Здравейте, предварително благодаря за отделеното внимание.
Накратко- заедно сме от година и половина. Като цяло нямаме кой знае какви проблеми, живеем сами. Притеснява ме само отношението му към майка му, както и нейното към него. Тя е жена с добра професия и образование, разведена, живее сама, загубила е син в катастрофа преди 5 години. В никакъв случай не неглежирам трагедията! Той е на близо 40 години, добро образование и работа. Проблемът е следният: След загубата на второто си дете, тя се е вкопчила в него и постоянно го обгрижва. Почти не готвим, защото тя постоянно ни дава храната, която готви. Пазаруваме и понякога храната седи и се разваля в хладилника, защото сме натъпкани с пликове чужда храна. На мен ми се струва крайно неприемливо, особено в сегашната ситуация на епидемия. Той всеки ден или през ден ходи там. Аз вече гостувам все по рядко и това прави впечатление и на двама им, като не липсват забележки. Чуват се по минимум по 5-6 пъти на ден. Нон стоп съвети(повечето непоискани) от сорта на: “Пери с този прах”, “Отслабни, защото като забременееш, може и да не износиш бебето”, “Защо си поръчала храна, много на широко живееш” и т.н. От своя страна той не ѝ опонира, защото я съжалява, че била сама, колко била добра, тя заслужавала само добро отношение. Това какво казвам или го съветвам аз няма никаква тежест пред казаното от майка му. Понякога имам чувството, че тя умишлено влиза в ролята на жертва, с цел внимание. До сега не съм влизала в конфронтации с нея и може би проблемът ми ще ви се стори смешен и незначителен, но се питам не е ли малко неестествено мъж на 40 години да бъде обгрижван по този начин и грешка ли е това да искам да ям каквото на мен ми се яде, а не каквото на госпожата. Разбирам, че в евентуален последващ етап от нашата връзка (като например бременност и бъдещо дете) тази жена ще бъде изключително полезна с тази си грижа, но на този етап не мисля, че е необходима. Разговор не може да бъде проведен нито с нея, нито с него, защото тя смята, че така е редно, а за съжаление той не вижда проблем в това.
Накратко- заедно сме от година и половина. Като цяло нямаме кой знае какви проблеми, живеем сами. Притеснява ме само отношението му към майка му, както и нейното към него. Тя е жена с добра професия и образование, разведена, живее сама, загубила е син в катастрофа преди 5 години. В никакъв случай не неглежирам трагедията! Той е на близо 40 години, добро образование и работа. Проблемът е следният: След загубата на второто си дете, тя се е вкопчила в него и постоянно го обгрижва. Почти не готвим, защото тя постоянно ни дава храната, която готви. Пазаруваме и понякога храната седи и се разваля в хладилника, защото сме натъпкани с пликове чужда храна. На мен ми се струва крайно неприемливо, особено в сегашната ситуация на епидемия. Той всеки ден или през ден ходи там. Аз вече гостувам все по рядко и това прави впечатление и на двама им, като не липсват забележки. Чуват се по минимум по 5-6 пъти на ден. Нон стоп съвети(повечето непоискани) от сорта на: “Пери с този прах”, “Отслабни, защото като забременееш, може и да не износиш бебето”, “Защо си поръчала храна, много на широко живееш” и т.н. От своя страна той не ѝ опонира, защото я съжалява, че била сама, колко била добра, тя заслужавала само добро отношение. Това какво казвам или го съветвам аз няма никаква тежест пред казаното от майка му. Понякога имам чувството, че тя умишлено влиза в ролята на жертва, с цел внимание. До сега не съм влизала в конфронтации с нея и може би проблемът ми ще ви се стори смешен и незначителен, но се питам не е ли малко неестествено мъж на 40 години да бъде обгрижван по този начин и грешка ли е това да искам да ям каквото на мен ми се яде, а не каквото на госпожата. Разбирам, че в евентуален последващ етап от нашата връзка (като например бременност и бъдещо дете) тази жена ще бъде изключително полезна с тази си грижа, но на този етап не мисля, че е необходима. Разговор не може да бъде проведен нито с нея, нито с него, защото тя смята, че така е редно, а за съжаление той не вижда проблем в това.
