Как/къде създавате нови познанства?

Снощи излязох с една и тая като се опули у мен. Абе няма ли си телефон, да си рови в него!

Викаш, ко иска, ти излизаш с нея само да се идентифицираш, че общуваш и да ти е за фон, да си гледа телефона там, ко иска от теб.

Приятелки имам само две. Още от детските години, когато и една дъвка сме делили (даже дъвкана). С тях всичко мога да споделя. После имам познати, но не бих ги нарекла приятелки.

В днешно време да имаш 2-3 близки приятели/приятелки е съвсем в реда на нещата, все пак не е необходимо да споделяш някакви съвсем лични неща на всеки.
Оттам обаче повечето хора бъркат или слагат знак за равенство между приятели = познати. Или с други думи защо са ти познати, ако имаш приятели? Ами просто, за да си прекараш хубаво време с някой, не е нужно да си споделяте кой знае какво лично, но може да сте колеги, да споделяте общо хоби, интереси, да имате близки деца и т.н. Защо е нужно да се изолираме само до най-близките приятели, а не да прекараме малко хубаво време и да разпуснем с някой познат? Поне за хората, които са по-екстровертни е нормално да прекарваш някакво време с по-широк кръг от познати и пак да ти е добре, за интровертите пък това е трудно разбираемо, тъй като често те гледат на това като загуба на време/време не по същество, а не трябва.

За хората, които търсят сериозни романтични половинки пък сега е много трудно. Имам поне няколко свестни познати, за които пандемията ограничи на практика контактите освен основния кръг приятели и си е направо кофти време да стартираш връзка освен онлайн...

Бадемова, добър пост.

Хахах, Базила, ще почина.

Криста, ако знам, че ще си гледаш тела постоянно, а не мен право в очите и в цялата ми прелест , и на кафе няма да искам да излеза с теб.

Да, Алекси.
И аз съм с много познати, малко много близки, което е повече от нормално.
Мрънкалници нямам, и не ми трябват.
В същото време обичам и да съм си сам за презареждане на батериите.

Има всякакви хора, дали и колко приятели ще има някой, зависи най-вече от самия него.
Има хора без приятели, дори не се разбират с роднините си.
Има други, които признават за приятели 2 или 3 от ученическите си години и дори на 30 или 40 години за тях други хора няма, сами се затварят. Често тези 2 или 3 много стари приятелства са изнасилени, но понеже няма други си остават.
Има други, които имат десетки познати и много приятели, те обикновено  са много комуникативни, позитивни, спокойни  и пр, за това и така става с лекота.
Като цяло, нервни хора, оплакващи се постоянно за всевъзможни неща, няма как да са добре приети от никой, както и хора говорещи само едно и също имащи  1 или максимум 2 теми на разговор.

Също така има хора, които не искат да имат взимане даване с други и са добре да се виждат с 2-ма човека, други не се кефят на такъв начин на живот и търсят нови, но не намират, трети намират и т.н..

Изводът е, че има най-различни начини на живот,  едни си го харесват,  други не, едни търсят нови приятели, други не и т.н. разновидности, но най-важното е, да успеят да намерят проблемът в себе си, ако не са доволни от това което имат.

Аз имам  много стари и  нови приятели, мъже, жени, по-млади, по-стари като възраст и т.н. по-бедни, по-богати, такива с много приятели, други с много малко, с две думи от всичко.

Винаги ми е било смешно,  твърдението, как две жени не можели да са приятелки или мъж и жена също, освен, ако няма нещо между тях.
Също не разбирам, как някои искат да намерят директно приятел, без да минат през запознанство, общи приказки, познати и т.н. нива, едва ли не среща го и хоп утре са големи приятели.

Преди много по-лесно се запознавах и сприятелявах с нови хора. Сега съм се изтемерутила и рядко допускам някого до себе си. Приятели и познати за кафе си имам, мераци за нови контакти нямам.

123, нормално, всички са така, под една или друга форма.
На някои им е писнало, други вече с деца и "половинки", какви познанства, освен семейни, всеки почти вече е работа-вкъщи, задачки и т.н.
Други пък са си добре сами с кучета, котки, папагали, и друга "сган", която им запълва времето, и нямат друго такова за "половинка".
Защото, за да проимаш се "обгрижва" и таргетира, приоритизира.
Връзката и приятелствата, всичко в този живот, си иска времето и вниманието, приемеш ли нещо за даденост, краят е близо.
Не говоря за рутината, и вече улегналите зрели отношения, има разлика.
Допреди Пандемията иначе ми беше много динамично, сега не толкова, нормално.

Аз пък съм точно обратното, десет години почти не общувах с хора / освен с няколко момичета от предишната работа/, сега само да ме покани някой и съм първа писта

Сега се замислих, че напоследък по-лесно се сприятелявам с кучета и котки отколкото с хора. Остарявавамеее бааавно..... Преди прекалено много влагах в приятелствата и в познанствата, и бях завъдила доста паразити около себе си. Не, че сега влагам по-малко, но силно съм редуцирала броя на онези, които броя за приятели. И без това купонджийските ми мераци отнимаха, а мераклиите да си прекарват времето по начините, които на мен ми допадат, не са много, та да разширявам кръга на познатите.

Кристина, не те каня, че работата ще свърши зле, ще се "флюбиш".
Остави какво ляляме тук, както и изводите ти, познавам се, знам. Няма да ти го "причиня", а и все пак знаеш, колкото и да си прекрасна, други жени таргетирам.

Хобитата винаги са били номер 1.
Спортове, танци. Навремето имаше екскурзионни летувания с 1-2 седмични походи. Организацията беше обща, от дружествата.
Също и курсове по езици.
Твърди се, че какъвто си, такива хора привличаш. Така че колкото повече правиш нещата, които харесваш у себе си и другите, толкова по-вероятно е да попаднеш на хора, които ти допадат.

Парадоксалното е, че заради фейсбуци и подобни хората са по-самотни, а още по-ожесточено ровят вътре, заради самотата си. Някакъв вид наркомания

Фейсбук и подобните дават огромна възможност за контакти, намиране на хора с подобни интереси и на възможности за практикуването им.
Обаче Фейсбук не може да накара никого да стане от дивана и да се качи в планината с Бюро Раковски, На планина с Иван или който и да е друг.
Така че, ако задкомпютърното устройство е самотно при цялото изобилие от събития и възможности, които получава наготово, проблемът не е във ФБ.

Oт много отдавна нямам нови приятелства. Все по-трудно става с годините. А май и желанието намалява. Последните ми 2-3 приятелства са от Интернет

Много ми хареса коментарът за ''професионалните приятелства " ))
Подкрепям мнението с две ръце
На работа с годините избягвам да имам приятелства
Случвало ми се е да се доверя на човек 1- 2 пъти и да се разочаровам, понеже тук идват интерсите, всеки дърпа чержето към себе си и си гледа интереса...
Последният ми опит е също подобен , изведнъж моята " приятелка '' започна да се държи хладно и дръпнато..., а не сме се скарвали..
Започна да дружи с хора, които преди ги " нареждаше''
Благодаря за приятелства на работа!!!
Особено при големи колективи...