Паническо разстройство - 45

Sali,вземи си пушка! Или кучегон.Това е нещо като свирка с нискочестотен звук, който чуват само кучетата.И като те срещне-свириш и се молиш да не е глухо...
Мен много ме е страх от кучета също,от години не съм карала колело, защото има много бездомни навсякъде.Сега тук,където живея няма ни куче,ни котка по улиците.Даже им оперират гласните струни,за да не лаят.Големи почитатели на тишината са тукашните хора.
Джери,как ти се разхожда в тая жега?
Тури си един хамак на двора и под сянката.Тази седмица ще е много горещо и е желателно да сме на хладно.
Всички ли вдигате кръвно от ПА или само пулс?

Здравейте! аз както бях добре ...днес не знам дали от тези дни или друго ...но ми е адски зле...отпаднало ми е ,сърцебиене ,тревожност....вече ще се побъркам..взех мента глог и ме поотпусна и сега отново...

Сали, то и аз по билото на Стара планина не бих тръгнала с тези стада с кучета, без хора, овчари. Успокоявам се, че където ходя по билата, такива хора няма.
Тук, в района, съм спокойна, че сме познати.
Извинение за расизма, но най ме е страх от цигани в ниските части. Те на 2000 м. н.в. няма да се качат.

Шоколадче, то на някои свирепи кучета и кучегон не действа!
Аааа, аз тръгвам в 5.30 сутрин До 6.20 съм се добрала до язовира И до 9.30 разходка!
Не знам за моето кръвно и ПА, просто не го меря. Не съм имала високо и нямам навик, нито апарат.

Соларис, на предната тема обсъждахме тритикото. Негативни мнения. Цял ден ще си заспала, от този с удълженото освобождаване, не че не и от другия.
Колкото повлияване на тревожността не я усетих!
За напълняването мога да споря! Нормалния начин на живот - спорт, разходки, прилично хапване и от нито един АД не съм напълнявала.

Още не съм в предменопаузата, а мои съученички приключиха. От поликистозните яйчници цял живот МЦ е през 2-3 месеца. Сега на секундата. И за това днес съм си като извадена от центрофуга!

Майтапа настрана, но за кучегон съм си мислила. Знам какво е ,но му нямам доверие. Ох, 😀, разсмя ме Шоколад. Представи си наистина да срещна глухо куче. По отношение на кръвното, аз си имам проблеми и го вдигам без да имам паник атака. По време на такава никога не съм го мерила. Те при мен бяха много тежки и страшни и с тая дереализация, то незнам къде се намирам не ми е минало през ума да го меря. А като премине съм като пребито куче и пак не съм се сещала да меря. Иначе знам че пулса не  вдигам при паник атака. То се усеща, но за кръвното не мога да кажа. При различните хора, паник атаките протичат по различен начин. Но тук,понеже отдавна съм в групата, повечето се оплакваха от много учестен пулс. В това се изразяваха паник атаките им. При мен обаче беше изтръпване постепенно от лицето та до краката до невъзможност да се движа и дереализация. Писала съм тук. Моля се да не ми се случва пак. Толкова ми се е виждало страшно, мислела съм че ще умра.

Здравейте и от мен,
чета темата от скоро. И аз имам стара история с паник атаки и тревожност като започнах да ги получавам в тийн годините без да знам какво е това (тогава беше просто силния страх).
Преди 5 години, сега съм на 33, обаче, се откючиха доста мощни кризи и поне 6-7 месеца се въртях в кръга на постоянно главоболие, изтръпване почти навсякъде, хипохондрия и такива красоти. Докато разбера какво е отне малко време. След това поотмина този период, а кризите се разредиха. Свикнах с това нещо, приех го и толкоз. Чисто емоционално мисля, че успявам да се справям с него, обаче...ето къде е проблема, останаха си екстрасистоли през тези години. Понякога са по-често, понякога с дни не ги усещам. Нямам идея какво ги провокира. Преди два месеца стана доста тегаво, защото освен екстрасистолите ей така от нищото, в покой най-вече, получих няколко тахикардични пристъпа. Забелязах, че след екстрасистола понякога се случва и това увеличение на пулса. Друг път са само екстрасистоли по-леки или пък доста силни, чак подскачам. Неприятно е доста.
Вече започвам да се чудя дали не е някаква скрита депресия или не знам какво друго подобно.
Като цяло съм спокойна, в някои моменти по-лесно мога да се ядосам, но далеч не е онова раздразнение или пък ревливост от преди години.
Вие имате ли такива оплаквания с пулса и екстрасистоли?
Чудя се как да се справя с това.
Чисто физиологично знам, че имам остеохондроза на шийни прешлени и сколиоза от дете, а като пусках TSH преди два месеца беше 3.9, което е в граница все пак, но знам ли.
Също така до преди изолацията доста спортувах и малко се получи по-рязко излизане от този режим. Не знам дали и това има някакво значение за работата на сърцето. С една дума нещо се бъгнах, без да усещам явни драми с моите паник и тревожности и затова се опитвам да разбера какво става с мен.

