Юнски бебета 2021г

Аз съм с хетерозиготен носител G20210A и съм на Фракси 0,4 и аспирин проект, но с предната бременност ми го спряха, защото прокървявах и останах само на Фракси. Вече го почнах, според мен няма смисъл да чакате.
За казването смятам към 4 месец, живот и здраве.

Колко много нови бъдещи мами,леко бременеене на всички до финал

За неразположенията,мога да кажа,че малко по трудно ставам сутрин,имам уголемени и болезнени гърди и няколко пъти ми се пригади леко.
За цигарите твърдо не.Лично аз мога да пренебрегна собствените си нужди за известно време.

За годините,родих първото си дете на 33 и определено не съжалявам.Но мога да кажа,че и в двата случая виждам и плюсове и минуси

Ние също смятаме да кажем на роднините след 12г.с.След първото,майка ми тактично ми намекна,че едно дете е най добре.Но аз съм едно дете и определено знам минусите на това.
Имаме момче и сега се надяваме на момиче

На мен някак не ми идва отвътре да кажа още, зависи кой как го усеща, не от суеверие. С другите 2 бременности май веднага бях казала или след първия преглед, не помня вече... 🙈
Но сега е различно, ще бъде изненада! Ако не се изпусна преди това разбира се или не ме хванат в крачка 😁

И аз съм с открита след загубата тромбофилия, макар и нискорискови мутации. Още нямам назначена терапия, пуснах допълнителни изследвания.

Аз трудно пазя такива новини и вече казах на няколко човека, въпреки че се бях зарекла този път да не бързам

Аз не съм крила нито с първия ми син, нито с това бебче, каквото е писано ще стане. Това не е болест, че да се крие. 😊

Според мен криене е да нямаш намерение да казваш или да те питат и да не казваш.Знам колко трудно беше за всички при първата ми загуба,още повече,че беше в голяма седмица.При втората загуба знаехме само ние и премина значително по лесно.

Здравейте, момичета
Аз съм юнската тема 2020. Вече съм с 3 месечно бебенце. Много мило ми стана като ми излезе нотификация, че има нова тема юни 2021. Толкова се развълнувах ❤Дано да ставате все повече и повече в тази група.  Пожелавам ви на всички да имате по една много лека и красива бременност, а финалът догодина да е здрав и пухкав!
Vikim23, помня те и се радвам мнооого за теб! Вярвам, че този път всичко ще е наред и ще гушнеш своето съкровище юни месец 🙂

Момичета и аз да се наредя при вас. Чета ви от началото, но не смеех да се запиша, докато не мине първият преглед. Днес беше, даже и сърчицето се чу, в 6 г.с. съм с термин 5.06.21.

Мисля само на родителите да кажем, макар че искам на всички да се похваля какви сме си свършили, но ме е страх, че ако стане нещо, после ще трябва постоянно да говоря за това.

Добре дошла, пожелавам ти пухкав резултат на финала!

Разбира се, че не е болест 😆 Всеки си знае кога, дали и на кого да казва. С първата ми бременност тъкмо казахме към 3ти месец и направих мисед. И после трябваше да обяснявам отново. И колко болка и тъга предизвиках у най-близките ми... Така че сега до последно ще си трая, пък дано всичко е наред. Със сина ми казах в 4 месец, когато разбрах пола 😉
А, иначе, пак с него чухме сърце в 5с2д.

Да, завишени са ми антителата. Но ехограф на жлезата не са ми правили още. Аз си поисках изследвания на хормоните защото ми беше много уморено и качих 10 кг за по малко от година, и няма мърдане каквото и да ям. Обаче доктора (ретропродуктивен ендокринолог) се беше съсредоточил върху други изследвания и тези резултати съвсем ги е претупкал. Тогава като правихме изследванията, сестрата каза че са нормални резултатите. И сега вече доктора като тръгна да ме изписва и препраща към гинеколог за следене на бременността и ми вика а и ти  беше с Хишимото, кажи на гинеколога да повтори изследванията и следи хормоните на жлезата и аз бях

Ох, несериозно е подходил. Но пак не е страшно, спокойно. Аз от 15г съм с хашимото, в 10 от тях в ремисия спрямо хипофункцията. Подлежи на контрол, бавно става, но не е непосилно. Бих те посъветвала да избягваш глутеновите храни, ако можеш, но не изключвай въглехидратите генерално.

