още един стар ерген

Скачай в дълбокото....пък каквото стане.

Много е интересно какво ще ти отговорят дамите тук.Такава мелодрама и жена не е писала.

На първо време имаш нужда от срещи с психоаналитик и чак след това да си търсиш жена. Звучиш като човек изпаднал в дълбока депресия. Потърси помощ.

Намери си някоя "лоша жена" и дерзай...

Стар в средата на 30-те!
Благодаря от името на всички над 40!

Наистина ти трябва психоаналитик. Трябва да поработиш върху самочувствието си. Колко пък да си грозен и глупав? Виждала съм потресаващо глупави мъже с неприятна външност, но с високо самочувствие, които имат успех сред жените. А и в средата на 30 не си и стар. Давай смело и не се колебай!

Не става ясно дали любовта ти е споделена и дали имаш шанс с тази жена.

Трудно ми е да повярвам, че някой, било то и депресиран, се самоопределя като нещастен маймун.

Пързалка.

Никак не звучиш добре..Всъщност точно като човек от която всяка би избягала,освен ако не е по-отчаяна от теб.
Ти съжаление ли искаш?
Като виждаш негативното и пречките в живота си..Господ ли чакаш да ги промени?
Ако не се вземеш в ръце и едно по едно да променяш,няма кой да ти помогне..
А това е върха..
Готов съм да се отдам на жената, която би решила да бъде с мен, до краят на живота си. Да бъде моята Богиня.

Само да е жена и да е съгласна..
Но човек избира човек,защото го е привлякал с дадени качества и отношение.И често не случват.

Докато обвиняваш съдбата и не разбереш,че ти си живота си,нищо няма да се промени!

На 30 и вече стар ерген??

И що за ниско самочувствие, да не си Квазимодо?

Ааааааааааа, пак номера прай автора. Допълвал е текст. Така не се прай, мойто момче. Никоя жена няма те вземе такъв.

- Промени си отношението към живота, начина си на живот.
- Нямаш социални контакти - ами създай си, не е чак толкова трудоемко.
- Лоша външност - най-лесно се оправя. Подстриган, чист, прилично облечен. Ако трябва да поспортуваш, да постегнеш телесата, правиш го. Приятно и полезно е, създава и социални контакти.
- Нещо много важно - не се окайвай и самосъжалявай! Животът се живее всякак, и със спътник, и без спътник. Има толкова много неща за които да се хванеш.
- Фактът, че копнееш за семейство, не те прави ненормален, съвсем нормално желание е. По-трудното е да го осъществиш.
- С готовността за отдаване леко набий спирачки - човек се отдава не на кой да е, а на неговия човек, така че първо твоя човек ще трябва да откриеш.
- Не знам колко посредствено е това, което можеш да предложиш на евентуална жена, но си в състояние да го увеличиш. Млад мъж, в състояние си да работиш, пари да изкарваш, стига да искаш. Не си търси оправдания в съдбата. Съдбата е каквато си я устроиш.
- Не разбрах защо те е срам да погледнеш родителите ти! Родили са те хората, отгледали са те, какво лошо са направили?
- Защо мислиш, че като създадеш живот, ще го обречеш на страдание? Ти може да си страдал, детето не е задължително да повтори твоя път.
- Тая добра жена докато не я уведомиш за твоите чувства, няма как да разбере, освен, ако не е врачка. Тия:  "колкото повече я жадувам, толкова повече ме е страх и си мисля, че не бива да я приближавам. Толкова я обичам, че не искам да я приближавам, за да не я нараня. А времето изтича." не знам как може да ти се въртят в главата. С романи любовни ли си прекалил, с филми ли.....я слез на земята и се освести. Намираш начин да доближиш жената, да разбереш тя какво отношение има/би имала към теб, пък и хич никакво да няма, не е болка за умирачка. Жени други има. Щото докато мислиш това в кавичките, времето наистина тече. Не се мисли толкова, особено чувства щом имаш, просто действаш, пък......каквото сабя покаже.
- Като чуя от мъж: "не знам какво да правя" ми иде да му покажа, за да му се наместят чакрите в главата, ама ще ме обвинят в насилие. Ей, човек, мъж си, силният пол! Вместо да се вайкаш като баба, нещо прави за тоя твой живот.
- Какво дърво ще огъваш и от какъв зор? 30-годишен стар маймун! Маймун може да си, щом ти харесва така да се определяш, ама не и стар.
 - Погледни какво правят мъжете на твоята възраст. Ама не тия, дето дремят по къщите, кръчмите и си оплакват съдбата. Виж тия, дето се трепят да работят, пари правят, жилища осигуряват, семейства гледат и на старите си родители помагат. С нищо не си по-различен от тях, освен дето вместо да запретнеш ръкави, се вайкаш, хленчиш, подценяваш се и като че ли чакаш някой друг да ти оправи нещата и да те направи щастлив. Просто си набий в главата, че трябва да се бориш, за всичко в тоя живот. Рядко на някого се поднася всичко на тепсия, но пък не е сладко. По-удовлетворяващо е сам да постигаш своите си успехи. Малки, големи, каквито и да са.
- Казвай си "И аз мога, да не съм по-лош от тях" и се захващай за нещо. Каквото и да е, нещо градивно, което да даде смисъл на живота ти. Не е лесно, да, на никой не му е лесно, но кой е казал, че животът е лесен? И това със старите ергени и моми го изхвърли от съзнанието си, в 21 век живееш.
- И да знаеш жените не се влюбват и не обичат от съжаление, а заради други неща. Като например да имат насреща един силен независим мъж, който знае какво иска и как да го постигне и в който да виждат закрила. Който умее да печели, но и да губи. Не да търси вина в съдбата си. Промени нагласата си, че си беден мъж, нещастник, та дори и маймун. Просто си човек като останалите, но си се оставил по течението и не си намерил точния/правилния/удовлетворяващия начин да живееш живота си. С две думи забрави това, дето си го изписал горе и действай! Иначе ще мрънкаш докато си жив.

Една жена се чувства богиня, приятелю, когато е избрана измежду стотици, не когато запълва вакантното място, само защото не е имало коя друга да се нагърби с тази задача.