Какво знаят чужденците за България? (тема за смях и сълзи)

Преди няколко години бяхме в Токио и отидохме да гледаме сумо. За късмет, нашият човек Аояма се състезаваше точно този ден и когато излезе, ние естествено му се зарадвахме. Зад нас имаше възрастни японци (към 80г), които толкова се впечатлиха че сме дошли чак от България и как сме се сетили да им уважим и сумото. Естествено казаха Котоошу и йогурт и пляскаха с нас и ни тупаха по раменете като той беше отпред.

В Япония постоянно ни споменаваха точно тези няколко думички. Знаеха и София и розите. Хубавото беше че някак си като чуеха откъде сме и веднага започваха много да ни се радват и ни даваха подаръци, разни картички и оригамита и това говоря за случайни хора. Ние просто бяхме на екскурзия и не познавахме никой.

В двора на един храм в Киото пък разни ученици търсеха някой за интервю и ни питаха откъде сме. Пак имаше йогурт йогурт и взеха че интервюираха мъжа ми и даже го снимаха за училищния вестник.

Там общо взето се чувствахме най-добре като туристи от БГ и срещахме само усмивки и същинска гордост че знаят   разни неща за държавата ни.

П.С.
Там ядохме българско сирене, кисело мляко и видяхме доста кремове с рози и българското знаме. Почти навсякъде ги имаше.

В няколко истории е описано как вместо да се обясни на чужденците каква е действителността, българите иронично започват да потвърждават всякакви глупости. България е доста невзрачна на световната карта и никой не е длъжен да се запознава с историята и обичаите на всяка точка от света. Ами обяснете като нормални хора, след като има интерес. Много пъти и аз съм задавала глупави въпроси, защото съм чувала разни разкази или съм имала някакви предразсъдъци - като за Турция и Индия например. Чувала съм - питам дали е вярно. И в тези истории така - хората са чували, гледали предавания - питат. Не може ли да им се обясни цивилизовано, ами се започва с разни подигравки.

На Фламандски България и Унгария звучат много подобно и за това може би бъркат. Към мен и България са се държали много възпитано, може защото живея в Брюксел подобни странни въпроси не е имало до сега ... не ми се случвало. Има много българи , които работят и живеят тук.

Аз не смятам, че това е начина да опознаеш нечия култура. Не си длъжен да знаеш, но може да помолиш да ти разкажат без да правиш обидни предположения.
Миналата година се запознах с една малайзийка - моите познания по география са като на средностатистически американец. Питах я какъв е климата, питах какви религии се изповядват, какъв е живота, слушах отговорите с интерес. Не съм я карала да потвърждава или оборва неграмотните ми и повърхностни асоциации с името на държавата.

Преди 15 години когато дойдох да живея в Белгия , всички си мислеха , че България е като Русия, Украйна , но с времето все повече хора са пътували до България или имат приятели Българи и осъзнават , че България е повече Средиземноморска странна отколкото Източно европейска.

Хм, това е много интересно. А на какъв език общувахте?

Всеобщото преобладаващо мнение е, че японците в Япония са големи расисти и ксенофоби към чужденците.
Ако не си с азиатски черти на лицето и ако не говориш японски, могат да се преструват, че изобщо не те забелязват, все едно си невидим за тях; дали от притеснение, или от насадени предрасъдъци повечето японци избягват и се смущават да общуват с чужденци.
Но може би отношението към туристите е съвсем различно и предварително са се подготвили.
Иначе ако попиташ случайни японци от улицата се съмнявам, че ще могат да кажат нещо повече за България.

Мога да споделя от моя опит с американците, същите неща които имаше от предишни постове се потвърждават, особено що се отнася до географията поставят ли къде ли не по картата, дори в Африка и в Ю. Америка, най-близките предполагаха че столицата ни е Букурещ и говорим румънски. Европейците с които съм контактувал и са се сблъсквали с българи (най-вече от небългарски произход) са доста изненадани че има светли, бели и руси и при  нас, също се учудват на образованието (в интерес на истината там попадам на много маргинали от БГ-то та не ги съдя) /говоря най-вече за чехи, германци и датчани,където съм бил за по дълго време на работа а и аз не се притеснявам да се разхождам навсякъдеденем и нощем сам, да се завирам в разни квартални кръчми и да общувам с местните. Които са били на екскурзия у нас са запознати със задължителните кюфтета,кебапчета,шопска салата и ракия, знаят думите и им харесват тези неща.
От тези всичките най-добре настроени и въобще добре отнасящи се към непознати и чужденци са датчаните, на другата крайност са чехите особено хора м/у 20-40- год. Бих се казал че са по-големи националисти и хейтъри от немците. Също на Запад общото отношение е негативно, нас ни слагат в една група с румънци, молдовци и украинци, като най-долните европейци един вид, самите украинци например знаят доста малко за нас, дори това се отнася и за бесарабските българи. Аз се интересувам много от география, от чужди страни и народи, и знам доста неща, за места където не съм стъпвал въобще, случвало се е когато разказвам с подробности за градове в Близкия Изток, Африка и Азия, араби, индийци и африканци да не вярват че не съм бил там.

Аз пък съм виждала предавания за Индия, в които е показано как хората пътуват висящи от влака, натоварени отгоре и въобще захванати кой където може. Е как да попитам дали е вярно? Оказа се, че да, но само в определени щатове, само в определен период от годината и общо взето изключително рядко се вижда подобна гледка. Но в предаването беше представено така, сякаш просто това е начинът за пътуване. Човекът не ми се обиди за въпроса и не ми отговори с подигравки. По същия начин и някой е гледал  продаването на булки в България и пита дали е вярно. Няма нужда от сарказъм и ирония, може просто да се отговори.

