Какво формира представата ни за отношения

  • 3 752
  • 85
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 3 251
Ами запознавай я с добре изглеждащи мъже и все ще се получи. Ето това е помощ.
А не - не го гледай, че е две педи по-нисък от теб, има пухче вместо коса, ама има стабилта работа, апартамент и вече му е време за дете, спестовник е.

# 61
  • Мнения: 12 888
...
Много пъти и аз съм си мислела, че ето, аз съм успяла в еди какви си условия, а друг не е успял и че трябва да пробва и той да успее. Но такъв вид разсъждение не е много печеливш, защото е малко като вирене на носа, че ето аз съм се справил. Правилното според мен е правене на разбор кое как и защо и отстояване на важните, приоритетни и принципни неща. А с даване на съвет, че ето аз съм велика на човек, който е затънал в калта е само вирване на носа нагоре, но не и помощ за другия човек.
Ама не, защо, ако някой желае доброто на друг, това е вирване на носа? Темата е "Как се формира представата ни за отношенията". Излиза, че ако някой има някакъв положителен опит, не трябва да го споделя, за да не го изкарат самодоволен? Просто един анализ на ситуации, нищо повече. Нали затова се поставят въпроси.
Какво ви става, хора...

# 62
  • Мнения: 17 410
Дефинирай “да желаеш доброто на друг, моля”, и се опитай да приложиш своите универсални правила на различни хора. Ще чакам резултатите.

# 63
  • Мнения: 582
Целият ми пост беше с цел да обясня как са се развили животите ни и защо. Отношенията ни с нея никога не са били мерене кой какво има. Но вие няма как да го знаете. Не знам какво друго може да отговори човек на въпроса "Защо не мога да имам свястна връзка". Какво би трябвало да кажа ? "Ами, не знам, нямам никаква представа" или да бъда честна? Че, ако иска семейство трябва да си промени възгледите. Къде е навирането на кой колко има? Смятам, че съм постъпила като приятел до колкото съм могла и тя ми го е казвала многократно - че съм единственият човек, с който споделя.

И да, каузата ми е загубена вече, затова и казах тук, че съм спряла да отговарям на въпросите ѝ, защото на този етап вече не е редно, виждам, че се е променила още повече. До някъде 20-годишни го правех. Сега сме зрели хора. Нито ѝ плащам сметките, нито храната, че да ѝ се меся в живота. Нито пък ще ѝ избирам мъж. Това, което споделих са неща от когато сме били 17-20-22 примерно, когато започнахме да мислим какво ще ни се случи в живота, че решенията, които взимаме имат значение. Тя се е замисляла много пъти дали ще успее да създаде семейство, притеснявала се е дали ще се разведе, дали ще бъде майка.  Някой би казал, че на тази възраст още ще сме били малки, но не е така, защото децата с един родител порастват по-бързо, сблъскат се от рано с куп проблеми.

# 64
  • Мнения: 17 410
Ти на такива въпроси каквито и отговори да даваш, ще звучат като присъди.
Разговор, полезен за нея би бил такъв, в който тя има възможност сама да си отговаря. Не всеки слушател го умее обаче, а и неприятното за “доброжелателите” иде оттам, че осъзнатостта на думи невинаги се проектира в действия. Ние няма и нужда да знаем повече, ти представи достатъчно. Не знам защо изобщо си се захванала да ѝ отваряш очите по точно този начин.

# 65
  • Мнения: 582
Не съжалявам, така съм го помислила, така съм ѝ отговаряла. Всичко е продиктувано от приятелски чувства и съчувствие, защото сме имали много други проблеми, които са били еднакви и за двете. Не съм психолог плюс това. И не съм лицемер. И не смятам, че трябва да се съди нещо, което е продиктувано от добри чувства.

