осиновената ми дъщеря

Да, много е вероятно темата да е пусната от дъщерята. На тази възраст е трудно да намери мир със себе си. Твърде далеч са отишли нещата. Не е ОК такова бъркане на биологичната майка в семейството на детето. Като е искала да бъде майка, да е била. Сега вече, късно е либе за китка и по-добре да не се меси и обърква детето допълнително. Бих казала на дъщерята само това - истинската майка никога не изоставя детето си каквото и да ѝ струва това. Щом я е изоставила веднъж, значи не е майка. Точка.

Как да ти обясня, че "не става да я пусне", ако тя е на 17 и иска да отиде, не работи?
Какво предлагаш- да я върже за парното или да й наеме бодигард, който да я води до училище и да седи до нея на чина?
Отношенията им са опънати до скъсване- това иска момичето, обработвано 4 години- да ги скъса окончателно, представяйки си цветя и рози при БМ..
Дори няма значение дали е осиновено- на тази възраст, най- противопоказното е да се запънеш и да се опиташ да наложиш нещо със сила.
Просто не става- хлопват вратата зад гърба си и адът тогава започва.

Сещам се за онази притча за двете жени, които се явили пред Соломон, всяка твърдейки че е майка на детето.
Знаеш как продължава- истинската майка отстъпва, за да не разкъсат детето, борейки се за него.

Ясно ми е АбсурТ, ама ако я пусне и пострада кого ще държат отговорен и кой ще си скубе косите? Онази дето я е пръкнала и сега се сетила, че има дете или истинската й майка? Момичето е непълнолетно и отговорност за нея носи точно майката, ама не биологичната. Пред закона тя е чужд човек. Ей тук е мястото на социалните и адвокатът, че даже и полицията. БМ вреди на детето и се меси в чуждо семейство. Те, че тийновете са твърдоглави, твърдоглави са. Че мозъкът й е промиване и е подкупвана, така е. Ама като иска да върви при онази, дето я е зарязала, да го направи след няколко месеца като стане на 18.

По-важен ми е на мен въпросът защо майката 4 години е позволявала контакти и какво е очаквала да се случи? Защото едно 13 годишно има как да го спреш, докато на 17 трудна работа. Не може да я спре, защото реално сигурно има няколко месеца до пълнолетие. Все някак ще ги избута - ще бяга, ще се крие, ще лъже. За мен в ситуацията грешката е на майката, че е допуснала БМ в живота им, а не ѝ е свила перките още в началото, ако е нужно и с полиция и адвокати.

Ами може да са й дали грешни съвети, а може и темата да я пише детето, което зад гърба на майка си да е поддържало контакт. Ако са е от едно и също малко населено място е било още по-трудно. Все си мисля, че аз и град бих сменила, а област, ама знам ли, като не ми е на главата за как бих се справила. И се моля да не изпадам в нейната ситуация.

MamaRu игнорирайки все пак коментарите свързани с произход на дете, генетични "способности и заложби да бъдеш крадец" и всякакви нелепости, замислям се .... не би ли следвало годините до 11-12 да са ключови и определящи за създалата се ситуация. Не е ли възможно за този период да се изградят отношения на доверие, привързаност и уважение, които да помогнат и в този случай да се реши проблема. Наистина ли пубертета прави чак толкова невъзможна комуникацията със собственото ти дете. Казвам това защото аз също мисля, че освен с активна комуникация с дете на 17 по друг начин няма как да влияеш на решенията му. Каквито и да било забрани .. усложняват нещата.
И ако все пак темата е пусната от детето ... Мило дете, понякога родителите не съумяваме да постъпим по най-адекватния начин защото сме водени от емоциите си, но със сигурност майка ти иска най-доброто за теб.

Не знам Слънчоглед. Нашите деца, ако не са бебета, са деца с минало. Ако са били в институция като дъщеря ми й трябват два пъти по толкова време, за да се компенсира престоят. И все пак следите остават. Много по-трудно тези деца създават стабилна емоционална връзка не само с родител, защото в бебешкият период не са имали емоционална близост с една трайно обгрижваща ги фигура. Те имат рани, които не могат да не оставят белези. Лутат се, търсят ... А пубертетът и без тези усложнения си е трудно възраст за мнозина.

