Кара ме да изпитвам вина

  • 4 400
  • 46
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
След като не казваш защо сте се разделили, ние как да преценим дали наистина си му разбила живота или не? Щом раздялата е факт, ти вече нямаш отговорности към него. Бившите трябва да са далеч един от друг, докато не им минат емоциите. Не му обръщай внимание, най-вероятно говори от наранено его.

Имам чувството обаче, че ти много добре знаеш как да приключиш с него, но не искаш да си затваряш вратата наобратно и затова не го правишм. Затова и го държиш още в живота си и му слушаш мънкането.  Така ли е? Ако да, трудно ще стане "хем тая, хем оная".

# 16
  • София
  • Мнения: 12 006
Как така хем ти бил годеник и хем ти си живеела у вашите, а не с него? Той в същия град ли живее?

Ми така. По традиция жената отива да живее в къщата на мъжа след сватбата🤵👰, не след годежа. Между годежа и сватбата мъжът разполага с време да купи жилище и да го обзаведе 😎.

Защо да отива да живее при него, на квартира, да плаща, вероятно, някаква част от наема, когато може да си живее у техните безгрижно?
Защото сме в 21 век например и отдавна хората сами си избират партньорите, поживяват с тях и ако преценят, че съжителството е ок и си пасват, някои се женя, други просто си живеят на семейни начала. Има и доста неизказани от авторката неща. Споменава се, че мъжът негодувал, за това че тя седи до полата на мама, вместо да живеят заедно. Цитирам "според него родителите ми ми влияят лошо и ми промиват мозъка и трябвало да се изнеса "приятелски" при него, за да ме научи как се живеело самостоятелно, което е някакъв пълен абсурд. " Е, щом смята че е пълен абсурд да пусне мамината пола и да заживее с него, само услуга му е направила, че го е зарязала, а сега си чеше егото, че той още въздиша по нея, провокирайки го със снимки, за които тя разказва.

# 17
  • Мнения: 3 138
Ама тя е разбрала, ча той не става и без да ходи да живее с него. За какво и е да се вре при такъв.
Защо не си променила настройките във фейсбук, или направо да го блокираш?

# 18
  • Мнения: 12 865
С нулев контакт се приключват нещата. Не му дължиш нищо, никакви обяснения. Всяка твоя реакция на неговото поведение удължава тормоза, който ще получаваш.  Блокираш, оправяш настройки, за да може само приятели/хора в листата ти да ти гледат съдържанието и да коментират. Ако го научиш, че 99 съобщения игнорираш, но на стотното ти писва и му отговаряш, пък макар и да те остави на мира, той научава, че са нужни сто съобщения, за да му обърнеш внимание и ще продължава.

Не позволявай да те вкарва в обяснителен режим защо не сте заедно, какво би могло да имате или да направите т.н. А за заплахите му да те излага - какво ти пука, дори и да им пише, всеки нормален човек ще разбере, че този човек е някакъв отхвърлен смешник. На теб ако изведнъж ти пише някакъв непознат, обиждайки твой познат, какво ще си помислиш - че не е с всичкия си и се излага. Давай по-храбро.
+1
Нямаш интерес да контактуваш с него, това те стресира и затова просто го разкарай от живота си. Не му е работа какво, защо и прочие, вие сте разделени! Не му вдигай, не му отговаряй, изтрий го от всякъде и толкоз. Нулев контакт - хареса ми как го е описала Орион.

# 19
  • София
  • Мнения: 12 006
Ама тя е разбрала, ча той не става и без да ходи да живее с него. За какво и е да се вре при такъв.
Защо не си променила настройките във фейсбук, или направо да го блокираш?
Хич не ми е ясно как казваш "да" на някой, с който не си живял. Доста несходства в характера могат да се видят само при съвместно съжителство. Авторката обаче хем иска да женена, хем да си е при мама. Няма да ме учуди, ако е искала да живее с мъжа в дома на родителите си. А щом той недоволства от тяхното влияние, значи има нещо.

# 20
  • Варна
  • Мнения: 36 748
Аз мисля, че Братан е прав. Тя иска нещо от него, явно иска той да й ходи подир задника, да се влачи, да се моли, да оказва внимание. Защо иначе ще му оставя не вратички ами порти?!

# 21
  • Мнения: 2 478
Подкрепям Афродита, Братан и Хайчето.
Много недоизказани неща, и абсолютна каша.
Нищо не разбрах от поста на "къдравелката", ако изобщо това е неин пик.
Като я чета е инфантилна, не казва на колко години е, но явно няма нужда; 20-30 е.
Оставям настрана заплахи и закани, които не се толерират, и реално при такава ситуация на обостреност, не се пише из форуми, а се пуска жалба и се действа по надлежен ред.

Какви годеници пък не живеят заедно? Смях. Smile
Сега ще мина на страната на "годеника" и ще коментирам.
Абсурдно е да живее с техните, след като вече има сериозен приятел, мъж, гадже, вече явно предложил и "годеник".

