отиде на преглед и не знам как да му го кажа по- настойчиво. Но дори и да има проблем това не рефлектира на чувствата ми и бих си останала с него, защото е най- доброто същество и мога само да мечтая за такъв човек до мен. А секс не правим често, ние не живеем заедно, но и той няма голямо желание , просто казва че е такъв и аз приемам, че има такива хора. За какво да се разделям с него, като със следващият пак ще стига до това положение? Това ми се върти в главата постоянно.
Пеперудите рано или късно си тръгват, може би имаш твърде романтична представа за любовта. Сериозен и дългогодишен партньор, от който постоянно да ти омекват коленете - някои жени се хвалят, че имат такива отношения и след много години, мога само да завиждам благородно, както и леко да се усъмня в думите им.
За мен лично, от моя опит, партньор който дълго те вълнува е този, в когото не си 100% сигурна.
За да си влюбен трябва да си несигурен и това не съм го измислила аз.
За мен лично, от моя опит, партньор който дълго те вълнува е този, в когото не си 100% сигурна.
За да си влюбен трябва да си несигурен и това не съм го измислила аз.