Привет от мен! Споделям проблема си с надеждата, че някой, който е имал подобен, да каже как се е справил. Имам проблеми, дошли като последици от операция на перфорация на язва на дванадесетопръстника, перитонит. Бях приета по спешност в болница в Пловдив, където беше направена животоспасяваща интервенция. Седмица преди критичното състояние, в което ме приеха, ме лекуваха за обострен панкреатит. Оказа се, че диагнозата е сгрешена. При приема доста грубо ми беше поставена сонда. Същата "престоя" в мен в продължение на 6 денонощия. Не знам дали от нея се получи проблемът, но вече 9 месеца се боря с това - не мога да приемам твърда, нормална храна. Храненето ми се свежда до прием на сок, вода, прясно мляко, айрян и много разредена пасирана пилешка или зеленчукова супа. Преглъщам без проблем, обаче в момента, в който течностите или супата трябва да слязат надолу към хранопровода, на моменти се образува една гъста слуз, която като тапа спира храната и трябва да повърна, за да ми олекне. В противен случай остава там и ме задушава. Странното е, че когато "помогна" за въпросното освобождаване от слузта, която е бистра, без цвят и мирис, излиза само тя, без храната, която е успяла да премине към стомаха. Появява се спонтанно. Наблюдавам и едно стягане на гърлото, което може би ми остана като реакция от шока,когато ми беше поставена сондата. Това допълнително пречи на нормалното преминаване на храната. Когато питам какво да предприема, за да се установи причината и да се назначи лечение, всеки ме насочва към гастроскопия. Но никой не иска да ме разбере, че от чисто психологическа гледна точка, не съм готова за това. Всяко "бъркане" ме кара да треперя от ужас и страх. Да, знам, че има опция да се направи с упойка, но за момента все още не съм готова за подобно изследване. Бях на преглед при лекар УНГ, който каза, че няма проблем в гърлото, поне дотам, докъдето успя да види. Бях уверена от самите лекари в болницата, преди да бъда изписана, че това е нещо нормално, защото спазмите бяха зверски още в болницата. Но с течение на времето утихнаха и остана само това препятствие. Било въпрос на време, при всеки индивидуално, разбира се. Но 9 месеца ми идват повече от нормално.
Благодаря Ви предварително!
Благодаря Ви предварително!