Как да се опознаят реално, ако не са заедно? Пробва се задължително да се поживява и съвместно, преди обвързване, каквото и да е то - "начала", брак, брак с предбрачен договор, само подпис със свидетели, църковен, булка, гости, каквото им душа иска. Sweat Smile

Какво означава ще плаща наем? Никой не е казал за какво става дума, може и нищо да не плаща.

Напълно е възможно да е читав, но родителите на женската да я настройват против него.
Напълно е възможно да си е "игривичка", ненаиграла се и да ми виси по цял ден на телефона, нотификации, форуми, соц. мрежи; и аз да съм, и аз ще поставя въпроса, ще поговоря. Чак да следя тикчета и пикчета, лайкчета - не, но разговори ще има.
Напълно е възможно да не му обръща нужното внимание, сексът да не е ок.
И последно, все повече двойки, гаджета, приятели, влюбени, се събират с купища несъвместимости от всякакъв характер, след което се стига до такива ситуации - "ох, ах, ама той, ама тя".
Няма нужда да продължавам повече сякаш. Peace

Последна редакция: сб, 18 юли 2020, 20:14 от FragranceFanatic

# 22
  • Мнения: 22 867
Скрит текст:
Здравейте,
от известно време не мога да се справя с един проблем - разделих се с годеника ми и след това той започна да ме обвинява как аз съм съсипала живота му(това го каза, защото е затворил вратичките за другите си опции, с които е могъл да бъде) , не мога да се справя  с това да имам семейство
(а когато бяхме заедно аз давах всичко от себе си и положението беше ок),
Скрит текст:
непрекъснато следи кой мъж е харесал моя публикация или какво съм харесала аз и съответно започва да ме обвинява, че това е детинско и к*рвенско и това за него е вид зарибявка и започва да ме заплашва, че ще пише на тези хора или по-точно на хората от мъжки пол и ще им разказва за мен, а аз нямам никакви отношения с тях, освен приятелски или колегиални.
Заплашва ме, че ще ми съсипе живота,защото според него аз се гавря с него, въпреки че достатъчно ми го съсипа с постъпките си малко преди да се изнеса. Обвинява ме, че не съм се изнесла на квартира, въпреки че работя и живея в родния си град със семейството ми и според него родителите ми ми влияят лошо и ми промиват мозъка и трябвало да се изнеса "приятелски" при него, за да ме научи как се живеело самостоятелно, което е някакъв пълен абсурд.
Скрит текст:
Той много искал да се променят нещата и да забравя всичко, което се е случило и много се стараел, но аз винаги се сещам за миналото и аз съм виновна.
Заплахите му ме плашат и не знам как да приключа всичко с него.

Не схванах кога/къде/откъде се е изнасяла авторката. Както и защо, след като се е изнесла, т.е. напуснала е годеника си, той не е блокиран и не е прекъснала всякакви контакти с него. А за заплахите е от ясно по-ясно - подава се жалба в полицията. Т.е. не разбрах какво очаква, пускайки темата, и как да помогнем на авторката. newsm78

# 23
  • Мнения: 7 952
Живели са заедно, после тя го е напуснала и се е върнала при мама, която ѝ промива мозъка, и затова бившият предлага пак да се пренесе при него, но само като приятели, за да ѝ налее ум в главата според неговите собствени думи.
Правилно ли разбрах?

# 24
  • Мнения: 70
Живеем в един град, като той попринцип не е от същия град, но живее на квартира и живеехме заедно, след това ми предложи и всичко беше наред докато родителите му не се намесиха, и даваха зор за сватба, която искаха да бъде 3 месеца следкато се сгодихме и аз се съгласих, той също. По време на организацията той не си мръдна пръста, защото майка му каза, че той бил много зает и нямал време да се занимава и аз все пак бях съгласна. Родителите му, обапе започнаха от разтояние да ръководят парада с изисквания как трябвало да се казват децата и кои трябва да са ни кумове задължително и аз започнах да се изнервям, защото човекът не взимаше абсолютно никакво отношение по въпросите и не ги спря да се бъркат в организацията на нашият празник. Майка му взе че започна да ми говори как можело и без сватба, въпреки че сме започнали да организираме нещата и това страшно много ме напрегна и се скарахме, защото му казах, че не е редно родителите му да определят всичко и накрая когато ден преди да си попълним документите за ритуалната зала му казах, че не може друг да определя как да се казват бъдещите ни деца и съответно той каза, че няма да има сватба и аз на следващия ден се изнесох от тях и това беше. Обидих се, че освен че не застана зад мен той просто реши да послуша техните.
Относно нашите - следкато се изнесох те все пак го поканиха вкъщи и той отново потвърди, че няма да има сватба, а всичко беше почти готово, гостите също бяха поканени. Родителите ми никога за нищо не са се месили и не са си давали мнението, ако не съм им го искала. Когато имам нужда от съвет сядам и говоря с тях като всеки човек.

