Азооспермия

Преди да се пристъпи към тази интервенция, трябва да се проучат нещата, има ли смисъл изобщо от нея. Ние бяхме наясно, че все пак има някакво минимално производство на сперматозоиди и за това пристъпихме към операцията. Да, нямаше достатъчно изваден материал, за да се оплодят всички яйцеклетки, но имахме 1 здрав генетично ембрион. Друг е въпросът, че аз не успях да забременея с него.
Аз не казвам, че след поставената диагноза веднага трябва да се пристъпи към операция, има достатъчно материал с нета, всеки сам може да прочете и осмисли има ли смисъл или не от тази интервенция. И аз четох по много руски и американски форуми и разбрах, че при нас има смисъл да се рискува, макар, че не бих го нарекла риск, защото последствия от тесето нямаше, въпреки голямото бърникане в тестисите.

Много добре изяснено но само скептични неща негативните страни, с които повечето са запознати и лекарите предупреждават за тези неща.На мъжа ми се започна лечение никой не ни е предлагал веднага да преминем към операции.Но в предвид състоянието, шансът и след лечение е минимален но като няма друг вариант изобщо в медицината, където и да, ако се налага ще се направи.Това, че няма в еакулата не е предназначено от природата, а всичко около нас и начина на живот, което ни разваля гените. За напред все повече хора ще имат този проблем за съжаление.Може и да се открие нещо, но за сега няма.И ако искаме да имаме собствено дете трябва да правим и някои жертви.В никакъв случай не искам да премина на донорство без да съм опитала абсолютно всички възможни варианти. Мисля, че в този живот заслужаваме да имаме поне това -СОБСТВЕНО ДЕТЕ. Няма значение на каква цена и това е безценно.Да си родител означава саможертва, тези които не могат не са и готови да стана родители.

Ето за това трябва да се изследва проблема и ако е възможно да се опита лечение. Тъй като съм виждал дост успешни случаи без да се е стигало до операция, значи е напълно възможно в определени случаи. Какво по положително от това? Ще се опита всичко възможно то е ясно, но това , че едни са увредени до степен да не се повлияват не значи, че всички са такива. Хормона FSH показва това много ясно, ако е над 7 лошо, ако е под 7 е екстра и възможностите са лечение са с добра прогноза, друг е въпросът, че при всеки помага различно вещество. Трябва да се нацели точното лекарство за индивида.

Здравейте. На мен лично информацията, която споделихте, ми беше полезна. Нашата ситуация е сходна - азооспермия, с липса на клетки, които да формират сперматозоиди. Насочиха ни към Турция, но още не сме решили дали ще се подложим и на това, тъй като от началото на годината правим донорски инсеменации в България. Лечението е Турция е скъпо, а в нашата ситуация с неясен край, защото всичко е под въпрос. За мен не е на живот и смърт да имаме биологично дете на цената на всичко. Затова ще продължим вероятно в България. Според мен всеки сам избира дали да рискува, или не. Лично аз преживях много разочарования, след като се установи диагнозата, и донякъде искам да си спестя последващо огорчение от неуспехи. Шансът с донор е по-голям и затова сме избрали него. За себе си. Благодаря ви за изчерпателната информация още веднъж. Хубаво е да има разнопосочни мнения, защото хората се заблуждават, хвърлят луди пари, влагат надежди, време, сърце, а накрая остава силното разочарование.

Благодаря, че оценявате това, което правя! Мисля, че сте права - всеки избира пътя по който да върви. Хубаво е да има различни гледни точки и така новите случаи да се ориентират в ситуацията и да имат база за сравнение. В момента превеждам най-новата информация по темата и ще я публикувам скоро тук като ориентир. Както казахте в някои случаи битката не си заслужава не само заради минималните шансове за успех, а може би до голяма степен и заради непосилните разходи, които при повечето семейства водят до банкрут за дълъг период от време. Лошото е, че клиниките са ориентирани към финансови облаги и дори на пациенти с почти нулев шанс за успех им дават 50%, с ясната идея, че това няма да се случи. Ето за пример съм аз - имам клетки които стигат до някаква фаза и не се развиват до зряло състояние, но те въпреки това ми дават 50% шанс! Аз му казах на професора "вие наистина ли мислите, че имам шанс, защото аз мисля, че нямам за момента" и той се усмихна и каза "ако решиш опитай". Станахме приятели, защото бях единственият, който беше подготвен с информация и той се накефи на това, говорихме на английски език и преводача стоя отстрани и гледаше само. За това информацията спасява по някога и е хубаво човек да бъде подготвен вместо да се поддава на внушения. Защото клиниките не са създадени за да помогнат, все пак на никой не му дреме за нас, те са създадени за да печелят и ако могат да помогнат ще е бонус. И никой не може да ме убеди в обратното. Все едно вие да ходите на работа защото ви кефи да бачкате! Няма как да стане това. И така, поздрвявам ви за умната постъпка, все пак важното е да сте щастливи. Поздрави