# 66
  • Мнения: 681
...
Много пъти и аз съм си мислела, че ето, аз съм успяла в еди какви си условия, а друг не е успял и че трябва да пробва и той да успее. Но такъв вид разсъждение не е много печеливш, защото е малко като вирене на носа, че ето аз съм се справил. Правилното според мен е правене на разбор кое как и защо и отстояване на важните, приоритетни и принципни неща. А с даване на съвет, че ето аз съм велика на човек, който е затънал в калта е само вирване на носа нагоре, но не и помощ за другия човек.
Ама не, защо, ако някой желае доброто на друг, това е вирване на носа? Темата е "Как се формира представата ни за отношенията". Излиза, че ако някой има някакъв положителен опит, не трябва да го споделя, за да не го изкарат самодоволен? Просто един анализ на ситуации, нищо повече. Нали затова се поставят въпроси.
Какво ви става, хора...
Казвам, че мисленето, че щом аз мога и другите трябва да могат или защо не могат те, значи не искат, щом аз съм го направила е вирване на носа. Аз не видях тук анализ на ситуацията от usmvka, а по-скоро квалификации, определения и т.н. Анализ е: Аз така направих, защото мислех, че това и това. Накрая се оказа, че не съм права. Потърсих причините честно и разбрах, че тогава съм мислела еди какво си заради това, а то не е било така. Исках еди какво си и набелязах такива начини и пътища за постигането. Започнах да правя еди какво си. И т.н. Същото е и ако искаш да споделиш опит с близък - или го правиш ненатрапчиво без да му навираш твоите избори като меродавни, защото не си в неговите обувки и не знаеш той какво в действителност мисли или просто го подкрепяш и насочваш за добрите му постъпки, но без да се изживяваш като критерий. Няма как да предадеш твоя опит на друг, защото той е различен човек и доброто за теб може и да не е добро за друг или да не е постижимо.

Последна редакция: пн, 20 апр 2020, 21:16 от ornelam

# 67
  • Мнения: 3 251
Ех, тези семейства. После ама аз заслужавам повече и сама чакам децата са пораснат,за да се отърва от този, който е чудесен баща, но просто не мога да го гледам. Голям ламтеж за деца на млади години, а после ох само още малко да завърши средно,  после висше, после пък взеха, че се зажениха.

# 68
  • Мнения: X
Скрит текст:

...
Много пъти и аз съм си мислела, че ето, аз съм успяла в еди какви си условия, а друг не е успял и че трябва да пробва и той да успее. Но такъв вид разсъждение не е много печеливш, защото е малко като вирене на носа, че ето аз съм се справил. Правилното според мен е правене на разбор кое как и защо и отстояване на важните, приоритетни и принципни неща. А с даване на съвет, че ето аз съм велика на човек, който е затънал в калта е само вирване на носа нагоре, но не и помощ за другия човек.
Ама не, защо, ако някой желае доброто на друг, това е вирване на носа? Темата е "Как се формира представата ни за отношенията". Излиза, че ако някой има някакъв положителен опит, не трябва да го споделя, за да не го изкарат самодоволен? Просто един анализ на ситуации, нищо повече. Нали затова се поставят въпроси.
Какво ви става, хора...
Казвам, че мисленето, че щом аз мога и другите трябва да могат или защо не могат те, значи не искат, щом аз съм го направила е вирване на носа. Аз не видях тук анализ на ситуацията от usmvka, а по-скоро квалификации, определения и т.н. Анализ е: Аз така направих, защото мислех, че това и това. Накрая се оказа, че не съм права. Потърсих причините честно и разбрах, че тогава съм мислела еди какво си заради това, а то не е било така. Исках еди какво си и набелязах такива начини и пътища за постигането. Започнах да правя еди какво си. И т.н. Същото е и ако искаш да споделиш опит с близък - или го правиш ненатрапчиво без да му навираш твоите избори като меродавни, защото не си в неговите обувки и не знаеш той какво в действителност мисли или просто го подкрепяш и насочваш за добрите му постъпки, но без да се изживяваш като критерий. Няма как да предадеш твоя опит на друг, защото той е различен човек и доброто за теб може и не е добро за друг или не е постижимо.

Не те разбирам. Защо Усмивка да прави анализ къде е сбъркала, като тя си е ок с това, което има? Приятелката й не е ок и иска да има онова, което има Усмивка, но не прави анализи къде е сбъркала.
Никой човек не прави анализи къде бърка, ако смята, че се е справил достатъчно добре и че не е у него проблемът.

