А в един момент това лъсва и се обръща срещу този със социалната гъвкавост, на която с проста дума се казва лицемерие. Никой не обича да го правят на глупак и да се преструват в съпричастност. И после защо офисите били змиярници - хората сами си го правят.
- Публикувана: 20 окт. 2020, 21:54 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2021, 11:25 ч.
Колегите
Такъв случай още не съм виждала, обаче. ''Преструването'' в съпричастност му се вика учтиво лицемерие и е прието от повечето. Никой не очаква от теб да вземаш присърце неговия личен живот и досега не съм виждала случай някой да се жалва че бил ''направен на глупак'' задето колегата показал учтив формален интерес към тегобите му.
Наистина ли приемаш за нормално не само ти, но и към теб да проявяват такъв учтив формален интерес, както го наричаш? Ето, това е змиярникът, от който всички се оплакват. Когато човек казва нещо, той явно има нужда да го каже и съвсем по човешки очаква човекът от среща да проявява нещо по-добро от учтив формален интерес. А в момента, в който разбере, че е бил такъв формален интерес, тогава по-добре да не му се мяркаш пред очите - винаги има ответна реакция. Може и да не ти го каже направо, но със сигурност ще намери начин да си отмъсти.
Андариел, не само аз, ами и всеки, който съм срещала го приема, честно казано досега не бях срещала някой, който да бъде дълбоко обиден, задето колега не се вълнува живо от личния му живот. За последното си имаш приятели, не колеги, правиш разлика нали? С колигите не си длъжен да ставаш приятел и не е нужно да ги посвещаваш във всичките си съкровени тайни, още по-малко да очакваш същото от тях. Колкото до формалния интерес, вика му се small talk и е в основата на всеки светско-учтив разговор, нищо змийско не виждам тук откъдето и да го гледам. С колегите не са те събрали да си разказвате и кътните зъби нито да ставате дружки, а да вършите работа, като поддържате елементарна колегиалност и учтивост помежду си и толкоз.
Да, не си длъжен, затова е по-добре да бъдат ясно очертани границите, вместо учтивото как беше там учтива формална съпричастност. Тези смол токс се водят за времето, а не за лични неща, а често хората за осем часа на ден си казват повече, отколкото вкъщи с партньорите. И да, често си знаят кътните зъби, особено ако работят по-дълго време. Вярно, че зависи от корпоративната култура, но като цяло или се очертават границите, или хората се сближават. Средното положение поражда проблеми.
Именно за очертаване на граници говоря, явно не сме се разбрали - но да го направиш по такъв начин, че да не те обявят за темерут и самсурник. А колкото до ''обидния'' формален интерес, още в момента на появяването му, даваш недвусмислено да се разбере, че питаш само от учтивост и приличие. Не виждам нищо обидно в това, а именно средното положение е което не поражда проблем в случая. Не случайно се говори за ''златната среда''
Винаги има начин да го покажеш, учудвам се, че и това ме питаш - дали с по обрани думи, интонация, език на тялото, тези неща са очевадни и всеки зрял индивид умее да ги различава прекрасно. Единствено ако досега не си общувал с хора или си живял в пещера, тънките нюанси в комуникацията с хора биха ти били тъмна индия.
За конкретното работно място се искаше от мен да сме приятелски колектив и да няма тайни помежду ни. Аз не съм от камък, когато колега сподели за влошено здравословно състояние на детето си съм била 100% заинтересована от емоциите ѝ, опитвайки да помогна с каквото мога. Но как нечия свекърва ползвала тоалетната на снахата и им изразходва тоалетна хартия и вода.. е не ми пука. Аз съм на принципа да съм благодарна за това,което имам и преди да се оплача мисля изобщо адекватна ли е причината.
Не знам обаче това ''да няма тайни помежду ни'' избива рибата отвсякъде 😳 В що за място си работила 
Какви тайни точно - служебни или лични? Щото ако е второто, досещаш се предполагам, че никой не може да изисква това от теб. Още малко на детектор на лъжата не ви ли закачиха. Представям си идваш сутринта на работа и си почваш да докладваш кво си правил уикенда - изневерих на мъжа си с най-добрия му приятел, напих се, скарах се с приятелката си. Не знам къде е това, но за пръв път чувам за подобно работно място, където да изискват това от теб.