Така е, прав сте.
Всички тези неща оказват влияние в отношенията между хората. Не е толкова просто. Всяко разочарование и всяка изгубена надежда дълбаят все по-дълбоко и оставят непоправими последици. Много хора се разделят по тази причина. За мен, ако можеш да си го спестиш и да продължиш, е по-добре. Продължаваш, приемаш и гледаш напред. Има много начини да си родител. А и в крайна сметка животът е твърде кратък да го прекараш в страхове от неща, които може би никога няма да се случат.
Пожелавам ви здраве и само положителни емоции за в бъдеше.
Поздрави,

Здравейте, накратко нашият опит. След диагноза азооспермия след прекарана инфекция при мъжа андролозите изразиха мнение, че най-вероятно става въпрос за запушени семенни канали. Направихме екстракция на сперматозоиди ТЕСА при доктор Бъчваров и замразихме материала. По оценка на ембриолозите бяха открити доста добри и подвижни сперматозоиди. От него се получиха три перфектни ембриона по морфологични критерии, на два от които не последва имплантация. Предстои ни трети опит.
Исках да попитам при случаи, в които е налице обструктивна азооспермия има ли варианти, с които може да се въздейства, или единственият начин остава екстракцията чрез ТЕСЕ

Ако това е вярно - майко мила! При обструктивна азооспермия да се направи инвазивна процедура като ТЕСЕ просто е уникално... Продължавам да се изумявам на българските лекарски гении. Една проста ТЕСА ще свърши работа и то се прави за 2 - 3 минути с едно убождане през кожата и то ако няма нищо в епидидима, което е много рядко при обструктивна азооспермия. При вас или не е обструктивна формата или този лекар е от най-брилянтните умове в медицината.

Извинявам се, коригирам си поста. Процедурата, която извършиха беше ТЕСА. В бързината съм допуснала грешка.

Това добре, значи наистина е обструкция. Сега веднага ви отговарям на предния въпрос. Освен екстракция друг ефективен начин няма. Каналите могат да се оперират, ако там е запушването, но за съжаление при зарастване на оперираното място каналите се калцират и пак се запушват за 2 - 3 месеца. Чел съм за случаи на оперирани канали и в рамките на този отпушен интервал 2 - 3 месеца се осъществява зачеване по естествен път, но не си заслужава според мен цяла операция за този съмнителен успех.  Една Теса е доста ефективна и не е толкова инвазивна. Успех ви желая и е хубаво, че е запушване, а не другия кофти вариант, че там вече е запазено за истинските мъченици

Благодаря от сърце за изразеното мнение.

Здравейте, и ние сме с Азооспермия. Искам да споделя разочарованието си от извършената биопсия от д-р. Кацаров в София.В болницата в която ни прие отношението беше кошмарно меко казано. Явно имаше някаква договорка там да извършва този тип процедури . Дори не ни регистрираха никъде  , парите взе неговата асистентка на преклонна възраст към 70те и то в стаята. След интервенцията ни изпратиха в една стая, докато премине упойката без да се появи доктора и после в къщи...Казано ни бе , че нищо не е намерено и да се насочим към донорска инсеминация. След известно време епикриза на ел.поща и толкова. Мъжът ми не иска и да чуе за донорство..А след самата биопсия той се чувства много зле, чисто физиологично. Да вметна, че ФСХ и ЛХ при нас са високи, а тестостерон под долна граница. Правихме генетични за кариотип, без отклонения са. Имаме записан час при д-р Филип Куманов за консумация относно хормоните. Надежда вече отдавна сме изгубили, ако могат поне хормони да се повлияят до някаква умерена степен и по-добро физиологично състояние. Изпращам извадка от епикризата.
Поздрави!

Хистологично: На фона на почти дифузно изразена Лайдиговоклетъчна хиперплазия, тежкостепенна хипосперматогенеза. Картината е доста „пъстра”, владееща се от сперматогенеза до сперматоцити и сперматогонии, и само в групичка от 2-3 каналчета и със сперматиди. Базалните мембрани  на тубулите са умерено до значително забаленени и колагенизирани, особено при тези тапицирани само от Сертолиеви клетки или такива съдържащи и отделни сперматогонии. Попада се и на няколко групички от тубули с интратубуларна склероза.

Диагноза: ТЕЖКОСТЕПЕННА ХИПОСПЕРМАТОГЕНЕЗА.

