Колата на мъжа

  • 6 142
  • 65
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 41 439
Никакво викане след първия ден, НИКАКВО насилие, никакво натякване след първата седмица или след като вземе колата от сервиза. Не сме деца, никой не удря коли нарочно. Такива неща се случват всекидневно.

Какви насилие, викане и натякване към жената? Изобщо не съм говорила за това.
Но кофти чувства към съдбата (безлични), към сервизи и застрахователи ще има.И съответни пожелания. И те ще са същите, както и ако сам си е ударил колата.

# 46
  • Мнения: 18 650
Това са нещата от живота, няма какво да се драматизира. Досадно - да, трагедия - не.

# 47
  • софия
  • Мнения: 1 245
Като му задрах доволно вратата на предишната му кола на паркинга на Лидл, а тя беше хубава на вид се държа мъжки, видях че му стана криво ама нито ме обвини нито ми се е сърдил. Обаче аз, преди 2 години на Бъдни вечер го увиках, че ми надра бронята на моята трошка, първа кола ми беше, подарък от баща ми. И то му виках защото не е внимавал, а не защото не може, ама преживява се.

# 48
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 488
Като взех книжка, на третия месец си блъснах челно колата. Няколко месеца беше по сервизи, а аз карах неговата. Дума не съм чула, напротив, аз се ядосвах повече от него.

# 49
  • Мнения: 334
Случвало ми се е да ударя и моята и неговата кола, или по точно и тази, която карам аз, и тази, която кара той, защото и двете са наши. Няма драма - застраховател, сервиз и всичко е наред. Това са нормални неща.

# 50
  • Мнения: 79
В семейството имате две коли-негова и ваша. Налага се да карате неговата, случва се инцидент и колата ще трябва да влиза за ремонт.
Ако ви се е случвало, как са реагирали мъжете ви на щетата по колата?

За мен е важно жената да е добре. Това че колата е с изкривена броня например и ще влиза за ремонт няма значение.

# 51
  • Мнения: 882
Никога не карам чужда, дори неговата, кола. Мога да понеса отговорността и последствията от евентуална щета само за собствените си вещи.

# 52
  • Мнения: 5 374
Неговата кола е с каско. Случвали са се инциденти, никога не е реагирал бурно и емоионално. Та това е едно кола, не жив човек!

# 53
  • София
  • Мнения: 17 592

Която и кола да счупя - моята или неговата - все той ще я оправя, така че няма особена разлика в това коя кола е пострадала - на пангара все е той. И все ще мрънка. И... все ще я оправи, къде ще ходи.

# 54
  • Мнения: 5 262
ако я чукна или ако получа глоба за нея по-малко цупене има, или по-скоро до сега не е имало . обаче ако пусна децата вътре да ядат нещо, което се рони като кроасан или ги пусна с кални обувки  или с пясък от плажа ... е тогава е цупенето и то какво

# 55
  • Мнения: 41 439
ако я чукна или ако получа глоба за нея по-малко цупене има, или по-скоро до сега не е имало . обаче ако пусна децата вътре да ядат нещо, което се рони като кроасан или ги пусна с кални обувки  или с пясък от плажа ... е тогава е цупенето и то какво

Нормално, първото е божа работа, а второто си е лично твоя работа и небрежност.

# 56
  • Мнения: 5 262
Да . Ама за мен децата са по-важни от някакво мокетче за кола и затова си действам както с моята. Пък ако и цупенето ми дойде много познай кой го отнася . хаха

# 57
  • Мнения: 882
Да . Ама за мен децата са по-важни от някакво мокетче за кола и затова си действам както с моята. Пък ако и цупенето ми дойде много познай кой го отнася . хаха
И аз имам деца, че даже са ми и важни. Но не разрешавам да ядат в колата. Изтупват се и се почистват преди да влязат. Не са се повредили много от спазването на правила.

# 58
  • Мнения: 5 262
е, всеки си има правила .
на моите им е разрешено да ядат в моята кола и когато съм гепила тази на баща им и в нея.
не ми пречи изобщо. а и си имам причини да е така. няма да ги обсъждам.

# 59
  • Мнения: 3 792
Отговорите са малко встрани от въпроса.
Аз ще ти кажа как се случи при мене преди мнооого години. Тогава имахме една кола, която беше съботно-неделна, защото и двамата имахме служебен транспорт през седмицата. Вземаха ни и ни оставяха пред къщи, че и детето на градина караха.

Колата се ползваше за пазар и разходки през уикенда. Първо ходехме двамата на пазар, после полека-лека започнах да ходя сама. И един такъв хубав ден, навряна в колхозниия пазар във Варна, по ужасните малки, разбити и претрупани сокаци там и мъчейки се да паркирам на едно-единствено свободно, но кошмарно тясно място и с изнервено тригодишно на задната седалка МУ ОДРАХ КОЛАТА. Съвсем леко я натиснах, усетих веднага и се дръпнах, огледах я, щетата беше минимална. Ако не бях му казала, нямаше да разбере със седмици сигурно.

Върнах се и веднага си признах прегрешението. Леле! Какво последва не искам да ви обяснявам. Ще каже човек, че родната му майка съм прегазила и влачила през половината град. То не бяха тюхкания, вайкания, разпити, разследване и разиграване на ситуацията. Въпроси, натяквания, как не съм видяла, че няма да вляза там, не съм преценила, как можело така, той сега как да ми вярвал в бъдеще?

Накрая се развиках, разплаках се, разтреперах се, направо изпаднах в истерия. Оттогава аз на тази кола на шофьорското място не се качих.

Карам лично моя кола, която на никого не давам. Когато го возех в нея и се опитваше да ми дава тон за шофирането, мило, но твърдо го предупредих, че ако не млъкне и не започне да се наслаждава на гледките отвън ще му се наложи да се прибира пеша.

Обица на ухото имам оттогава. По-скоро няма да отида някъде или ще взема такси, ако по някаква причина съм без кола и ми се налага отколкото да карам чужда такава.

Общи условия

Активация на акаунт