СЕПТЕМВРИЙЧЕТА 2019г. - тема 3

Здравейте. При нас май няма нови черти на характера, но хапане си имаше откакто има зъби и наистина вече ме влудява. Хапе основно мен, един два пъти ухапа и кака си. Май е някакъв израз на любов. Обяснявам му постоянно как боли и не трябва, ухапвала съм го и аз 1-2 пъти,да види, но не се отучва и това е. Дано не хапе така в яслата,че никак няма да е приятно за децата. Събираме го често с дечица, на неговата възрадт и малко по-големи и за момента не се е случвало,затова се надявам и да си остане някакво лично действие само към мен, пък дано спре в един момент.
Море сме планирали и ще ходим. Е, няма да е точно почивка, но ще се забавляваме Водихме го и миналата година. Другите също сме ги водили всяка година, още от бебета. По мои наблюдения, най-трудно е като е пролазило бебето, но е под годинка и нещо. Сега на тази възраст вече са стабилни, разбират много повече, преди годинката само ги гонихме по плажа, а на тази възраст вече си седят и играят в пясъка, в басейнчето, стига да има играчки за пясък е много по-спокойно. Павел вече не лапа неща, не яде и пясък. Май поотминава този период.
Tooclose, явно малката е в "мама периодът" отминава и това за няколко месеца, но е доста натоварващо.
Как сте с гърнето и памперсите? Павел още си е с памперс, дори дневния не съм махнала. Ходи на гърне, по голяма, по малка нужда, като сме на разходка също го изпишквам, но също си ги върши нещата и в памперса и после ми казва "аку". Опитах с гащи, но напишка 3 чифта за има-няма 30 минути и реших да не си го причинявам. Явно дори да го слагам редовно през определен период, пак си пишка когато реши. Явно още не успява да стиска и ми казва в момента на правене на нещото. Ще изчакам още малко да започне да успява да стиска и да ми казва предварително. Брат му на рази възраст вече беше с напълно махнат памперс и през нощта дори, но децата са различни. Дано успеем до яслата да го махнем.

Гърне вече не ползваме, само седалка за тоалетната. От време на време си казва аку или пиш и се случва да уцели и да свърши това, за което е предупредил. Все още не сме правили опити за махане на памперса, решихме че ще бъде след почивката.

Ние вече сме без памперс от 3 месеца, махнахме и нощния. На море вече беше, но и мин година ходихме. Но забравихме бибата и реших да я махна —груба грешка. Не може да заспи сама. Вече 19 дни е без биба, ами не става. Ще се гръмна. Преди заспиваше като войник в 13:10 и 21:30, сега не става. То е пипане по гръбчето, приказки, песни, не и не. Започна да си пипа лицето непрекъснато като заспива, днес смучеше одеалото, сега  едно мече го хапе. Дайте някакви идеи как да я накарам да заспива сама

Ох, как го чакам морето!
Най-вечв, защото ще сме при нашите и ще мога да си почина. Баба ми пак е при нас за помощ, но Сияна е станала непоносима. Проявява страшен характер, направо се налага, вече заиграха и шамарите. Опитвам се да обяснявам спокойно, но просто не иска да чуе!
Още не говори, но за пакости е страшно креативна. Отключва и заключва вратите, а те са с тези старите ключове, бута столовете до мивката в кухнята и пуска водата да пляска в мивката, а редовният ѝ номер е да се направи, че отива при баба и да влезе в банята, затваря се в тъмното и си пуска душа!
Направо съм съсипана вече, ходя и на работа понякога и уж се разсейвам, но определено ми идва в повече.
От Септември и ние сме на ясла, записахме я на частна, дано успеят да я узаптят🙂
Два пъти се пробвам да махна памперса, но засега не се получава, а сега е и болна, та ще изчакам още.
Уф, оплаках се, много  се извинявам!

Арияна, моят племенник се едно такова мече още си ходи навсякъде, а е на 3 и половина, ръката на горкото мече се е издължила двойно от смукане.
И ние сме още с биба, не знам кога ще събера смелост да я махна😊

Аз точно затова харесвам пък бибите, защото успокояват. Децата имат много силно развит сукателен рефлекс и това отминава в различен момент при всяко дете. Както и нещата с памперса. Второто ми дете смучеше биба до 2, беше супер спокоен с нея, а нашата педиатърка беше казала - по-добре биба, отколкото пръсти. Като станат по-осъзнати, бибата се маха, а пръстите няма как да ги махнем. Имам нагледен пример за случай с махната рано биба и смукане на пръсти, което вече води до изкривяване на зъби, защото е до доста късна възраст. За съжаление при мен само едно от 3 деца смучеше биба, другите така и неуспях да ги накарам. Малкия още се буди нощем и търси да суче. На батко му само давах бибата и продължавахме да спим. Има ли и други като нас - още да търсят да сучат?

Определено успокоява. Но сега не знам как да я науча да се успокоява с други неща, за да заспи. Моята отдавна не търси да суче, но и тя сама се отби на 1г2м. От тогава не е проявила никакво желание.

За бабата акъл не мога да дам, Яни така и не разбра за какво се ползва. А за сученето книга мога да напиша, отби се сама преди около два месеца, просто не и дадох една нощ ш приключи без драми. Но вчера ме загледа в сутиена и го захапа 😄😄 сети се изведнъж,че там беше манджата. Ние сме пак сополиви и в къщи, та издивя тотално. Само чакам да стане една идея по хладно и тръгваме на разходка по улиците.

