Депресия?

Да, разбирам Ви, но аз нямам мисли за самоубийство, спя добре, имам само чувство за нереалност от вчера го пия този кантарион и вече усещам ефект... Излизам, общувам и съм в настроение. Затова се чудо дали да не го оставя за сериозна криза...

Ами антидепресантите не се пият от време на време, когато човек е в криза, защото работят с натрупване и с постоянно взимане на предписаната доза, ежедневно. Това не са успокоителни, които да се взимат инцидентно някои тежки дни, а в останалите дни не. Дали да ги пиете не мога да ви кажа, само уточнявам механизма. Съвсем различни неща писахте отначало, описахте ситуацията като много тежка. Пожелавам ви успех, моето участие е дотук.

Мога ли да пия деанксит с парацетамол?

От дете страдам от страхове и депресии. Имам и по-добри моменти, но понякога е ужасно. Страдам от нереални страхове, пия деанксит, вземала съм и от родителите ми лексотан, криейки се от тях. Не се чувствам добре, като съм сред хора имам чувството, че ме мразят , говорят за мен, абсурдно е знам, но какво да правя. Не помагат нито хапчета , нито нищо. Дайте съвети!!!!!

Здравейте, чувствам се ужасно, работих в хотел в Сандански, но загубих работата си, следствие от Covid 19 кризата. Може ли да ми препоръчате психолог , по възможност с безплатна консултация, защото се опитвам да съкратя разходите си. Благодаря!

Здравейте,моля администраторите ако темата не е за тук да я изместят където трябва.
И така на кратко какво е моето състояние.От около 3 месеца усещам някакво вътрешно напрежение(като безпокойство)от време на време си поплаквам ей така без видима причина(може би от скука)понеже по цял ден съм си вкъщи,и сега с тази пандемия неможеш да излизаш много много,от това ли или от това че ми се наложи да взимам два месеца хормонално лекарство заради цикала,и от там нещо хормоните ми ли се разбутаха незнам,досега не ми се беше случвало подобно нещо!Преди много обичах да си стоя сама вкъщи а като чели сега като остана ама и ме избива на плач,когато мъжът ми си е вкъщи и съм заета с нещо ми е добре,гледам да се разсейвам с разни неща,но това зимно време и тази изолация ме подтискат,като си поплача и ми олеква(някой и да ме пита защо плача незнам и аз)може би от това че искам да съм сред хора да не съм постоянно вкъщи.Моля някой ако има подобен на моя проблем да сподели!Благодаря предварително

Аз имам подобен проблем, мисля че всичко се получава вследствие на пандемията

Анонимен, следя с интерес коментарите ти....... в момента вземаш ли накакви лекарства?

Не, не взимам лекарства, вече 6-7 години минаха, откакто ги спрях.

Благодаря за отговора! В една друга, по-стара тема споменаваш и много други лекарства, които не са антидепресанти. Ако трбява да обобщиш, кое ти помогна да си решиш проблема в крайна сметка? Може и на лично съобщение. Аз се опитах да ти пиша на л.с., но нещо не ми излиза профил...не знам защо....

"Анонимен" е прякор, който може да ползва всеки с избирането на настройка при писането на поста, прави се за запазване на самоличността. В другите теми са писали други хора, те също излизат като "Анонимен". Аз съм пила само това, което съм писала в първия пост, какво са писали в други теми други хора и какви лекарства са взимали - не знам. Предпочетох да пиша като анонимна, защото предпочитам и да не "консултирам" на лични съобщения, не съм специалист.

Проблемът с депресията е нерешим. Евентуално може да се отърве човек, ако 1) не отлага лечението първия път и 2) е имал само една депресия. Вероятно и тежестта на депресията е от значение, лека, средна, тежка. Ако е имал две, три и повече депресии, ще си е така на периоди на подобрение и влошаване цял живот. Може и 5-10 години да е добре, но да настъпи влошаване. Това е мое лично мнение. "Излекуване" няма, както няма излекуване при хроничните физически заболявания, има само поддръжка и целено по-добро качество на живот. Ако стана много зле пак бих пила антидепресанти. Аз съм меланхоличен човек без достатъчна социална подкрепа, склонна съм към тревожност и черногледство, много податлива на стресори, това не се поправя, независимо от твърденията на психотерапевти и други хора, обещаващи чудеса. Няма лечение за светоглед и за натрупан житейски опит. Избягвам засега лекарства основно с това, че спортувам и се следя, нямам и хора, които да ми вгорчават живота, особено вкъщи, това е от огромно значение. Имам си мои признаци на влошаване, свързани с хигиената или със занемаряване на  домакинстването например, когато ги усетя се старая да си обръщам повече внимание и да съм активна. Ако се случи силен житейски стресор обаче (например тежки болести или смърт в семейството), най-вероятно ще пропадна, "пътят" е проправен.

Тъй че "решение на проблема" не мога да предложа, нито някой друг към моментното развитие на науката. Депресията е част от това да си човек, при някои минава леко, някои никога няма да я изпитат, а някои така ще си живеят. Съветите във форуми са безсмислени, всеки, който е бил с понижено настроение за известно време, може да пише, че е бил депресиран, и да дава акъл как се е отървал с воля и с чай от мента. Всяка депресия рано или късно се вдига, лошото е, че докато се луташ в мъглата, трупаш загуби и болка, накрая губиш и себе си.

Анонимен, Толкова хубаво и точно казано! Благодаря за изчерпателния отговор и отделеното време!!!
П.П. Ще ти бъда много благодарна, ако си доволна от някой специалист и го споделиш.......

Моето не е точно депресия, а ниско самочувствие и страх от комуникация, мъча се това да се промени, но колкото повече мисля за тези мои качества по зле става, искам и аз да бъда самоуверена като другите но не мога

Това само с добър психотерапевт можеш да го отработиш.

Разбира се, че депресията е лечима.