Пубертета изкарва наяве това, което с години е било неглижирано като проблем,   защото битува мнението, че тия неща са от възрастта и ще се израстнат.

Казват (приятелки в подобни житейски ситуации), че за изграждане на привързаност с детето отделят няколко месеца до година да се държат с това дете като с бебе независимо от възрастта - гушкат, пеят приспивни песни, обличат, носят на ръце.

Кой в нашата ситуация може да си позволи да остане вкъщи и да гушка постоянно?

Ако дъщерята е пуснала темата - да повторя това, което Слънчоглед е написала: родителите дават според възможностите си, и те са хора, и те грешат, знайно или незнайно.

Да я пусне и да не я пусне в случая означава да даде благословия или да не даде благословия. Родител на непълнолетно дете няма как да даде благословия  за подобни контакти, особено ако има и разни прояви покрай тях, защото ще е в нарушение. А ако дъщерята тръгне против волята й, то на жената й остава да се моли девойката да не се забърка в някоя голяма, ама голяма каша и тогава вече да се намесят институциите и майката да трябва да подава сигнал, че примерно детето все още е ученичка, непълнолетна (макар и на 17) и не живее вкъщи.

Не знам в България да има държан отговорен за бягство на 17 годишна. Някои момичета на тази възраст се изнасят при гадже, а други прибират гадже в жилището, осигурено от родители. Има живеещи сами, с леля, с баба. Ако тръгнат да държат отговорен всеки родител на гамени или избягал, ще им трябват доста ресурси.

Тук след навършване на 16г социалните (почти) не се месят. Имах съседка, която с новия си мъж изгони 15 годишния си син и той по едно време спеше на стълбището. Отиде с него при социалните,  но и обясниха, че е почти на 16г, ще може да работи и да се оправят. Намериха истинския му баща, та отиде при него и нещата се поуспокоиха, завърши, повтаряйки година, завърши университет.  Тя искаше невъзможни неща от него като да се прибира преди 20ч, да си е в стаята заедно с 2 бебешора от новия и брак преди 21ч и да се гаси лампата в 22ч. И аз да съм, и аз бих избягала.

На 14 или 15 години най-много да и намерят общежитие за младежи и или приемно семейство. Ако подрастващият каже на социалните,че се чувства подтиснат у дома, смазан емоционално,обикновено извеждат за известно време и докато се усетят, тя ще е на 18г и какво?????
И аз, като апсурТ мисля, че истинската майка би отстъпила за да получи детето и някакъв мир и да не се скъсат опънатите до точка на скъсване отношения.

Ти недей така, Невена, ако е за беля винаги ще се намери някой да търси сметка. То и при вас не са цъфнали и вързали, там са на другата крайност - младежите от едната глупост и егоизъм такива поразии могат да направят и има кой да им се води по акъла. Всички пубери се чувстват потиснати у дома, защото ги напъва отвътре да правят простотии, за да се докажат колко са големи. Накрая съжаляват, но белята вече е станала.

Елфичка, съгласна съм с това което казваш. Дори ще потвърдя, че с моето детенце явно също усещаме нуждата от много гушкане.
МамаРу, мисля си ... знам че тази травма няма как да не ги съпътства цял живот, аз дори не мога да си го представя как малки деца се справят с подобно нещо и затова за мен те са големи герои. Обаче възможно ли е интереса към БМ да е свързан повече с това, че се чувства все още отхвърлено детето и това да го кара да чувства потребност да си докаже "ето не съм по-лошо, ето и тя ме иска още". Понякога се стремим да си докажем неща без да се осъзнаваме колко е мазохистично, защото ги търсим не където трябва. И ако е така то това може да е посоката, в която майката от темата да търси диалог с детето си.

