Здравейте момичета с моя мъж от 4години правим опити за бебе!Бях ме на доктор и искат да ми правят лапароскопия!Таа въпроса ми е има ли момичета на който скоро им е правена тази процедура и да разкажат нешо за нея!Операцията ше е в Майчин Дом!Благодаря предварително!
- Публикувана: 21 септ. 2020, 18:31 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2023, 15:41 ч.
Предстои ми лапароскопия - тема 11
Здравейте момичета с моя мъж от 4години правим опити за бебе!Бях ме на доктор и искат да ми правят лапароскопия!Таа въпроса ми е има ли момичета на който скоро им е правена тази процедура и да разкажат нешо за нея!Операцията ше е в Майчин Дом!Благодаря предварително!
Най-добрите! В майчин дом са най-големите специалисти! А диагностичната лапароскопия, която предполагам ще е при вас, тъй като причината поради която ми я правиха на мен беше същата, е сравнително лека процедура ако не видят нещо по време на операцията.
Здравейте, момичета,
Въпреки, че темата е доста богата на споделен опит и мнения, реших да напиша и за своя такъв. Лапароскопията ми беше на 21-ви февруари.
Имах кисти на двата яйчника - шоколадови, ендометриоза. Ходих при 2 гинеколожки за мнения за специалист за хирургичната намеса.
Последната (д-р Райчева) ми препоръча с две ръце д-р Босев в "Майчин дом".
Доверих й се и съм очарована от д-р Босев - с супердок можете да проследите образованието и специалностите му, но исках да отбележа, че и като лекарско отношение го препоръчвам.
Относно приготовленията:
1. При първи преглед при него може да разпитате за ендогел. Целта на този гел е по-малко сраствания. Аз проучих набързо преди самата операция и при трети гинеколог познат и ми каза, че ако имам паричната възможност, препоръчва да си го взема. Въпросният гел ми струваше 530 лв, мисля.
2. Ако имате допълнително здравно осигуряване го казвате както на касата при плащането, така и при главната сестра при регистрацията за настаняване. В зависмост от пакета ви ДЗО, ще ви трябват стикери от медицинските инструменти за застрахователя.
3. В деня преди самата операция обикновено трябва прочистване. Аз не го направих както трябва и мисля, че затова имах повече болки от газове след самата операция. В общи линии бих препоръчала ако се прави, да се яде най-късно следобяд в деня преди операцията, след което да се изпие препоръчания от лекаря разтвор и след това никаква храна.
4. Препоръчвам да си приготвите повече от една нощница, лепенки за лапароскопия - водоустойчиви и неводоустойчиви.
В деня на операцията:
Моята беше рано сутринта. Отидох в болницата в същия ден в 7:30 (не се настаних в болницата по-рано тъй като можеше). Буквално се качих в стаята, свалих всичко и сложих нощницата и отидох на операция. Бижутата си ги сваляте предварително и желателно още у вас.
Идва моментът, в който лягам на операционната маса, говоря малко несвързано, защото съм притеснена. Слагат ми упойка, за секунда усещам как вече съм най-спокойният индивид на земята и заспивам директно.
Следващ момент - събуждат ме в реанимация, аз съм полунеадекватна, но успявам да чуя, че операцията е минала добре.
Не знам дали е чисто индивидуално или упойката е била доста добро качество (похвалиха и анестезиолога преди това), но при събуждането след операцията нямах нито главоболие, нито ми се е гадило. Спах през целия ден след операцията и вечерта, но на пресекулки. От време на време те събуждат сестрите в реанимацията да ти вливат неща и май също ако ти падне сатурацията като си заспал. Всъщност там бяха единствените груби сестри, няма да лъжа, бяха си гадни към всички жени, млади или стари в реанимацията.
От време на време идва и моят лекар д-р Босев да провери дали всичко е наред.
На следващия ден сутринта идва рехабилитаторка. Следва леко раздвижване в леглото, след което бавно изправяне на крака и малко ходене, главата ми е замяна, което е съвсем нормално. Видях, че прокървявам малко от влагалището като седнах, което също ми казват, че е нормално след операция. Следва закуската - сухари и кисело мляко - много им се зарадвах!
След това ми махат катетъра и системата, остава си абокатът и дренажната тръбичка (в един от отворите от операцията, за да изтича останалия секрет). Като седя усещам бодеж, което казаха, че е от тръбичката на дрена.