Ох, и големия ми син сам се отби, но на годинка и 1 месец. Беше толнова лесно ... а сега, малкия само търси "тити". 3 свдмици не му давах през нощта да суче, обаче не забрави, бяха драми, вместо да заспи пак, се будеше и започваше да реве и обикаля стаята, понякога ми отнемаше часове да го приспя. Давах му само вечер и сутрин. После се разболя едно от другите двца и му върнах пак бощното кърмене. Дали понеже бях изтощена или защото реших, че е по-добре за него, не знам, но така приключи опитът ми да юу спра нощното цокане. Сега чакам просто да спре да се буди нощем, явно не е защото е му давам, вече има някои единични нощи, в които не се буди. Но са единични случаи това. Определено е по-добре от преди няколко месеца, когато се будеше по 4-5 пъти да суче. Сега се буди по 1 или 2. Още не са пробили последбите 4 зъба и усещам, че и това може да го мъчи. Замислих се как другият юи син се будеше нощем до малко преди да стане на 2, обаче на него му давах бибата и всичко беше точно. После спря да се буди, махнахме бибата и ги отделихме с кака му заедбо в отдвлна стая.

Днес говорих с няколко майки с по-големи деца относно поведението на Сияна. Както и подозирах пробва ни до кога ще издържим на писъците ѝ, за да ѝ позволим забраненото нещо. Предупредиха ме да не се предавам, че после връщане назад няма, ще ми се тръшка по улиците и прочие...
Аз пък предупредих баща ѝ, че той е съгласен всичко да ѝ даде само да не плаче🙂
Единствения проблем е, че така скоро гърлото няма да ѝ мине, че като се зареве отива 1 час, как не ѝ писва незнам!

Бени, пробват да видят до къде могат да стигнат и до къде е границата. Моята от бая време се тръшка за почти всичко - ляга на земята по корем и реве. Получавам съвети да я разсейвам с нещо друго, но не се получава. Та тя изобщо не ме слуша.

И мен не ме слуша, все едно говоря на стената!
Мисля,че като я оставя да се потръшка известно време и не отстъпвам ще разбере, че не е това начина да получи желаното.

И при мен разсейването не е работело никога. Това каъо почнеха да ми обясняват да съм отвличала внуманието на детето с нещо .... чак се дразнех. На по-късна възраст работи при нас друго - наказанията от типа на лишаване от нещо. Тръшка се и иска нещо - не получава друго, например скачане на надуварм замък, батути, ластици, лодки, блъскащи колички и други подобни неща, които ср случват например в парка или на почивка когато сме. Като поседи и погледа другите как скачат на нещо или играят на нещо и започва да си мисли другия път дали няма да се разберем за това, за което се мрънка или ше продължава. Друго, което се опитвам да ги уча в начална фаза все още е да разбират, че парите свършват. Всеки си има касичка и когато ходим в парка, си взима пари от касичката и вижда как те свършват като се пусне на един замък и едни въртящи кончета Вече могат да смятат и е по-лесно да осъзнаят какво се случва

Здравейте и от мен. От 1 месец  сме махнали изцяло памперсите (дневни и нощни), но лошото е, че иска да пишка и ака само на нейното си гърне вкъщи. Ако сме навън и й се допишка, не мога да я накарам нито сред природата, нито в тоалетна на заведение, нито в обществена тоалетна. Стиска се и реве, докато се приберем, за да си свърши работата в нейното си гърненце.
Другото, което ме притеснява много е, че проявява ужасна характеропатия. Най-големия ми кошмар се сбъдна - детето ми е от "онзи тип" деца, които гледах с ужас по молове и магазини - кресливо, ревливо, тръшкащо се за всичко, изпадащо в истерии и нервни кризи, инато, проклето до немай къде... Абе няма излизане на глава с нея. Очичките й денонощно сканират къде каква беля могат да сътворят. И аз се чувствам абсолютно и тотално безсилна да се справя с нея. До толкова съм отчаяна, че вчера, след като излезе с баба си на разходка привечер, лежах и гледах тавана в една точка за около час и половина и не мислех за нищо, просто се наслаждавах на тишината и реанимирах... Когато изтерясва не мога по абсолютно никакъв начин да я успокоя - нито с разсейване, нито с гушкане, нито с милване, нито с кротко обясняване на ситуацията, нито с каквото и да било друго. Блъска ме, хапе ме, нея си хапе, удря си главата в земята, абе чудо на чудесата... Освен всичко това, обича много и да ме разиграва. Например - прави се, че много й се ака и трябва спешно да й дам гърненцето, при което като й го дам, тя сяда, започва да ми се смее в лицето в стил "ха-ха, какъв си балък", след което става и най-демонстративно го блъска... Или пък казва, че е гладна, а като й дам храна почва да я плюе и хвърля където свари, или просто започва да си играе с нея. И така с моите драми. Говорех с една детска възпитателка, която ми обясни, че явно детето ми тества лимитите и понеже съм "мека Мария", пък дъщеря ми била "силен характер", затова се получавали тези ситуации. Не знам дали в конкретния случай наистина е това причината, или лека по лека си отиват нещата към детска психиатрия. Има ли други такива диванета като моето и ако да - намерили ли сте някакъв начин да овладявате положението, когато стане нетърпимо?

Е, моето е попчти като твоето, като изключим хапането(него го прекратихме в ранна възраст с шамар и ухапване от моя страна) и блъскането на главата, но никога не е късно и при нас да се прояви.
Онзи ден я оставихме да лежи на една алея, скрихме се зад едни кофи за боклук и я наблюдавахме. Като се изправи и започна да се оглежда баща ѝ се показа и ѝ каза, че съм заминала, нямаш представа с каква скорост долетя😂