BlueIce, говорихме си на английски. Повечето не говореха добре, но се стараеха. С някои разбира се и само ръкомахахме. Те всъщност не казват България, а Бур га ри а или нещо такова и ние много се стараехме да го казваме по техния начин, защото понякога не разбираха точно, но после веднага им светваше.
Перфектен английски срещнахме само в едно ресторантче в Нара, държано от много възрастни баба и дядо. Те също много ни се зарадваха и казаха че навремето били кореспонденти в Европа. Понеже бяхме само ние даже седнаха при нас да си говорим.

Ние по принцип гледаме да ходим по местата където са само местни като пътуваме за да видим реално как се живее на даденото място и все се вкарваме в разни приключения. Гледаме обаче да сме много подготвени за да не обидим някой или да не стане "твърде" приключенско, така че може и това да ги е предразположило повече.

Последно...България и Япония са в доста добри отношения и мисля че там отива главно хубава реклама за нас. Това че имат и продукти от БГ и сумисти и тн. сигурно също допринася, но тук просто предполагам.

Спиритлайт, според мен обикновено идиотските въпроси не се дължат на конкретна информация, примерно от предаване, а на общи предразсъдъци било за страната, или за големи части от света, даже неясно откъде дошли. Едва ли заради конкретно предаване някой си е помислил, че в България (или която и да било друга, но за нея говорим) няма коли, жените нямат паспорти, не карат коли, не пият (или пък много пият) и пр.
А да не знаят нищо за България, е повече от нормално. Но горните неща не са положението по дифолт във всяка държава, за която не знаеш нищо. Поне на мен ми изглежда по-логично да предполагам за държави, за които не знам нищо, че нещата са по-вероятно като по тези места, за които знам.

------

Според мен близкото до истината обяснение за "мафията" вероятно е това на Айша - за сериалите. Ние може да си мислим, че цял свят ни е разбрал какви "сме" и ни го казва в очите, но всъщност нито организираната престъпност, нито непочтените власти са български патент.


------

И как може да не обичате боза? За мен единственото и отрицателно качество е, че от нея се дебелее.

Преди десетина години, докато бях във Франция живях в жилище, предоставено от шефовете. Един ден идва той на гости, гледа, че телевизорът е пуснат и ме пита "Вие в България имате ли телевизори?". И това, след като беше ходил в България няколко пъти на лов. Отговорих му, че всичко, което го има във Франция, го има и в България и че даже интернетът е по-добър, отколкото техния.

В Шотландия се сещам само за един случай. Работех на рецепция в известна верига хотели, пристига някакъв  клиент от Бразилия май беше, настанявам го и му обяснявам кое къде е. Пита ме от къде съм като ми чу акцента и аз казвам "България". И той почна да ми говори нещо на испански. И аз съответно мълча и се чудя какво да кажа. В крайна сметка той се плесна по челото и каза, че объркал, че съм от Боливия и всъщност не знаел къде е България. Обясних му и той ми се извини, ама аз тогава бях доста малка и шашардисана и бавно реагирах .

Спокойно, обяснено му беше по късно, че булките са от малцинства и е тяхна културна особеност (нещо което със сигурност е било обяснено във видеото), западняците уважават културните особености. А потвърждението на майтап дойде от мъж, който е от същата нация като питащия.
За Слънчев бряг, младите западняци свързват курорта с парти, момичета, но момичетата обикновено не са българки, дори българките вече минават горе долу в една графа по трудност със скандинавките. Има много малко почиващи българи и са в съвсем друга зона, няма почти нищо общо с България мястото и  местата, които чужденците обитават в повечето случаи и не се менажират от българи. Рускини, полякини, британки са парти мацките, но това са хора дошли на ваканция, та не знам може ли да се категоризира за цяла нация.
 Имаше едно много интересно риалити, английско, проследяващо ваканцията на млади британки в Слънчев бряг, в същото време и родителите им там, наблюдават ги със скрити камери, без момичетата да знаят. Не можеха да си познаят децата, едната майка беше толкова афектирана, не можела да повярва как така нейното дете има one night stand. А като си на ваканция всичко е различно и по много.

А, сетих се за нещо. Ето такава реклама на българско кисело мляко видяхме пред магазин в Югоизточна Азия преди няколко години. Снимахме я. Умряхме от смях, разбира се, но от смях с кеф, не с учудване. Съвсем нормално е азиатец или друг живеещ на такова разстояние от нас да не прави разлика между българска носия, фес и прическата на Юлия Тимошенко. Все пак горе-долу приличат на нашите облекла и са от близка държава. Това не ме учудва, за мен е нормална проява на "не знае много за тази държава", просто го слагам тук, защото има някаква връзка с темата и защото е яко. Не е от типа "имате ли паспорти" или "само с носии ли ходите". Последното не е обидно, просто е странно.
Тези отляво, както се вижда, са българите. Знам, че и в Турция традиционно имат кисело мляко (за Украйна не знам), но рекламата беше за българско, или поне пишеше нещо, навяващо такава мисъл.

честно казано тези носии са ми непознати, бих си помислил че става дума за македонци или албанци

Е, ако си на мнение, че македонците по времето, когато са ходели с носии (не говоря за сегашното време), не са били българи - добре. Иначе да, нататък из онези краища червеният цвят е добре застъпен в носиите. За повече и аз не им разбирам. А конкретните носии на картинката най-вероятно са някаква компилация и те.