Превозват ме в инвалидна количка до стаята ми и лягам на леглото.
Д-р Босев минава пак на визитация и ми заръчва да започвам да се раздвижвам лека полека и да ходя по коридорите. Колкото повече ходене, толкова по-добре. Ходиш си с дренчето и си мислиш само колко е добре, че ходиш.
Болки има, но са пренебрежими. Всъщност най-голямата болка, която усещах беше зад плешката и под ребрата, не можех да си поема дълбоко въздух. Това също всички ми обясняваха, че е нормално заради естеството на лапароскопията и това, че изпълват коремната кухина с газ по време на операцията. Най-гадно е ако кихнеш, за момент ти се ще да не дишаш Все пак всичко намалява в следващите 2-3 дни и колкото повече ходиш, толкова по-добре. Аз гледах да правя над 4000 крачки. Последния ден в болницата направих 9000.
По една или друга причина, имах разтройство. Дали бях настинала или последствие от неправилното пречистване, което си направих - не знам. Но лекарите не ги притесни, по-добре е май от запек в случая.
На третия ден ми махнаха дрена и абоката.
Щяха да ме изпишат на третия ден от операцията, но имах температура 38 и нещо и сърцебиене. Пуснаха ми кръвни изследвания, посетих интерниста в самата болница, каза, че сърцебиенето е нормално при температурата. Останах този ден в болницата, пак ми сложиха абокат и ми вливаха антибиотик. Още следобеда имах значително по-ниска температура. Дори отидох до близката аптека за лепенки и се изкъпах (силно казано, много внимателно избягвах коремната област).
На сутринта рано-рано вече си подготвих багажа да се прибирам, нямах температура и нямах търпение да ме изпишат.
В началото ходех малко приведена, не от болка, а от страх от придърпването. Лекарят все пак ми каза да гледам да се изправям като вървя.
На четвъртия ден от операцията се прибрах и продължих с ходенето всеки ден, поне по 4000 крачки.
В началото гледах да не вдигам тежко, не знам докога трябва да се съобразявам с това, но вече ми се налага да вдигам неща над 3 кг... и просто гледам да е внимателно.
Две седмици след операцията вече не ми беше проблем да нося и дънки, преди това ме притискаха неприятно на корема като клекна.
Относно 6-месечното лечение след операцията - гинеколожката ми настоя да има такова, въпреки че д-р Босев беше на мнение, че не е необходимо, тъй като е изчистил всичко от проблемната тъкан... Все пак се разбраха да се подложа.
Сега съм един месец след операцията, дойде ми около 2 седмици след операцията (точно 28 дни след предния ми цикъл), но още не си бях набавила въпросното лекрство по здравна каса и д-р Босев каза, че може да пропуснем първия месец.
Сега тук следва нещо, с което не знам как да процедирам - вторият цикъл ми дойде неочаквано по-рано, снощи, 18 дни след предния. Естествено се притесних, но прочетох тук, че и подраняване и закъсняване е нормално след операцията и мааалко се поуспокоих. Писах имейл на д-р Босев, но предвид че е извън работно време, предполагам, че най-рано в понеделник ще разбера какво да правя...
Иначе, на момичетата, на които им предстои подобна операция - не се притеснявайте, гледайте да следвате указанията на лекаря ви и висчко ще е наред! Надявам се на някого да е бил полезен този дълъг пост. Успех!
Въпреки, че темата е доста богата на споделен опит и мнения, реших да напиша и за своя такъв. Лапароскопията ми беше на 21-ви февруари.
Имах кисти на двата яйчника - шоколадови, ендометриоза. Ходих при 2 гинеколожки за мнения за специалист за хирургичната намеса.
Последната (д-р Райчева) ми препоръча с две ръце д-р Босев в "Майчин дом".
Доверих й се и съм очарована от д-р Босев - с супердок можете да проследите образованието и специалностите му, но исках да отбележа, че и като лекарско отношение го препоръчвам.
Относно приготовленията:
1. При първи преглед при него може да разпитате за ендогел. Целта на този гел е по-малко сраствания. Аз проучих набързо преди самата операция и при трети гинеколог познат и ми каза, че ако имам паричната възможност, препоръчва да си го взема. Въпросният гел ми струваше 530 лв, мисля.