Здравейте! Прочетох това и оставам без думи! Искам да ви кажа, че първо диагнозата е грешна. Лесно може да се уверите в това, като напишете "хипосперматогенеза" в Гугъл. При нея ИМА наличие на сперматозоиди, но производството е драстично намалено, а във вашия случай то е спряло на ниво сперматид, което се нарича арест на съзряване на ниво сперматиди (арест на късно съзряване) който арест при правилно лечение е с добра прогноза. Под добра прогноза при тази диагноза се има на предвид максимум 1-2 милиона в еякулат с късмет или биопсия с положителни новини. В крайна сметка само по себе си "тежкостепенна хипосперматогенеза" не съществува като понятие. Или е хипосперматогенеза с наличие на сперматозоиди или е арест на съзряване. Така, че моят съвет е да потърсите информация първо, а след това по лекари да ходите. Имайте на предвид, че лечение никой няма да ви предложи! Не очаквайте такова от лекар в България. Предлагат само биопсия и ако има нещо има, ако не - донор. А това е много погрешно, но пък изкарва пари за уютен кабинет в софето, бабичка асистент и кожен стол... По принцип при арест на късно съзряване, което е вашата правилна диагноза, ако няма генетична причина, има шанс за регенериране на здравите клетки и ще се появат сперматозоиди. Следва да намерите правилния път, а той е спокойствие, четене, мислене пак четене и накрая обмислено решение. Успех!

Здравейте отново. Наистина, когато бях търсила информация за тази поставена диагноза не излезна никакъв резултат и съвсем се обърках и озадачих. Смятате ли, че хормонално може да се повлияе нещо ? Имате ли някакви впечатления от проф.Куманов. Напълно се обърках... Въпросите станаха много, съжалявам. За Турция ли имате впредвид, благодаря ви.

Бях написал отговор, но го премахнах, защото щеше на този етап да ви обърка още повече. Може ли да споделите нивата на хормоните ви и техните референтни стойности на първо време? След това искам да уточня, че споменатия от вас доктор според мен няма да ви помогне. Причината да смятам така е, че както и останалите "лекари" така и този няма да се наеме да търси причините и да провежда лечения. Освен това леченията за тях (докторите) са инжектиране на хормони или предлагане на аналози които влияят на хормоните. При вас няма проблем с хормоните. Те са извън границите на нормите именно защото самите тестиси не функционират нормално, при това положение мозъка получава сигнал за тази дисфункция и се опитва да компенсира като увеличи производството на хормони допълнително. Ето за това хормоните FSH и LH се повичшават, а тестостерона е нисък. Тоест нивата на хормоните са следствие, а не първопричина. Тестостерона остава обаче нисък въпреки хормоналната подкрепа, защото клетките в тестиса които го произвеждат са намалени значително. Последните етапи на узряване на клетките (сперматиди) до сперматозоиди се нуждаят от подходящи високи нива на тестостерон за да узреят. Във вашия случай тестостерона е намален и определено допълнително усложнява положението. Съвета ми е да се насочите към естествени методи за повишаване на нивото му. Това не трявба да са лекарства (мое мнение, не следва да се приема за чиста монета), а промяна в начина на живот , която вклюва: Спиране на цигарите, ограничаване на алкохола до 1 чаша вино на ден максимум, стопяване на излишните килограми, спортуване и приемане на билкови добавки които естествено да стимулират производството на тестостерон. Лечението според истинските лекари (не тези в клиниките за репродукция) за този проблем е продължително! Минимума е 6 месеца на стабилни нива на тестостерона за да има някакъв ефект, но не само тестостерона е проблема, а и натрупването на токсини в оргаизма, които увреждат рецепторите, които разпознават хормоните. Трябва стабилна детоксикация за да може клетките, които не функционират нормално да се изистят от системата и да се заменят с нови неувредени такива, рецепторите да започнат да разпознават правилно сигналите от мозъка и така леко по леко да се коригира проблема. Необходимото време за лечение на спиране на узряването е от 6 месеца до една година средно, но знам за човек, който чак след 24 месеца започна да произвежда сперматозоиди. Накрая държа да отбележа, че не всеки се поддава на лечение. Възможно е да има скрити генетични причини, които не се повлияват. Но ако такива няма и ареста на узряването е в следствие на външни фактори успеха за лечение е 70-80%. Винаги обаче остава варианта стимулация и последващо Микро Тесе с надеждата да има някой сперматозоид. Аз лично се отказах от този вариант, защото смятам, че той е краен, последен шанс и не бива да се прибягва до него преди да са се изчерпали всики други варианти, а такива според мен има. Всеки сам намира начина да продължи, дали ще се отдаде да първичните инстинкти и страха или ще мине през неотъпканите пътеки - въпрос на вкус. Това е трудна диагноза, а специаллисти които имат желание да търсят от къде е дошъл проблема и да предложат решение - няма много по света. За това потърсете първо информация, след това на трезва глава вземете решение как да продължите. Но в България не си губете времето, защото при тази диагноза тук сте обречени на големи мъки, както вече предполагам сте се убедили. Турция е вариант, който както споменах за мен е краен, но все пак за предпочитане пред опитите на българските невежи "докторчета". Вариантите според мен са два: Опити за лечение, чрез билки и промени в начина на живот за една, две години и ако не - микро тесе в Турция. Това смятам да направя и аз самия и съм със същата диагноза - спиране на късното съзряване. Смятам, че ще успея. За момента два месеца пия билки и вече усещам подобрение. Ще видим на шестия месец като направя спермограмата какво ще покаже.