Какви тайни точно - служебни или лични? Щото ако е второто, досещаш се предполагам, че никой не може да изисква това от теб. Още малко на детектор на лъжата не ви ли закачиха. Представям си идваш сутринта на работа и си почваш да докладваш кво си правил уикенда - изневерих на мъжа си с най-добрия му приятел, напих се, скарах се с приятелката си. Не знам къде е това, но за пръв път чувам за подобно работно място, където да изискват това от теб.
Ами така беше. Кой какво прави уикенда, какви проблеми има с партньора и т.н. Не се вписвах, след изисквания за приятелство, а не колегиалност естествено беше да напусна/ да бъда уволнена. Началничката ми беше изненадана след като казах,че предпочитам колегиални, а не приятелски отношения. Последва моето уволнение.
Тук малко послъгваш или нямаш грам понятие от правни термини, което предвид думите ти, че си работила в счетоводна кантора е необяснимо. Никой не може да те уволни заради такова нещо, уволнението е доста сериозно нещо и не се налага току така, а за много сериозни и доказани черно на бяло злоупотреби, нередности и прочие. Дори и да те освободи няма правно основание, те трябва да са не наред с главата, нали в инспекцията по труда ще ги разкатаят. Това което евентуално могат да направят ако не ти се кефят на невписването в колектива, е да направят работната обстановка непоносима за теб, така че сама да поискаш да се махнеш, а те да са изрядни юридически. Или могат да те помолят сама да напуснеш, но ти можеш да откажеш (в такива случаи обикновено следва описаното в горното изречение); също и да те освободят за несправяне със задълженията, но това пак не е уволнение; и обикновено касае професионалните ти качества и компетенции, а не махленските такива.
През краткия си трудов стаж в колектив, бях най-младата, всички ме клюкарстваха, въпреки че не бях толкова интересна. Сега се сетих, като стана въпрос за напиване. Понякога, когато сутрин рано ме виждаха с бутилка швепс, просто нямаше тайна, че предната вечер съм била на купон, където алкохола се е лял.
Ако шефът реши, че не иска някой да работи при него, намира сто и един начина да го постигне. Колегите също могат да създадат невъзможна обстановка. Обаче зависи и с кого си имат работа - ако работникът реши, може много проблеми да създаде.
И все пак не го разбирам това с формалния интерес. Какво правиш, стоиш и се усмихваш или разсеяно слушаш? А тогава защо не смениш темата и не прекъснеш човека, щом не те интересува? Защото любопитството надделява, клюкарското, все пак искаш да разбереш по някакви свои причини, примерно за да си мислиш, че си по-умна, справяш се по-добре. Ако не ти е интересно не стоиш да слушаш и не го наричаш неангажиращ разговор. При всички случаи едва ли би искала да се окажеш в обратната роля - теб да те изслушват любезно формално. На мен такива работи не ми харесват. Като не те интересува чуждия живот - не слушай, смени темата, дистанцирай се.
И все пак не го разбирам това с формалния интерес. Какво правиш, стоиш и се усмихваш или разсеяно слушаш? А тогава защо не смениш темата и не прекъснеш човека, щом не те интересува? Защото любопитството надделява, клюкарското, все пак искаш да разбереш по някакви свои причини, примерно за да си мислиш, че си по-умна, справяш се по-добре. Ако не ти е интересно не стоиш да слушаш и не го наричаш неангажиращ разговор. При всички случаи едва ли би искала да се окажеш в обратната роля - теб да те изслушват любезно формално. На мен такива работи не ми харесват. Като не те интересува чуждия живот - не слушай, смени темата, дистанцирай се.
Ох, Андариел, ти наистина ли пак не схващаш? Уморих се малко да повтарям едно и също и макар че го написах от ясно по-ясно и предните пъти, нещо ми подсказва, че пак ще си загубя времето. Тъй че ако държиш да знаеш може да прочетеш пак предните постове където бях уточнила...баш същото което (пак) питаш.