Аз да ви питам, защото не съм наясно.. Как така паник атака само с учестен пулс? Абсолютно нищо друго ли не се случва? Питам, за да си обясня "моето" какво е. Аз тая сутрин пал "умирах" - сърцебиене, напрежение, горещина и МЦ най-сетне цъфна на 30 ден... Ще ме извинява мъжката аудитория, но все си мисля че ме почва пременопауза и всички тези драми са от това😬🥴

Не знам дали въпросът е към мен, но за тези пристъпи, за които споменах напоследък, да. Екстрасистола, последвана от увеличение на пулса. Повишава се усещането на страх със сигурност, но то в случая е в следствие на усещането от сърцебиенето. Така би реагирал според мен и всеки нормален човек, защото определено не е нещо обичайно.
Иначе класическата паник атака от преди години беше първо страх и след това учестен пулс, едни странни вълни, стомаха на топка, хипер вентилация и други. Или без страха, направо другите неща, и двата варианта съм имала.
Затова реших да питам как е при вас, защото разграничавам тези пристъпи напоследък от обикновена паник атака.
Може проблема да си тлее и да предизвиква смущения във вегетативната система, нямам идея.

При мен има много екстри. Учестен пулс, високо кръвно, световъртеж, замайване, разливаща се горещина в гърдите и стомаха, а понякога и в тила, както и стъпалата, силно прилошаване, изпотяване, понякога тремор, ама някак вътрешен го усещам.
До преди малко биваше, сега нещо ми заклокочи в гърдите. И ме побиват едни тръпки.
А гласа ми си стои дрезгав вече сигурно седмица. Нормално ли е това? Аз получавам кризи през ден някъде.

Как не качвате килограми ? Не смея да отида на лекар , да няма пак  килограми+. И , като прибавим емоционално хранене , стой та гледай.  Как да се справя ?

Пробвали ли сте с редовен спорт? Навремето това ми помогна с онези кризи. Заедно с холотропното и коремно дишане. Редувах ги за по 10-15 минути на ден и за около месец се чувствах коренно различно. Повечето хора ги е страх от първото дишане, включително и мен, но от зор тогава си го практикувах. Иначе спорта и движението е основното както сигурно знаете, снижава бушуващия адреналин заради чисто физическото натоварване и от там намаляват и кризите.

При всеки стресът действа различно. При някои емоционално хранене, а при други емоционално гладуване. Аз съм от вторите. Напоследък имам сериозни лични проблеми и от тъпата тревожност съм заприличала на избягала от концлагер, не знам дали имам 42 кг в момента и това ме плаши.

Ставаш в 5.30. Хващат се гирите и тренировки, ако денят няма да е много динамичен и по-интензивна правиш тренировката.
След половин час ендорфинът надделява над депресията, тревожноста...
Гледаш какво ядеш. Не буташ нищо без мисъл е устата! По-малко въглехидрати!
Почивните дни дълги разходки!
Малко алкохол! Или като пиеш, не ядеш
И много секс, бе хора

Само да драсна и да ви споделя, че чичо ми ( това да успокоя шоколад) който не се качваше посмъртно на самолет, тази седмица успя. Той години шофираше до Франция при дъщеря си, но последното пътуване приключи с тежък инцидент и болница за стринка в Италия, където бая страх бяха брали как ще си дойдат от спешното до бг. Все пак наближават 70-те, та не знам как но се е справил с полета.
Може и да си е подпийнал- хаха!
Вероятно си е казвал и че по-добре няколко часа страх, отколкото дни шофиране в страх и напрежение.
Лека на всички.
Тук в петък беше 38 градуса с адски горещ вятър, но странно аз бях ок.
Щото предният петък почти бях сдала багажа пак си беше много горещо, сега разхлади и ми е супер. Викам на децата вече тръгваме на походи. Те ме гледат ужасено.

Стрина Калина и аз спирам да ям, дано се успокоиш. Налагай си поне печена филия с масло. Аз в такива случаи само това ям или с пастет - нищо друго, но без храна не става. Дъвча, рева и ям. Иначе отпадам, лежа и не става. Също помага ( при мен ) да си взема храната в другата стая, навън или докато говоря с някой, така я изяждам без да се усетя.

Незнам дали ще ви успокои, но интензивните дни с много паники, тревожност, липса на сън и т.н. водят до адреналинови изчерпвания и от там умора на жлезите. Та имате около 2 дни мира, ама все едно товарния влак е минал отгоре ви. При мен ПА бяха с ускорен пулс и много болезнени мускулни спазми в областта на гърдите. Невралгични болки както си трябва. Леко изпотяване, замайване и кардиофобия. И кръвното се вдига до около 160/100. Пулса ми отива на 100, което за мен е много. Но най гадни са болките, щото са мощни и интензивни. Само един път съм имал пълно изтръпване на тялото.

Наспиването при мен , нямам идея как ще стане . Компенсирам с храна. Иначе ,сили нямам.