Анадриел, интересно ми е ти като човек, според който е нормално родителят винаги да.помага на детето си, включително и като е порасло, какво мислиш за майка, която не е отишла да види дъщеря си след аборт в 17 г.с. ? Не видях да си коментирала този случай , описан подробно малко по-назад в темата.
- Публикувана: 30 апр. 2020, 01:36 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2022, 19:43 ч.
Какви са отношенията с майките ви?
Истината е, че хора, които не са го преживели, не могат да го възприемат, когато им се разкаже. Те търсят извинение и оправдание, защото от тяхна гледна точка е невъзможно родител да изрече такива неща.
Аз, като дете, все слушах: "Ех, ако не беше ти, какъв живот можех да имам... Но заради теб, за да не те оставя и да те от гледам, живея така. Трябва да си ми благодарна за жертвите ми. "
Добре ли звучи?
Аз, като дете, все слушах: "Ех, ако не беше ти, какъв живот можех да имам... Но заради теб, за да не те оставя и да те от гледам, живея така. Трябва да си ми благодарна за жертвите ми. "
Добре ли звучи?
Това е вярно и за съжаление важи и за най-близките ни хора впоследствие. Винаги има едно недоверие и съмнение, че не е било баш така както го разказваш, че нещо се изопачава или нещо си се объркал в спомените си. За цял живот срещнах само още един човек с кошмарно детство подобно на моето и с него се разбирахме буквално без думи.
И на него както и на мен му беше казвано - ама не може да е било чак толкова зле. И той си замълчал. Какво да кажа вика - не, не беше толкова зле, по-зле беше. Наистина няма как да се обясни на човек, който идва от нормално семейство и не е изпитвал издевателства на гърба си.
Та както казва Марена, да се радват тия, които не могат да разберат такива като нас.
Формално не трябва нищо да прави за теб, освен минимума по закон - хранене, обличане, водене на лекар, записване на градина и училище. Не да избира възможно най-доброто, а каквото дойде, без да си дава зор. На 18 ти посочва вратата и си самостоятелна биологична и социална единица. Нищо друго не е била длъжна да прави майка ти. Дали щеше да си доволна? Нямаше да ти казва нищо, защото е изпълнила минимума, за да съществуваш биологично. Или дори не ти хрумва и такъв вариант?
И аз съм родена 91ва. Същите лишения е имало. Майка ми е била на 20 тогава, учеща за медицинска сестра. Никога не съм приемала разказите й като вменяване на вина, може да има разлики в тона и употребените думи спрямо майката на авторката,разбира се, не знам как й говори със сигурност, но не смятам,че това да разкажеш на зрялото си дете историята ви, е лошо. Напротив, тази история на моята майка и лишенията, които е изтърпяла стоически са факти и са от причините,поради които смятам,че тази жена е герой и винаги ще си остане такава за мен. Абсолютен герой. Искам да знам за тези неща, та това е животът на човекът, който ме е отгледал, важно е и трябва да се знае и помни.
FlameV, твоята майка казва ли с мъченически глас - заради теб съм търпяла лишения, или, заради теб не съм яла шоколад? За тези нюанси става въпрос, не за споделянето на истории.
Супер, минимума значи, пораствам, заминавам, звъня веднъж в годината, пращам картичка и накрая я погребвам кат куче, в талашитен ковчег и толкоз. Минимума по закон. Какво ще кажеш за тоя вариант ? Каквато майката- такава и дъщерята. Две психопатки.
Както и обратното - жалостиви хора гледат родители или свекъри, които навремето са ги тормозели, защото "не мога да го оставя така". Имах жив пример - майка ми, тя гледа своите родители и свекър си
А като се стигне по погребение - все тая в талашит или махагон. Това е за пред хората
Както има хора, които не оценяват децата си, така има и неоценяващи родителите си. И то не задължително от лошо възпитание, просто ген и характер. Вярвам, че се раждаме такива.
FlameV, твоята майка казва ли с мъченически глас - заради теб съм търпяла лишения, или, заради теб не съм яла шоколад? За тези нюанси става въпрос, не за споделянето на истории.
Само че този сценарий се случва И при родители, които са давали всичко за децата си и една дума накриво не са им казали.
Както и обратното - жалостиви хора гледат родители или свекъри, които навремето са ги тормозели, защото "не мога да го оставя така".
А като се стигне по погребение - все тая в талашит или махагон. Това е за пред хората
Както има хора, които не оценяват децата си, така има и неоценяващи родителите си. И то не задължително от лошо възпитание, просто ген и характер. Вярвам, че се раждаме такива.
Както и обратното - жалостиви хора гледат родители или свекъри, които навремето са ги тормозели, защото "не мога да го оставя така".
А като се стигне по погребение - все тая в талашит или махагон. Това е за пред хората
Както има хора, които не оценяват децата си, така има и неоценяващи родителите си. И то не задължително от лошо възпитание, просто ген и характер. Вярвам, че се раждаме такива.
А за шоколада, ми това е такова яко вменяване на вина.....
Да не са я карали насила да им купува шоколад ? Егати. Децата нямат никаква вина. Минали 20 години, сетила се, че не яла шоколад !? WTF..
Ми...да си яла ма, кой те е спрял ?
Чак пък вина... Купи ѝ една кутия шоколади и я питай достатъчно ли са, за да се насити най-сетне и приключи темата.
A може и просто да донесе и да каже "Майко, и двете обичаме много, дай да се почерпим". Хапнете, припомнете си накратко времената, кажи и кой ти е бил любимият шоколад, който най-много с нетърпение си чакала, кажи две думи на благодарност, че оценяваш, че е държала недоимъка от тези години извън детските ти преживявания, доколкото е било възможно. А следващите пъти като носиш - без тежки разговори, само с приятния споделен момент на почерпката.
Има едно нещо, дето не му знам точния превод на български, нарича се closure, не е точно/само приключване, има елемент на удовлетворително и/или утешително усещане за завършеност. Вие можете или с малко добра воля взаимно да си го дадете, или да сте във вечния плен ти на вина, тя на недооцененност и горчилка за двете. А не е нужно да е така, ако не искаш.
Последно пояснение - това не е еднократно споделяне, в изблик на емоции. Това беше рефрен, повтарящ се дълго време, къде случайно, къде с повод. Шоколад и други глезотии ѝ подарявам постоянно, на което отговорът в 99% от случаите е “ Ама нямаше нужда, ама престани да носиш неща, ама защо тези пари не ги дадеш за детето и да купиш нещо на него” и т.н.
Скрит текст: Абе и аз си мислех, че е очевидно какво имам предвид, но нека го кажа пак - Идеята е, че за да може ние с брат ми да хапнем, тя ни е лъгала, че не обича шоколад. И след години решава да го споделя многократно и с горчив тон, че за да има за нас, тя се е лишавала от нещо, което всъщност обича. И че има много родители, които няма да го направят
Съгласна съм, че е така, просто аз лично чувствам вина, че съм яла проклетия шоколад.FlameV, твоята майка казва ли с мъченически глас - заради теб съм търпяла лишения, или, заради теб не съм яла шоколад? За тези нюанси става въпрос, не за споделянето на истории.
FlameV, твоята майка казва ли с мъченически глас - заради теб съм търпяла лишения, или, заради теб не съм яла шоколад? За тези нюанси става въпрос, не за споделянето на истории.
Казвала ми е, че е имало моменти, когато тя не е яла по цял ден, за да има за мен, дам. Усещала съм мъката й като говори за това and yet again, не съм чувствала вина, нито пък у нея намек за такава. Просто факти. Шити е било и тва е.