# 69
  • Мнения: 582
Абе аз не съм ѝ светила всеки ден да ѝ давам акъл как да си живее живота. Вие нормални ли сте? Питала ме е - съветвала съм я. Канила съм я у нас на празници, защото виждах, че е самотна. Никога няма да седна да ѝ чета морал. Уникални разбирачки сте, хвърлянето на боб ви се отдава. Ми много ясно, че ще дам съвет с неща, които смятам за правилни и като виждам, че е нещастна в действията си или с човек, който видимо я използва ще ѝ кажа. Това са приятелите, но явно вие не знаете, хайде и аз да хвърля малко боб и да кажа, че най-вероятно никога не сте постъпвали истински с някого и сте от хората, които си мълчат дори и да видят, че някой има проблем. Ще си мълчите и ще си казвате "Абе, тоя си има глава на раменете, какво ме интересува, да се оправя". Заключенията ми защо тя до днес все още не може да намери щастието в живота - отбелязвам щастието, не МЪЖ , защото една жена може да е щастлива и сама, е защото средата ѝ вече е друга. Както някой каза по-нагоре не само семейството е важно, но и средата. Тя намери хора, които тотално контрастират с това, което беше преди. Алкохол, разни други неща...Да, на 26 години вече няма какво да я съветвам въпреки, че още се оплаква чат-пат.

# 70
  • Мнения: 3 251
Дали иска точно това, което има усмивката? Усмивката питала ли е приятелката си дали харесва мъжа й?

# 71
  • Мнения: 857
Много благодаря за всички коментари!Замислихте ме. Това, което ме провокира да я пусна беше, че виждам как за мои приятелки на тази възраст е жизненоважно вече да имат деца и брак. Общото между тях е, че са имали хармонични семейства. В никакъв случаи, не съм наистина агресивна. Просто в началото на отношенията съм така, това е защитна реакция. Доверя ли се обаче, давам всичко. Но да винаги първо търся дали няма нещо подмолно зад добрите намерения на някой. Аз и не изисквам нищо, после се чувствам длъжна, свикнала съм да се оправям сама. Знам, че трябва да ангажираш другия обаче и се опитвам.

# 72
  • Мнения: 10 998
Това да искаш деца на тази възраст е биологичен часовник и няма общо с хармоничното семейство, в което си израстнал.
Имам доста приятелки, които по техни думи са израстнали в хармонични семейства пък нямат деца. Просто не са срещнали човек, с когото да имат деца, съобразно техните критерии за партньор. Имам познати, които родиха след инсеминации, без партньор, защото искат деца, а няма подходящ мъж. Или такива, които забременяха от свои приятели, само и само да имат дете, без да се събират да живеят заедно и без биологичния баща да го припознава. Въобще колкото хора на планетата, толкова и истории.
Ти другите не ги гледай как живеят, помисили ти какво искаш от живота.

# 73
  • Sofia
  • Мнения: 15 600
Имам доста приятелки, които по техни думи са израстнали в хармонични семейства пък нямат деца. Просто не са срещнали човек, с когото да имат деца, съобразно техните критерии за партньор. Имам познати, които родиха след инсеминации, без партньор, защото искат деца, а няма подходящ мъж. Или такива, които забременяха от свои приятели, само и само да имат дете, без да се събират да живеят заедно и без биологичния баща да го припознава. Въобще колкото хора на планетата, толкова и истории.

Има и жени, които не желаят да раждат. Със или без надежден партньор до себе си.

# 74
  • София
  • Мнения: 35 301
Следвайки вътрешната си потребност за развитие, знание,  успех, щастие, любов  - тогава нещата се случват.
Следвайки безропотно веригата, която са ти наденали - възможностите изветряват.
Само се лъжем, колко сме свободни. Не сме.

Въпреки всичко не разбирам, защо имаме очаквания друг човек да ни дава нещо, което сами сме неспособни да си дадем?

Общи условия

Активация на акаунт