Аз лично съм на мнение, че след като си се изнесъл от семейния дом, той вече не е твой, както е в случая. Аз в къщата на майка ми не смея да отида без покана, чувствам го чуждо място. Имам ключове, ама и през ум не ми е минало да си ходя, когато си искам. Въпрос на възпитание е за мен.
- Публикувана: 12 авг. 2020, 15:08 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2020, 18:19 ч.
Семеен дом или дома на мама?
Джейн, за мен това, което споделяш е много странно. Аз от години живея на друго място, но там където съм живяла си го възприемам и наричам в къщи и до сега. Ходя си, когато искам и ми е хубаво. Сигурно е чудно защо там, където живея не го чувствам свой дом. Еми, имам си причини, които няма да коментирам.
Братя и сестри нямам, та да съм в позицията, която се коментира.
Братя и сестри нямам, та да съм в позицията, която се коментира.
Аз лично съм на мнение, че след като си се изнесъл от семейния дом, той вече не е твой, както е в случая. Аз в къщата на майка ми не смея да отида без покана, чувствам го чуждо място. Имам ключове, ама и през ум не ми е минало да си ходя, когато си искам. Въпрос на възпитание е за мен.
Не е само до възпитанието, а до чувството.
"Мое" става, когато съм го създала з ръцете и обичта си.
Знам как съм боядисвала, шила, купувала килими, посуда, техники.
Как всяка крушка е минала през ръцете ми, всяка кърпа, стол и маса.
Как няма да го чувствам мое, като е подредено така, както аз го харесвам, а не както друг, пък било и майка ми, харесва?
От друга страна- както аз може да съм си оставила разни неща, които не са за пред ничий друг поглед, така и в жилището, което не е вече мой дом, може да са направили.
Защо да се напъхам в интимния им свят без предизвестие?
Здравейте 
Живеем в неговия дом, в който е израстнал. По принцип живеем сами, но родителите му си имат стая тук и цялото му семейство се чувстват като у дома си като дойдат ( рови се по шкафове, гардероби, където по принцип не би трябвало да има техни неща, но всъщност все още има - никой друг не живее тук от години), което в някаква степен е нормално, все пак са израстнали тук. Но сега ние живеем тук и ми се иска да се уважава този факт, да не се смята за общ този дом. А се правят забележки къде се простира, защо са тук тези работи, а не там. А през лятото се остава по цели месеци 6-7 човека се местят тук и в главата са си удома, а аз съм на гости и трябва да се съобразявам с това.
Живеем в неговия дом, в който е израстнал. По принцип живеем сами, но родителите му си имат стая тук и цялото му семейство се чувстват като у дома си като дойдат ( рови се по шкафове, гардероби, където по принцип не би трябвало да има техни неща, но всъщност все още има - никой друг не живее тук от години), което в някаква степен е нормално, все пак са израстнали тук. Но сега ние живеем тук и ми се иска да се уважава този факт, да не се смята за общ този дом. А се правят забележки къде се простира, защо са тук тези работи, а не там. А през лятото се остава по цели месеци 6-7 човека се местят тук и в главата са си удома, а аз съм на гости и трябва да се съобразявам с това.
1: Сменяте патрона и уведомявате всички, че вече дома не е лятна семейна резиденция, а ваш семеен дом.
2: Изнасяте се от там
3: Сменяш мъжа с една идея по имотен.
Джейн, за мен това, което споделяш е много странно. Аз от години живея на друго място, но там където съм живяла си го възприемам и наричам в къщи и до сега. Ходя си, когато искам и ми е хубаво. Сигурно е чудно защо там, където живея не го чувствам свой дом. Еми, имам си причини, които няма да коментирам.
Братя и сестри нямам, та да съм в позицията, която се коментира.
Братя и сестри нямам, та да съм в позицията, която се коментира.
Джейн, за мен това, което споделяш е много странно. Аз от години живея на друго място, но там където съм живяла си го възприемам и наричам в къщи и до сега. Ходя си, когато искам и ми е хубаво. Сигурно е чудно защо там, където живея не го чувствам свой дом. Еми, имам си причини, които няма да коментирам.
Братя и сестри нямам, та да съм в позицията, която се коментира.
Братя и сестри нямам, та да съм в позицията, която се коментира.
