Макар че моята госпожица си хапва с апетит, нито количеството е огромно и задоволително, нито имам заместено хранене, въпреки че яде по 3/4 пъти с нас. Дори да е след час, час и половина, си иска да си цокне, а за мен това значи, че не е заместено хранене. Ама аз и не бързам, след 3 месеца като се върна на работа ще се принуди да замести поне обяда. А иначе смятам да си я кърмя, както и баткото, до 2 години. Ако ме тревожи количеството кърма, си правя чай през няколко дни.
Иначе ако я пусна свободно из апартамента, не в заграждението й , веднага се изправя по стената/стол/шкаф и почва да се придвижва. Ако аз я държа за ръце да ходим обаче сякаш не я радва толкова. Иска да е самостоятелна. За мен е добре, че фазата гръб не е така тежка. Синът ми някога от седеммесечен искаше по цял ден да го държим за ръце и да обикаля...
Моята нито пляска, нито дава чао или целувка сега като чета, че трябва почвам да я уча, ама не вдява много засега. Знае пет и боц. Играчките си не познава. Май само като я питам къде са й чорапите, знае да си погледне босите крака и да ми се хили.
За ваксините само да допълня - не сме ходили и хич и не смятам да бързам. Ние сме много назад с приема. Но докато още не се уталожат нещата, не смятам да поемам излишен риск, тъй като тя си има и здравословен проблем. Не е драма, че ще забавим още ваксините.