Сега все едно аз да кажа, че освен че боли, родилките си ни водят един крак в...знаете къде...но по-добре ли ще ни стане от тази перспектива.
Все пак боли не боли, да се възстановим е важно и да е без последствия за здравето ни в дългосрочен план.
Честно казано аз искам вече да раждам и да се свършва, ма както ще да е, гледам го като облекчение и завръщане в обичайния си ритъм. Да мога да си правя всичко пак като човек , без да ме стяга тук там и да го мисля човечето как му се отразява.
Менструалните болки са подготвителни контракции (потвърдено от док), но нямало как да се сбъркат с родилните.
Пробождания и аз имах в един период , много е неприятно и болезнено, направо се гипсираш, докато отминат, но до нищо (лошо) не доведоха , поне при мен. Не доведоха и до раждане, до днешна дата де. Моят термин е 30 окт/2 ноември и вероятно затова по-рано съм се насладила на тези усещания.
Добрее, аз мислех да не пиша , да не кажат , че съм някаква безчувствена , но честно казано мен нямам представа защо , но изобщо не ме боля секциото. Така ме бяха наплашили , че след като извадиха бебето исках пълна упойка , биха ми две и не ме хванаха . Три -четири часа след секциото една акушерка ми махна торбата с пясък от корема и ми каза да се въртя и движа в леглото защото колкото по-бързо и повече се раздвижваш толкова по - бързо се възстановяваш . На другата сутрин първа ме раздвижиха и като ме качиха в стаята не смеех да легна или седнаи само обикалях в стаята . Факт , че като полегнех малко след това ми беше по-болезнено ставането , факт , че слага по една или две свещички профенид , но аз съм безумно страхлива , грам не търпя на болка и исках ако може нищо да не усещам . Е на 7мия ден вече шофирах .
Сега пак ме плашат всички , че второто секцио боляло много повече от първото и си признавам , че треска ме тресе от ужас , но много се надявам отново да премина възможно най-леко през това .
Секцито ми е правено в Надежда , сега пак там ще е , не знам дали е от значение . Разреза е правен с лазер и не съм шита , а лепена .