2. Ако имате допълнително здравно осигуряване го казвате както на касата при плащането, така и при главната сестра при регистрацията за настаняване. В зависмост от пакета ви ДЗО, ще ви трябват стикери от медицинските инструменти за застрахователя.
3. В деня преди самата операция обикновено трябва прочистване. Аз не го направих както трябва и мисля, че затова имах повече болки от газове след самата операция. В общи линии бих препоръчала ако се прави, да се яде най-късно следобяд в деня преди операцията, след което да се изпие препоръчания от лекаря разтвор и след това никаква храна.
4. Препоръчвам да си приготвите повече от една нощница, лепенки за лапароскопия - водоустойчиви и неводоустойчиви.
В деня на операцията:
Моята беше рано сутринта. Отидох в болницата в същия ден в 7:30 (не се настаних в болницата по-рано тъй като можеше). Буквално се качих в стаята, свалих всичко и сложих нощницата и отидох на операция. Бижутата си ги сваляте предварително и желателно още у вас.
Идва моментът, в който лягам на операционната маса, говоря малко несвързано, защото съм притеснена. Слагат ми упойка, за секунда усещам как вече съм най-спокойният индивид на земята и заспивам директно.
Следващ момент - събуждат ме в реанимация, аз съм полунеадекватна, но успявам да чуя, че операцията е минала добре.
Не знам дали е чисто индивидуално или упойката е била доста добро качество (похвалиха и анестезиолога преди това), но при събуждането след операцията нямах нито главоболие, нито ми се е гадило. Спах през целия ден след операцията и вечерта, но на пресекулки. От време на време те събуждат сестрите в реанимацията да ти вливат неща и май също ако ти падне сатурацията като си заспал. Всъщност там бяха единствените груби сестри, няма да лъжа, бяха си гадни към всички жени, млади или стари в реанимацията.
От време на време идва и моят лекар д-р Босев да провери дали всичко е наред.
На следващия ден сутринта идва рехабилитаторка. Следва леко раздвижване в леглото, след което бавно изправяне на крака и малко ходене, главата ми е замяна, което е съвсем нормално. Видях, че прокървявам малко от влагалището като седнах, което също ми казват, че е нормално след операция. Следва закуската - сухари и кисело мляко - много им се зарадвах!
След това ми махат катетъра и системата, остава си абокатът и дренажната тръбичка (в един от отворите от операцията, за да изтича останалия секрет). Като седя усещам бодеж, което казаха, че е от тръбичката на дрена.
Превозват ме в инвалидна количка до стаята ми и лягам на леглото.
Д-р Босев минава пак на визитация и ми заръчва да започвам да се раздвижвам лека полека и да ходя по коридорите. Колкото повече ходене, толкова по-добре. Ходиш си с дренчето и си мислиш само колко е добре, че ходиш.
Болки има, но са пренебрежими. Всъщност най-голямата болка, която усещах беше зад плешката и под ребрата, не можех да си поема дълбоко въздух. Това също всички ми обясняваха, че е нормално заради естеството на лапароскопията и това, че изпълват коремната кухина с газ по време на операцията. Най-гадно е ако кихнеш, за момент ти се ще да не дишаш
Все пак всичко намалява в следващите 2-3 дни и колкото повече ходиш, толкова по-добре. Аз гледах да правя над 4000 крачки. Последния ден в болницата направих 9000.По една или друга причина, имах разтройство. Дали бях настинала или последствие от неправилното пречистване, което си направих - не знам. Но лекарите не ги притесни, по-добре е май от запек в случая.
На третия ден ми махнаха дрена и абоката.
Щяха да ме изпишат на третия ден от операцията, но имах температура 38 и нещо и сърцебиене. Пуснаха ми кръвни изследвания, посетих интерниста в самата болница, каза, че сърцебиенето е нормално при температурата. Останах този ден в болницата, пак ми сложиха абокат и ми вливаха антибиотик. Още следобеда имах значително по-ниска температура. Дори отидох до близката аптека за лепенки и се изкъпах (силно казано, много внимателно избягвах коремната област).
На сутринта рано-рано вече си подготвих багажа да се прибирам, нямах температура и нямах търпение да ме изпишат.