Не знам Слънчоглед. Моята дъщеря, колкото и малка да беше, не даваше много да я гушкаме, проявяваше агресия и  предизвикваше напук, с идеята да я върнем там, където никой за нищо не я закача - не я карат да яде, не я карат да прави нещо и да се развива... Беше изключително неразвита когнитивно и всякак за възрастта си. На 3 години уменията и знанията й се свеждаха до тези на дете на 12-18 месеца и то пряко сили. Беше 86см, 9кг и падаше на втората крачка от глад, дори беше на памперс. Обаче ни провокираше години. И да, услужливи съседи, не само баба й, даваха умни съвети и то пред нея да я върна, че да ми е мирна главата. Ама как се връща дете, бе хора? Аз за това ли съм го взела? И тя си го казваше като не е на нейната "Аз имам друга майка", "Ти не си ми майка", "Искам другата си майка". Много сме говорили по темата с нея през всичките тези години докато приеме, че аз съм нейната майка. Отначало й беше интересно да отиде в родния си град. Казах й, че с удоволствие ще я заведа и я попитах как би се почувствала, ако срещнем БМ. Тя се уплаши и каза, че не иска. Наскоро пак изяви желание да отиде там, после се сети за БМ и вероятността да се срещнат и се отказа сама. В момента тя изразява страх от такава среща и не я желае. Ако БМ се появи в такъв момент от живота й, това доста ще я обърка. В момента тя е намерила мястото си в нашето семейство, подредила е нещата в главичката си и няма да понесе едно раздвоение, но тя е и дете, за което светът е черно-бели. Тя приема за истина първата версия и не може да осмисли две версии за едно нещо, например идеята за Бог/ дядо Коледа...  - или има, или няма и има нужда от категоричност за едната версия, за да я приеме и да я следва. Същото е и с двете майки - тя не може да го приеме и разбере, майката е една. Докато брат й на 3 годинки заявяваше "Аз имам три майки - една, която ме е родила, втората, която ме е гледала като бебенце и мама",  т.е аз. В неговото съзнание тези три жени са намерили своето място всяка и своето значение и все пак Майката съм аз.
Но определено идентичността и въпросът "кой съм аз" през пубертета излизат на преден план при всяко дете. Дано да намерят с какво да се идентифицират с нашето семейство. А и са израснали в него и с идеята, че са част от това семейство и този род. Което не омаловажава нуждата да знаят биологичния си произход. Но се надявам да им даде една по-стабилно основа, която да им помогне да преодолеят нещата без особени сътресения. Радва ме и фактът, че бунтът на щерката беше в ранна възраст и постепенно започва да съзрява и уляга и силно се надявам да мине по-леко пубертета.
Колкото до авторката - има много неизвестни факти около осиновяването - на каква възраст е било детето, къде е било преди това, травмите на осиновилото го семейство и доколко са преодолени, какво помощ им е оказана в процеса на осиновяването и след това в адаптационния период. Дори какви съвети е дал психологът преди четири години.
Нищо не ни остава освен да обичаме децата си, да ги обгрижваме и подкрепяме и да се молим по-леко да преминат през кризата на идентичността.

Пожелавам Ви успех МамаРу и на Вас и на всички други, търсещи решение на тези въпроси. Аз също се надявам, че колкото повече сега решаваме всички проблеми, а не ги замитаме зад гърба, толкова по-вероятно е в пубертета да не ескалира много положението. Но гаранции никога за нищо няма, а и няма за какво да ги търсим. И за авторката - точно затова е трудно да се даде съвет, тъй като има много неизвестни. Но единственото, което е сигурно за мен е, че не бива да спира комуникацията и търсенето на решение за зпазване на близостта им, без значение ще спре или не комуникацията с БМ.

На мен ми се струва, че има значение и вроденият характер на детето. Ето, мама Ру казва, че при 2 деца осмислянето и (не)приемането на ситуацията се случва по различен начин.
Личен опит - и при биологични, с едни и същи родители, разлики колкото искаш. Едното - кротко, другото - бунтар.