Първо искам да помоля модераторите темата да остане тук, а не например в училищните подфоруми или в литературния клуб.Защото тя е нещо по-различно от училище и литература.
Преди години една потребителка беше създала прекрасната тема- "Най-хубавите стихове за мама"
"Крада" идеята и предлагам тук да споделим най-хубавите стихове за учителите и училището.
Като оставим настрана спора за образователни проблеми,качество и т.н./ които са си за съответните подфоруми/ ,личното ми мнение е,че в момента учителите ,а и децата-не по-малко са изправени пред огромно, да не кажа революционно предизвикателство. Поколения ученици наред не са преживявали нещо подобно
Затова предлагам събирането на красиви стихове да е и своеобразна подкрепа- за тези, които наистина подават ръка и знания на децата в тези особени дни, за първолачетата,които може би няма да могат да запеят "Върви народе възродени" в класната стая, за абитуриентите, които може би няма да броят "...12",а и дори всичко това да се случи искоро пак да се отворят вратите на училищата- за съпреживяване, настроение и празничност !
Започвам с едно стихотворение на Леда Милева:
Когато за пръв път страхливо
аз в класната стая надникнах,
тъй ласкаво ти ме погали,
че в същия миг те обикнах.
Когато с несръчните пръсти
се мъчех да пиша с мастило,
ти, сведена кротко над мене,
ми вдъхваше вяра и сила.
С тебе разбрах, че щом учиш,
урокът е винаги лесен,
че винаги трябва да бъда
с другарите искрен и честен.
Научи ме ти да обичам
от ранните детски години
горите, полята — и всичко,
което наричам „родина“.
Аз много неща ще забравя,
но теб ще забравя ли? — Няма.
В сърцето си твоето име
до името пазя на мама.
Преди години една потребителка беше създала прекрасната тема- "Най-хубавите стихове за мама"
"Крада" идеята и предлагам тук да споделим най-хубавите стихове за учителите и училището.
Като оставим настрана спора за образователни проблеми,качество и т.н./ които са си за съответните подфоруми/ ,личното ми мнение е,че в момента учителите ,а и децата-не по-малко са изправени пред огромно, да не кажа революционно предизвикателство. Поколения ученици наред не са преживявали нещо подобно
Затова предлагам събирането на красиви стихове да е и своеобразна подкрепа- за тези, които наистина подават ръка и знания на децата в тези особени дни, за първолачетата,които може би няма да могат да запеят "Върви народе възродени" в класната стая, за абитуриентите, които може би няма да броят "...12",а и дори всичко това да се случи искоро пак да се отворят вратите на училищата- за съпреживяване, настроение и празничност !
Започвам с едно стихотворение на Леда Милева:
Когато за пръв път страхливо
аз в класната стая надникнах,
тъй ласкаво ти ме погали,
че в същия миг те обикнах.
Когато с несръчните пръсти
се мъчех да пиша с мастило,
ти, сведена кротко над мене,
ми вдъхваше вяра и сила.
С тебе разбрах, че щом учиш,
урокът е винаги лесен,
че винаги трябва да бъда
с другарите искрен и честен.
Научи ме ти да обичам
от ранните детски години
горите, полята — и всичко,
което наричам „родина“.
Аз много неща ще забравя,
но теб ще забравя ли? — Няма.
В сърцето си твоето име
до името пазя на мама.