В началото ходех малко приведена, не от болка, а от страх от придърпването. Лекарят все пак ми каза да гледам да се изправям като вървя.
На четвъртия ден от операцията се прибрах и продължих с ходенето всеки ден, поне по 4000 крачки.
В началото гледах да не вдигам тежко, не знам докога трябва да се съобразявам с това, но вече ми се налага да вдигам неща над 3 кг... и просто гледам да е внимателно.
Две седмици след операцията вече не ми беше проблем да нося и дънки, преди това ме притискаха неприятно на корема като клекна.
Относно 6-месечното лечение след операцията - гинеколожката ми настоя да има такова, въпреки че д-р Босев беше на мнение, че не е необходимо, тъй като е изчистил всичко от проблемната тъкан... Все пак се разбраха да се подложа.
Сега съм един месец след операцията, дойде ми около 2 седмици след операцията (точно 28 дни след предния ми цикъл), но още не си бях набавила въпросното лекрство по здравна каса и д-р Босев каза, че може да пропуснем първия месец.
Сега тук следва нещо, с което не знам как да процедирам - вторият цикъл ми дойде неочаквано по-рано, снощи, 18 дни след предния. Естествено се притесних, но прочетох тук, че и подраняване и закъсняване е нормално след операцията и мааалко се поуспокоих. Писах имейл на д-р Босев, но предвид че е извън работно време, предполагам, че най-рано в понеделник ще разбера какво да правя...
Иначе, на момичетата, на които им предстои подобна операция - не се притеснявайте, гледайте да следвате указанията на лекаря ви и висчко ще е наред! Надявам се на някого да е бил полезен този дълъг пост. Успех!
Здравейте,
Моята операция мина също, беше на 24ти Март. Всичко, което прочетох тук много ми помогна да бъда подготвена какво мога да очаквам 🙂 Към всичко което многото други момичета са споделили, мога да добавя само два малки съвета:
1. Пиенето на очистителни прахчета в 1.5 л вода първо добре вървеше, но към края на бутилката самия ми организъм изпитваше непоносимост към тях. Помогна ми това, че сестра ми ми звънна и докато си говорехме и се разсейвах, изгълтах насила последните глътки. Така че моят съвет е намерете нещо да ви разсейва, запушвате носа и пиете…
2. И един друг съвет: когато излязох от операция в реанимацията в един момент ме заболя между плешката и кръста на гърба в ляво доста силно. Споделих на сестрата и тя каза: “ няма там какво да боли” и аз казах: значи е от този газ. Но не бях си взела шишето с дебелата тръбичка, с която се правят балончета (финландският метод). И реших да си направя със шепи нещо като фуния/тръбичка и просто да духам в нея във въздуха. Осъзнавах, че изглеждам доста лудо, но дали от обезболяващите или от факта че и съседката по стая беше доооста замаяна от нейните обезболяващи, не ми пукаше 😂 И така няколко пъти и май помогна…
Самия финландски метод също наистина помага, позлвайте го, когато ви заболят рамене, плешки и тн за който ще има такава операция.
Това е от мен 🙂 и успех и здраве на всички, на които им предстои, или е минала 🙂
Моята операция мина също, беше на 24ти Март. Всичко, което прочетох тук много ми помогна да бъда подготвена какво мога да очаквам 🙂 Към всичко което многото други момичета са споделили, мога да добавя само два малки съвета:
1. Пиенето на очистителни прахчета в 1.5 л вода първо добре вървеше, но към края на бутилката самия ми организъм изпитваше непоносимост към тях. Помогна ми това, че сестра ми ми звънна и докато си говорехме и се разсейвах, изгълтах насила последните глътки. Така че моят съвет е намерете нещо да ви разсейва, запушвате носа и пиете…
2. И един друг съвет: когато излязох от операция в реанимацията в един момент ме заболя между плешката и кръста на гърба в ляво доста силно. Споделих на сестрата и тя каза: “ няма там какво да боли” и аз казах: значи е от този газ. Но не бях си взела шишето с дебелата тръбичка, с която се правят балончета (финландският метод). И реших да си направя със шепи нещо като фуния/тръбичка и просто да духам в нея във въздуха. Осъзнавах, че изглеждам доста лудо, но дали от обезболяващите или от факта че и съседката по стая беше доооста замаяна от нейните обезболяващи, не ми пукаше 😂 И така няколко пъти и май помогна…
Самия финландски метод също наистина помага, позлвайте го, когато ви заболят рамене, плешки и тн за който ще има такава операция.
