Здравейте:)
Имам казус, нещо което ме терзае, но допускам, че може би покрай хормоните попреувеличавам и затова реших да питам. Надявам се да видя мнения на много и различни хора и примерно да ми стане по-трезво и спокойно.
Моят съпруг е кум на сватба, наесен.
Като начало аз няма да съм кума, но това е разбираемо, булката е избрала най-близката си приятелка
Но аз не съм никога канена на тази сватба, няма ме в поканата
Реално аз съм плюс едно на моя съпруг.
И съм разположена на някаква странична маса, нямам идея с кого, но не познавам почти никого там.
До сега на сватбите, на които съм била половинките на кумовете, които не са двойка, седятдо тях, на същата маса.
И казуса - силно се колебая дали да ходя изобщо, да отида ли за малко и да си ходя? Как ли ще е най-удачно?
От една страна мъжа ми казва, че иска да отида, защото съм му съпруга и така трябва и иска да съм там.
От друга - аз реално не съм канена, не съм гаджето, някакво временно, женени сме от 2 години.
И ще съм може би с някакви непознати някъде по масите, където през повечето време ще скучая.
А то ще е дълго, защото мъжа ми е кум и трябва да остане до края.
Ще идват традиционно да го вземат от вкъщи с музика и всичко, но мен няма да ме вземат, та ще трябва и сама да отида и да се придвижвам през общината, църквата и т.н. И понеже си има стриктен сценарий от мин година още знам, че ще трябва да съм сама през цялото време. Всички които познавам са по двойки.
Ииии по сценария имат танц кум и кума, ядене на торта, разни игри, хора и т.н
Никога разбира се не сме имали конфликт с тези хора или нещо пдообно, рядко сме се виждали като цяло, но до сега съм си мислела, че се харесваме взаимно и всичко е ок. Сега ...малко се колебая сякаш.
Леееко ми е криво. Казвам си, че това е техния ден и както го виждат така, амаа... не всичко ми се струва ок.
Казжете си:)
Имам казус, нещо което ме терзае, но допускам, че може би покрай хормоните попреувеличавам и затова реших да питам. Надявам се да видя мнения на много и различни хора и примерно да ми стане по-трезво и спокойно.
Моят съпруг е кум на сватба, наесен.
Като начало аз няма да съм кума, но това е разбираемо, булката е избрала най-близката си приятелка
Но аз не съм никога канена на тази сватба, няма ме в поканата
Реално аз съм плюс едно на моя съпруг.
И съм разположена на някаква странична маса, нямам идея с кого, но не познавам почти никого там.
До сега на сватбите, на които съм била половинките на кумовете, които не са двойка, седятдо тях, на същата маса.
И казуса - силно се колебая дали да ходя изобщо, да отида ли за малко и да си ходя? Как ли ще е най-удачно?
От една страна мъжа ми казва, че иска да отида, защото съм му съпруга и така трябва и иска да съм там.
От друга - аз реално не съм канена, не съм гаджето, някакво временно, женени сме от 2 години.
И ще съм може би с някакви непознати някъде по масите, където през повечето време ще скучая.
А то ще е дълго, защото мъжа ми е кум и трябва да остане до края.
Ще идват традиционно да го вземат от вкъщи с музика и всичко, но мен няма да ме вземат, та ще трябва и сама да отида и да се придвижвам през общината, църквата и т.н. И понеже си има стриктен сценарий от мин година още знам, че ще трябва да съм сама през цялото време. Всички които познавам са по двойки.
Ииии по сценария имат танц кум и кума, ядене на торта, разни игри, хора и т.н
Никога разбира се не сме имали конфликт с тези хора или нещо пдообно, рядко сме се виждали като цяло, но до сега съм си мислела, че се харесваме взаимно и всичко е ок. Сега ...малко се колебая сякаш.
Леееко ми е криво. Казвам си, че това е техния ден и както го виждат така, амаа... не всичко ми се струва ок.
Казжете си:)
Направо са смешни тези хора.