И мен много ме е страх, но се успокоявам че след като разбрахме проблема и бях на терапия, имах безпроблемна бременност и здраво детенце. Даже без проблем си родих естествено, а до предната вечер бях на Фраксипарин (трябваше да го спирам няколко дни преди раждането ама бебо се роди 21 дни по рано).

Сега обаче ми е много напрегнато защото не съм на терапия още. Само бебешко аспиринче си пия. Аз съм в Щатите и много ме дразнят лекарите тук. Тук по принцип започват да следят бременност след 10 седмица. Трябваше да се разправям и обяснявам че имам три спонтанни аборта, вродени тробофилии и съмнения за Хашимото та да се съгласят да ми запишат часове за по рано.

Ние имахме проблемно забременяване и ходихме при репродуктивен ендокринолог. Казах му от самото начало че имам тромбофилия и съм хомозиготен носител 4G/4G, а той ми вика то много хора имат, даже и аз имам, не съм много съгласен че трябва да си на инжекции. Сега, след като забременях и видяхме плодно сакче в 5 г.с. пак се пазарих с него и той се съгласи да пия бебешки аспирин и каза гинеколога да преценявал за инжекции. Записала съм си часове при двама гинеколога (да си избера при кой да се следя) и да видим кой ще се съгласи с мен да ми изпише фраксипарин. Днес имам час при първия и ще видим той какво ще каже. А аз просто си знам че ми трябва защото доста се консултирахме като ми откриха тромбофилията в България.

Тогава се следях при Д-р Илиев в Токуда и ако си в София, много ти го препоръчвам. Той специализира проблемни бременности, и той ме следи докато бях на Фраксипарин. Също при него родих сина ми и бях много много доволна. Даже все се чудя не мога ли да му звънна да ме следи виртуално като второ мнение

❤ Благодаря ти! Много се радвам, че вече държиш най-голямото богатство в ръцете си, дано имам твоя късмет )

Електра, ще го проуча, благодаря ти! Искам да имам и един платен прием и да ходя по-често таЗи бременност, така че си търся лекар разбиращ от тромбофилия. Моята се чудеше дали всеки ден или орез ден да съм на фраксипарин, но след изследванията днес си остана на всеки ден(слава Богу), че и аз много го мисля.
За казването - с предишните две бременности казахме на най-близките след първия преглед още, на приятелите, с които се видяхме също, добре че втория път с много не се бяхме видели и още не знаят. Много близка моя приятелка роди в деня на кюретажа ми, писахме си доста, но не посмях да й кажа и разваля щастието, разбра 3 месеца по-късно. Най-лошото беше, че шефа ми знаеше и изтърси на почти целия екип от 90 човека, след връщането на работа много не знаеха и ме питаха кога ще раждам, какъв пол е бебето, а тези, които не знаеха се чудеха защо съм качила кг и ме питаха хормонални проблеми ли имам. Един месец след загубата това е доста трудно за понасяне, така че, колкото и позитивно да съм настроена този път, мисля да изчакаме максимално. Ще кажем само на роднините и то, защото нашите живеят близо и това не е нещо, което ще успеем да скрием дълго. Сестра ми прави опити за бебе от две години, в момента е на етап инсеминации и там е малко деликатно, макар че винаги се радва видимо. Но съм напълно съгласна, че е въпрос на усещане. С първата ми бременност не съм има никакви притеснения и съмнения и всички около мен знаеха преди втория месец ))

В този ред на мисли.. А на работодателите си кога ще кажете? Аз си мисля отново към 3-4 месец, за да си е сигурно. Надявам се, че не е късно..