Това е от мен 🙂 и успех и здраве на всички, на които им предстои, или е минала 🙂
Почти 2 години след операцията почти нищо не личи. Белезите си ги виждам само аз и то с вглеждане и защото знам къде са. От този в пъпа няма и помен. Най-долния, който беше разрез около 2, 3 см въобще не личи вече. От страничните дупки се вижда само тази, където беше дренажа. Ама изглежда като малко по-светло от кожата ми петно. Човек, който не знае, че имам операция няма и да разбере ако ме види. С нищо не съм се мазала.
Здравейте,колко дълго ви беше подут корема след операцията и имали ли сте синина на него?
Аз дори отказвах обезболяващо след операцията и на сутринта след нея ме изписаха.Нямах много дискомфорт и беше поносимо всичко,но е издут и се чудех дали е било и при други дами.
Колко време след операцията може да се ползва крема за белези.
Благодаря
Аз дори отказвах обезболяващо след операцията и на сутринта след нея ме изписаха.Нямах много дискомфорт и беше поносимо всичко,но е издут и се чудех дали е било и при други дами.
Колко време след операцията може да се ползва крема за белези.
Благодаря
Здравейте,след тотална хистеректомия имате ли проблеми с червата,болки тук-там,тежест и др.Оперирана съм мин.година и от скоро имам тежест и болки /тежест в кръста.Ходих на гастроентеролог и неврохирург-според тях проблем няма.Може би вече трява да се смени начина на хранене..Моля за мнение ако има някой с подобни симптоми.
Момичета тук съм да ви кажа ме операцията мина много добре!Днес вече 4ти как съм оперира и се чувствам доста добре.Благодаря на всичко който ми давахте съвети!При самата операция са ми продухани тръбите и са ми изчистили сраствания около Десния яйчник и дясната тръба!Ако мога да бъда на някой с нещо полезна да пита!Също така ще ми е интересно да разбера колко са забременели след такава операция?Благодаря предварително!
Радвам се за теб. Пожелавам ти късмет с бебеправенето. Лично аз чаках около 6 месеца след операцията и нищо не се случи, въпреки че на мен ми прекъснаха едната тръба, а за другата ми казаха, че пропуска на капки. Естествено без резултат. Този месец подадохме документи за фонда и живот и здраве лятото се надявам на хубави новини.
Момичета тук съм да ви кажа ме операцията мина много добре!Днес вече 4ти как съм оперира и се чувствам доста добре.Благодаря на всичко който ми давахте съвети!При самата операция са ми продухани тръбите и са ми изчистили сраствания около Десния яйчник и дясната тръба!Ако мога да бъда на някой с нещо полезна да пита!Също така ще ми е интересно да разбера колко са забременели след такава операция?Благодаря предварително!
Радвам се за теб. Пожелавам ти късмет с бебеправенето. Лично аз чаках около 6 месеца след операцията и нищо не се случи, въпреки че на мен ми прекъснаха едната тръба, а за другата ми казаха, че пропуска на капки. Естествено без резултат. Този месец подадохме документи за фонда и живот и здраве лятото се надявам на хубави новини.
Момичета тук съм да ви кажа ме операцията мина много добре!Днес вече 4ти как съм оперира и се чувствам доста добре.Благодаря на всичко който ми давахте съвети!При самата операция са ми продухани тръбите и са ми изчистили сраствания около Десния яйчник и дясната тръба!Ако мога да бъда на някой с нещо полезна да пита!Също така ще ми е интересно да разбера колко са забременели след такава операция?Благодаря предварително!
А аз да кажа, че след лапарото през ноември миналата година с диагноза "истмичен стоп" и 0 шанс за естествено забременяване, отделно и "уж" ужасна СГ, в момента съм почти в 13 г.с.Така, че не знам чудо ли е нашето, или просто са искали да опънат едни пари от фонда на наш гръб, но живи и здрави да са 😁
Та ВЯРВАЙТЕ! Колкото и лоши да са ви прогнозите 🤗
Та ВЯРВАЙТЕ! Колкото и лоши да са ви прогнозите 🤗