# 25
  • Варна
  • Мнения: 36 748
Ясно. Ти не искаш да го зачеркнеш от живота си. Искаш той да се върне обаче да зачеркне родителите си. Затова не си го отрязала тотално, защото се хващаш за сламки, че той ще прогледне колко много те обича и ще отреже майка си и баща си в името на общото ви бъдеще.

Слез на земята. Няма да стане.

# 26
  • Мнения: X
На 10 ноември си пуснала същата тема със същите оплаквания, за 8 месеца нищо ново ли се случи, все сте си на същата фаза и все същите неща ги циклите...

Здравейте,
с моят приятел се познаваме от над 10 години,но имаме отношения от почти 2 години. В началото всичко беше прекрасно,сякаш бяхме създадени един за друг. Първата година ,обаче , той не искаше да стъпи у дома,за да се запознае с родителите ми,защото до момента не бил свикнал да има отношения с родители , а аз самата съм много свързана със семейството си и въобще обожавам семейния уют, но  не го пришпорвах ,защото  вярвах,че един ден ще реши да се запознае все пак с тях. Дойде и този ден,запознаха се и на пръв поглед изглеждаше,че се харесаха и аз бях спокойна,че с този човек бих могла да имам мечтаното задружно семейство,в което всички се уважават. След няколко месеца заживяхме заедно и уж всичко беше нормално,до момента в който той реши,че не е нормално аз да имам желание да видя родителите си веднъж в седмицата ( живеем на 10мин едни от  други ),а според него е приемливо в месеца веднъж,максимум 2 пъти. Той започна в един момент да говори против родителите ми и от този факт на мен ми дотежаваше,защото едва ли не трябваше да се крия ,за да ги виждам и,за да се чуя с майка си. В последствие започна да държи сметка на родителите ми как те не  се грижат за мен и не са ми осигурили нищо ( например апартамент,в който да живеем ние двамата),а в същото време ходят по почивки. След всички тези приказки на мен все повече и повече ми дотежаваше,но си казвах "хайде от мен да мине,той не е бил в настроение и е ядосан за нещо''. След известно време ми предложи брак и аз се съгласих,защото го обичах. След годежа идва ред и на сватбата ,за която аз мечтаех. Решихме,че ще бъде след 2 месеца и всичко организирах учудващо бързо и бях щастлива. Той попринцип не е от София,но аз нямах проблем с това,защото и неговите родители ме харесваха,аз тях също до момента,в който дойде моментът за организацията на сватбата и майка му се бъркаше за всяко нещо,като започнем от халките,които според нея няма нужда да са златни и булченската рокля няма нужда да е скъпа,ами ако може да е рокля,която би могла да се носи и след това. От всички тези думи аз бях много изнервена и дойде моментът,в който трябваше да се запишем в гражданското.....аз му казах,че искам неговата фамилия да бъде с тире (никога до този момент не съм го мислела),защото ме обидиха и аз реших,че тези хора не заслужават да нося тяхната фамилия изцяло,а и исках символично да запазя фамилията си от уважение към моята рода,в което не виждам нищо лошо. Родителите му имаха претенции и към нероденото първо дете да се казва по точно определен начин,а второто може да се кръсти како аз реша.Аз бях против тези традиции и натякване на мнение. След моето решение за фамилията той веднага реши,че сватба няма да има , щом отказвам тези условия. Аз съответно на следващия ден се изнесох и се прибрах вкъщи. Той искаше да се върна,но категорично отказва дори и да се върна да има сватба,въпреки че гостите бяха поканени вече и оставаше само рокля да си закупя.Все пак хората по цял свят живеят на семейни начала и как така аз ще искам да бъда булка. Много бях огорчена и разстроена. Сега продължава да се моли да се върна и че всичко ще бъде наред и вече ще ме подкрепя и ще застава зад гърбът ми и че никой няма да се меси и се опитва да ме обеждава как хората трябва да се събират и да са заедно ,защото така било по-лесно да се оправяме със сметки и за изплашане на жилище,което той иска да си купи(тоест аз да му помагам да изплаща кредита)  ,но сватба НЯМА да има.
Според вас струва ли си след всички тези пумии аз да се върна и да му вярвам,че въобще ме обича ?

# 27
  • Мнения: X
Па звънни на маминка и ѝ кажи да говори със синчето си, че не е прилично и мъжко да те следи онлайн и заплашва по телефона. След като много обича да се меси, да вземе да го напляска, да му се накара и да си го прибере от където е дошъл.

# 28
  • Варна
  • Мнения: 36 748
Божкеее, този помияр е бил и помияр си е останал, а ти още драпаш за вниманието му и си го искаш обратно?!? Какви хора има... От кал да е, мъж да е.

# 29
  • Мнения: 10 911
Авторке, ти си мазохист, честно! Как може толкова месеци след първата ти тема да продължаваш да се занимаваш с този.

Общи условия

Активация на акаунт