Сменяне на фамилия или осиновяване?

Мой братовчед беше отгледан от втория си баща. Не знам как е станало, но в кварталното училище до осми клас навсякъде го водеха с презимето и фамилията на втория му баща. Не помнеше истинския си баща, не е имал контакти с него. И като тръгна да сменя училището след осми клас, изведнъж навсякъде го водеха с истинските му имена, голяма драма беше. Като че ли досега не беше знаел, разбира се, и леля ми има вина за това. След време се ожени и прие фамилията на жена си с мотива, че неговата фамилия за него нищо не значи. След години се разведоха, остана си с фамилията на жена си. Както името е важно, така и фамилията, момичето явно се чувства отхвърлено и нежелано от баща си, а вторият баща и е дал любов и грижи, каквито не е видяла от истинския и тя иска да го зарадва.

Благодаря още един път на всички, наистина ми помогнахте, ще де обърна към адвокат след карантината и ще обсъдя с него останалоти. Относно мнението на Uncommon не е толкова лесно да се примириш, че собственият ти баща не те иска, повярвай ми. Лек ден желая на всички!

Няма ли да е по-просто да се откажеш официално от биологичния си баща?Пак трябва да се посъветваш с адвокат.Имаш и причина да го направиш.Тогава може да приемеш фамилията на майка си.

Здравей, напълно те разбирам. Нашите се разделиха, когато бях на 13 - 14 години. Баща ми се "разведе" и с мен. Живеем в един град, на 2 километра един от друг, и ми се е случвало да се разминем по улицата и той да се прави, че не ме вижда. Но...
Първо за осиновяването - вече са ти отговорили, че няма как да бъдеш осиновена, щом вече си пълнолетна, а и дори да не беше, няма как ти в ролята на детето, да инициираш подобно дело.
Второ за името - Може и да успееш да си смениш фамилията, но какъв е смисълът, след като най-вероятно като се омъжиш, ще приемеш фамилията на мъжа си. Споед мен фактическият ти баща те обича достатъчно, без значение от фамилията ти, и би се зарадвал повече на някакъв по-практичен подарък, ориентиран към него, а не към теб. Ако наистина едно дело струва от 400 лв нагоре, прати го на почивка с майка ти за няколко дена или му подари нещо скъпо, свързано с хобито му.
Та дори и да си смениш фамилията - сега или когато се омъжиш, за бащиното ти име мислила ли си? То май няма как да бъде сменено, и винаги ще го носиш. Това е просто име. Факт е, че си ти дъщеря на този лош човек. Във вените ти тече негова кръв и не можеш да промениш това. Достатъчно наказание е, че няма честта да участва в живота ти, както и че внуците му ще наричат "дядо" друг мъж.
 Остави всичко лошо в миналото, не дълбай и не се разстройвай сама. Обърни внимание на сегашния си щастлив живот и насочи мислите си към още по-хубавото бъдеще.


Това какво означава? Може ли да разясните малко?

Няма такъв механизъм, с който да се откажеш официално от баща си.

Само навремето родителите плашеха с "ще се откажа от теб в Държавен вестник".

Не е и в неин интерес, защото му е наследник.

Мхм, и аз мисля, че няма такъв законов механизъм. Единствено знам, че когато баща й почине, тя има право официално да приеме или да се откаже от "наследството" си. В кавички, защото може да наследи дългове. И то май имаше срок от 6 месеца след смъртта, в който може официално да се откаже. Не съм много сигурна колко точно е.

Няма лошо, че момичето иска да си смени фамилията. Нейно право е и не е забранено.
Но друго искам да кажа. Момиче, ти си щастливка, че въпреки липсата на биологичен баща имаш човек, който те е отгледал и това е много по-важно. Много от нас не са имали такъв шанс. Фамилията е бял кахър. Обичайте се и се подкрепяйте с родителите ти, това е от значение. Един ден ще имаш собствено семейство и тогава така или иначе ще можеш да си смениш името. С парите за съдебното дело и разноските може да измислиш някаква хубава изненада на баща ти, нещо което ще го трогне. Той така или иначе отдавна те е приел като своя родна дъщеря.

няма срок за отказ от наследство, има срок за приемане по опис. Условието обаче е да не си го приемал наследството и след това да решиш да се отказваш.

Презимето ли ще се сменя или фамилията? Защото ако е фамилията, някой ден като се омъжиш пак ще я смениш. Не изглежда много смислено цялото упражение само за да направиш подарък за РД... А това да се самопредложиш за осиновяване пак е неподходящо - осиновяването не е някаква формалност. Представи си, че вторият ти баща не е съвсем сигурен дали иска да те осинови. Ако му го предложиш ти какво може да направи, да откаже ли? Ще го поставиш в неудобно положение. Така че не се напрягай в тая посока.

Няма такова нещо, никой не може да се откаже "официално" от родителите си. Само неофициално може, а това няма нищо общо с фамилията.
И от децата си не можете да се откажете дори в Държавен вестник, да отбележа.

В момента има много клипчета/снимки от чужбина как някой си е осиновен и подава сертификата на осиновителя или пък е сменил фамилията с тази на човека, който го е отгледал. Следват лайкове и шервания онлайн, всичко се заснема. Имам чувството, че цялата тази идея на авторката е плод на тази мода в социалните мрежи. Ако държиш на някой и си му благодарен, няма нужда от такива жестове, просто му стискаш ръка и му благодариш. Надявам се да греша за мотивацията, обаче съм се нагледала на жестове за пред инстаграма... То не бяха сълзи след осиновяване, то не бяха публични подарявания на обувки на беден съученик...

На мен ми се струва, че не се прави разлика между бащино и фамилно име. При осиновяване се сменя бащиното име, все едно баща е осиновителят. Смяната на фамилията е повече за украса и едва ли кой зае колко ще се трогне някой. Като прочетеш второто и третото име трябва да разбереш как се казва бащата на някого. Ако се смени само фамилията какво ще се получи - биологичният баща с чужда фамилия...

Всъщност дс, наистина го видях в интернет идеята. Преди около 5-6 години майка ми и доведеният ми баща всъщност искаха да си сменя фамилията, но така и не се получи. Аз исках да го направя като изненада просто, за да изкажа обичта си към този човек, който ме е гледал наравно със собствената си дъщеря от предишен брак и сестра ми, която е от него и мама. Правила съм му всякакви подаръци, но не знам как да му покажа колко благодарна съм мъ всъщност. И все пак още един път благодаря на всички!

Благодарността не е нещо, което да направииш веднъж и край - показано е. Благодарността си личи в цялостното ти отношение към него и ако е толкова страхотен човек, колкото го описваш, сигурна съм, че е наясно с добрите ти чувства и няма нужда от някакви специални демонстрации. За рождения му ден просто му купи хубав подарък.

Както са ти написали, благодарността не се изразява със смяната на фамилията, а е в малките неща, които правим за любимите си хора. Ако живеете заедно, може да му сготвиш нещо, което харесва, да му направиш кафе, да го попиташ просто как е.....
Ако не живеете заедно, да му се обаждаш просто, за да се чуете, да се интересуваш как е, има ли нужда от нещо, да се срещнете навън за по кафе /след извънредното положение, разбира се/.
За празник може да купиш от персонализираните подаръци - чаша с надпис "най-добър баща", бутилка вино с етикет или подобно