Когато имаш братя и сестри , положението коренно се променя!Особено,когато неживеещият там и имащ си собствено жилище и семейство,реши че му е по удобно да спинка в чуждата вече къща! Въпрос на възпитание бих казала!
Когато имаш братя и сестри , положението коренно се променя!Особено,когато неживеещият там и имащ си собствено жилище и семейство,реши че му е по удобно да спинка в чуждата вече къща! Въпрос на възпитание бих казала!
Никой не решава сам за себе си, в този случай.
Решили са го всички, защото явно, им е било удобно и приятно.
Малкият е бил волна птица и не само не му е пречело присъствието на родители и братя, а се е чувствал добре.
Той и сега така се чувства, затова си е затраял пред момичето.
Надявал се е тя да приеме нещата, като се впише в семейството, което е утопия, разбира се.
ПП. Правилата във форума не позволяват да пишеш последователни постове.
Права сте! Обаче,защо трябва да поставяш човека до теб пред свършен факт! Можело е преди да я покани да живеят заедно да обясни как седят нещата,а не девойката да се чуди защо има върволица от роднини!
Нещо ми бяга логиката-Как хем никой от роднините не е идвал в жилището и изведнъж щом тя се е появила не могат да си затворят вратата на дома от наплива на родата!
Нещо ми бяга логиката-Как хем никой от роднините не е идвал в жилището и изведнъж щом тя се е появила не могат да си затворят вратата на дома от наплива на родата!
Може да искат да я тестват колко са ѝ нервите.
Може да не им е симпатична.
Може да им е много симпатична и да искат да я виждат често.
Може да е знаела много добре, че ходят роднините там, ама до сега да си е траяла, докато не станат "сериозни" с мъжа. Сега изведнъж се почват драмите, щото бебета, наследници, страшна работа.
Може да не им е симпатична.
Може да им е много симпатична и да искат да я виждат често.
Може да е знаела много добре, че ходят роднините там, ама до сега да си е траяла, докато не станат "сериозни" с мъжа. Сега изведнъж се почват драмите, щото бебета, наследници, страшна работа.
Здравейте
Живеем в неговия дом, в който е израстнал. По принцип живеем сами, но родителите му си имат стая тук и цялото му семейство се чувстват като у дома си като дойдат ( рови се по шкафове, гардероби, където по принцип не би трябвало да има техни неща, но всъщност все още има - никой друг не живее тук от години), което в някаква степен е нормално, все пак са израстнали тук. Но сега ние живеем тук и ми се иска да се уважава този факт, да не се смята за общ този дом. А се правят забележки къде се простира, защо са тук тези работи, а не там. А през лятото се остава по цели месеци 6-7 човека се местят тук и в главата са си удома, а аз съм на гости и трябва да се съобразявам с това.
Живеем в неговия дом, в който е израстнал. По принцип живеем сами, но родителите му си имат стая тук и цялото му семейство се чувстват като у дома си като дойдат ( рови се по шкафове, гардероби, където по принцип не би трябвало да има техни неща, но всъщност все още има - никой друг не живее тук от години), което в някаква степен е нормално, все пак са израстнали тук. Но сега ние живеем тук и ми се иска да се уважава този факт, да не се смята за общ този дом. А се правят забележки къде се простира, защо са тук тези работи, а не там. А през лятото се остава по цели месеци 6-7 човека се местят тук и в главата са си удома, а аз съм на гости и трябва да се съобразявам с това.
Аз така го разбирам, че другите роднини не са живели в това жилище като основно, понеже всички, и родителите, си имат. Но при малкото братче-ергенче са идвали редовно и е ставало голям роднински купон. Това с живеенето по половин година - предполагам, че родителите му са оставали при него, понеже брат му си има жилище в същия град и няма причина да спи в бившия семеен дом.
Аз не мисля, че малкото братче може да откаже на родителите си да дойдат за половин или за цяла година, понеже те са си запазили стая за тях в това жилище и вероятно така е било по подразбиране, когато са прехвърляли жилището на сина.
Проблемът е ровенето във всички гардероби във всички стаи, влизането навсякъде най-безцеремонно, ето такива неща.
Затова именно синът трябва да поговори с тях, защото това са негови отношения като дарен от родителите. Тя не е страна по имотните им отношения, какво са се разбирали и какво не. А момичето вече е говорило с него, и предполагам, че ще се оправят най-сетне.